Къщата на архитект Христо Димов

Малка уличка в идеалния център на Стара Загора съхранява архитектурното лице на града от 20-е години. Отсечката е сгушена между църквата „Св. Николай”, Кукления театър и бул. Цар Симеон Велики и е част от улица Сава Силов. Заслуга  за неповторимия дух на мястото има арх. Христо Димов. Сред съхранените една до друга три къщи по негови проекти е и тази, в която е живял до смъртта си през 1983 година. Благодарение на Сдружение „Различният поглед” и неговата многообразна дейност, мястото добива известност като „Къщата на архитекта”, построена през 1923 г. и обявена през 1977 г. за паметник на културата с местно значение. Двама съвременни архитекти проучват и описват къщата с подробно архитектурно заснемане. Известната старозагорска архитектка Живка Кирчева отделя специално място на арх. Димов и неговата дейност в публикуваното през 2005 г. проучване „Стара Загора в архитектурни образи”. Младата архитектка Емануела Маринска, възпитаничка на френски университет, защитава дипломна работа на тема „Проучване и проект за реставрация и адаптация на къщата на арх. Христо Димов, гр. Стара Загора”. Къщата е първата, проектирана от арх. Димов след дипломирането в Пражката политехника и установяването му постоянно в Стара Загора.  Стилът е късен сецесион. Къщата е двуетажна, с характерни издадени корнизи, еркер и уникална апликирана украса. Цялостната архитектурна планировка е раздвижена и многофункционална. Има няколко входа, някои от стаите са преходни, особено красива е южната фасада. Определят се три етапа в строителството. Първият, от 1923 г., включва еднофамилна сграда със спалня и дневна с баня на първия етаж, три спални на втория, мазе, таван и офис за архитекта на партера. Особеното е, че офисът не е свързан с преход към вътрешността на къщата, входът му е от улицата, от изток. Главният вход на къщата е от юг, през малкия двор. Вторият етап е около 1935-40 г., когато архитектът разширява къщата си. Замества съществуващата баня с трапезария с кухня и излаз към двора и нов санитарен възел, разширява хола, променя входа и обособява входно антре. Покривът на пристройката превръща в красива и модерна за времето си обширна тераса с интересен парапет. На трети етап – 1955-60-а година, към основната сграда се пристроява лятна кухня, типична за градското строителство през този период. В интериора на къщата са интересни вратите, четирите двойни портала и вътрешните стълби. По мнение на арх. Маринска в момента къщата няма конструктивни проблеми. Вследствие на проникваща влага се руши външната мазилка и гние дограмата. В бъдеще, при по-добри финансови възможности и проявен интерес би могло да се реализира нейното предложение за реставрация и адаптация на къщата без нарушаване на атмосферата и идеите на нейния създател. Арх. Димов няма живи преки наследници. Имотът е приписан на частно лице. Изричното завещание на дъщеря му Пенка Димова е да не се продава, а да се запази като Къщата на арх. Димов, което и реализират настоящите наематели. По време на почти шестдесетгодишната си професионална дейност арх. Христо Димов създава емблематични за града ни сгради. Достатъчно е да изброим само някои от тях: домът и клиниката на Ханчеви, къщата на д-р Маноилов, на д-р Трънков, на д-р Мечкаров, на д-р Комилев, на Капитанови, къщата на ул. Ген. Гурко и ул. Цар Иван Шишман, няколко сгради на улица Пазарска. Заедно с това и обществените сгради – на сегашното СОУ „Максим Горки“, на Старозагорския затвор, банята на ул. х. Димитър Асенов; минералните бани в Ягода, Овощник, Кортен, Кърджали и Джебел; църквите в Ягода, Медникарово, Казанка, Богомилово;  читалищата в Енина, Дъбово, Оряхово; хотела на Старозагорските минерални бани; Ловния дом на Кортенските бани; фабрика „Кремона“ в Казанлък. Лишен от творенията на арх. Димов, градът ни ще бъда по-беден архитектурно и естетически.

Снежана Маринова

Снимки

Къщата на арх. Димов на ул. Сава Силов № 37, снимка от 80-е години на ХХ век

Южна фасада – ескиз на арх. Ем. Маринска

статията е публикувана в сп. Zonabg, май 2015 г.