Видни старозагорки представят на фотоизложба

Фотоизложбата „Старозагорки – известни и незаслужено забравени“ е подредена във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора. Открита в началото на ноември 2019 г., ще остане до 29 ноември. Създадена е по проект с подкрепата на Български фонд за жените. По реализацията й работят Снежана Маринова – краевед в библиотеката и Лилия Филипова – историк с многогодишен опит в Регионалния исторически музей – Стара Загора. Използвани са документи от фондовете на няколко старозагорски институции: Регионална библиотека „Захарий Княжески”; Регионален исторически музей; Библиотека „Родина”; Художествена галерия и лични архиви. С биографични данни, снимки и документи са представени 12 жени. Изборът на личностите е по-скоро емоционален и е изцяло дело на авторите. Личности вдъхновени, красиви, интелигентни, вдъхновяващи, с принос за развитието на града ни. Подредени са хронологично, възходящо, по година на раждане. Неоценима помощ оказват наследниците на някои от представените старозагорки – Мара Шопова, д-р Съба Костова, Елена Абанозова-Верихова. В изложбата са включени както познати, така и непубликувани снимки и документи.

Анастасия Тошева

Анастасия Тошева – учителка, общественичка, писателка и преводачка, първата българка с висше образование. Родена на 18 януари 1837 г. в Ески Заара (дн. Стара Загора). Учи седем години в Русия. Създава, през 1857 г., първото училище за момичета. Преживява трагичните и тежки години на Руско-турската война 1877 – 1878 г., опожаряването на Стара Загора, изселничеството, завръщането. През 1881 г. поема управлението на новооткритата Девическа гимназия в града. Автор на няколко книги, най-ценната сред които е „Автобиография (Животопис)…“. Умира на 8 февруари 1919 г. в Стара Загора.

Д-р Невена Азаманова-Ханчева

Д-р Невена Азманова-Ханчева – лекарка и общественичка. Родена на 21 януари 1875 г. Завършва медицина във Франция. След завръщането в България, заедно със съпруга си д-р Симеон Ханчев откриват през 1910 г. частна клиника по акушерство, гинекология и педиатрия. Умира в София на 11 май 1956 г.

Д-р Съба Костова

Д-р Съба Асенова-Костова е родена в Сливен, племенница на Хаджи Димитър, сестра на войводата Кръстьо Асенов. Също завършва медицина във Франция. Омъжва се за д-р Марко Костов от с. Змейово и така завинаги свързва съдбата си със Стара Загора. Работи активно и всеотдайно в полза на хората и обществото. От семейство д-р Костови тръгват пет поколения дипломирани медици.

Д-р Мария Дайрова-Хаджиангелова е състудентка с Невена Ханчева и Съба Костова. Специализира детски и вътрешни болести в Париж през 1911 г. и вътрешни болести и училищна хигиена в Берлин, Германия през 1920 г. Работи като училищен лекар и като преподавател в Софийския университет. Д-р Дайрова е и изявена общественичка. Член на ръководството на Българския женски съюз, една от учредителките и член на Настоятелството на Българската асоциация на университетските жени, редакторка на в. ”Женски глас” (1915 – 1919). Тя е сред учредителите на Дружество „Самарянка”. Води самарянски курсове през Балканските и Първата световна войни. Оказва безвъзмездна лекарска помощ в сиропиталища и военно-пленнически лагери. С името й се свързва началото на училищното здравеопазване.

Едно от малко познатите и позабравени имена е това на Елена Абанозова-Верихова – общественичка, създателка и активна деятелка на Дружество „Инвалид” в Стара Загора и на национално ниво. Родена в Стара Загора през 1884 г. в известна фамилия на търговци. Вероятно старозагорци свързват фамилията и с личността на Слави Абанозов – създателят на Търговската гимназия в града. От 1907 г. Елена свързва съдбата си с известната чешка фамилия Верих. Омъжва се за Владимир Верих – геодезист. Животът на Елена се преобръща, когато съпругът й загива още в първите сражения на Балканската война. Твърде млад умира и синът й. В своята тъжна самота Елена отдава майчината си любов на още едно дете, което осиновява и което поставя началото на три поколения стоматолози – д-р Георги, д-р Владимир и д-р Емил Русеви.

Евгения Илиева- Липавцева

От гилдията на художниците в изложбата е включена Евгения Илиева-Лепавцова (1895 – 1981). Учи живопис при проф. Иван Мърквичка и проф, Стефан Иванов. Работи като учителка по рисуване в Стара Загора и Бургас. Първата си изложба прави през 1923 г. в салона на дружество „Театър” – Стара Загора заедно с Васил Маринов. Най-вълнуващият и активен творчески период в живота на Евгения Лепавцова започва през 1941 г., когато е назначена като художник в Народния етнографски музей в столицата. Посещава всички райони на страната. Изучава и пресъздава типичните за всеки район носии. Нейно дело са рисунките в изданието на БАН „Българските народни носии“. Стотици нейни художествени творби са съхранени в експозициите на Художествената галерия, Регионалния исторически музей и Музей „Гео Милев“ в Стара Загора, в други градове и в частни колекции. По нейни проекти са изработени националните носии на големите ни фолклорни ансамбли.

Христина Морфова

Оперната певица Христина Морфова е личност разпознаваема и име близко до старозагорци. Сравнително краткият й, бурен живот (49 години) е свързан с много музика, учене, гастроли и пътувания. Получава признание на световните оперни сцени и проблеми в България. Загива трагично при катастрофа на 1 юни 1936 г. През юни 1939 г. вестник „Български народен театър“ (двуседмичник за драматично, оперно и филмово изкуство) издава специален брой, по повод третата годишнина от смъртта на Христина Морфова.

Росица Баталова

От музикалните среди в изложбата присъства и диригентката Росица Баталова. Първата жена диригент, дипломирала се в Държавната музикална академия. Достойна наследница на достойни родители – Ничка и Георги Баталови. Росица Баталова дълги години работи в Музикалния театър „Стефан Македонски”. Създателка и диригент на Дамския камерен оркестър „София”. Автор на мемоарни книги. Почетен гражданин на Стара Загора и на София. Носителка на редица награди и отличия.

Д-р Ница Грозева

Още едно непознато име е представено в изложбата – д-р Ница Грозева (1888 – 1973), завършва медицина в Берлин и до края на живота си работи като лекар в родния си град. През Балканските и Първата световна война е доброволка-самарянка. След 1927 г. вече дипломиран лекар Ница Грозева създава и ръководи Отделението за туберкулозно болни в Окръжната болница и до края на дните си служи всеотдайно на човеколюбивата мисия да помага и спасява хора.

Ружа Делчева
Мара Шопова

От артистичното съсловие в изложбата са включени театралните и филмови актриси Мара Шопова и Ружа Делчева. И двете със значим принос в националното изкуство.

Мара Шопова получава специална оценка и подкрепа от Антон Страшимиров за пресъздадените образи от негови пиеси. Тя е и режисьор на първите две постановки на новосъздадената Старозагорска оперна дружба през 1925 г. Няколко поколения от фамилията Шопови поемат пътя на актьорската професия.

Ружа Делчева е родена на 20 юли 1915 г. в Стара Загора. Учи в драматичната школа на Н. О. Масалитинов. През 1936 г. завършва Държавната театрална школа при Народния театър. Приета е в Народния театър през 1938 г. и работи там до 1989 г., когато е пенсионирана. Изгражда поредица от запомнящи се театрални и филмови образи. Съдбовна за младата актриса е срещата с Йордан Йовков още при подготовката на изпитната роля на Албена в едноименната пиеса. След премиерата писателят й подарява пиесата с посвещение: „За такава Албена мечтаех, когато писах“. През 1969 г. е обявена за Почетен гражданин на Стара Загора.

Леда Милева

Кое българско дете (а и възрастен) не знае стихчетата на „Зайченцето бяло”? Но кой е авторът? Българската поетеса, преводачка, детска учителка, дипломат, народен представител и общественичка Леда Милева. Дъщеря на Гео Милев и Мила Керанова. През целия си живот Леда Милева остана достойна дъщеря. Тя споделя: Винаги съм носила името на баща си с гордост и отговорност. Никога не можах да се освободя от чувството, че съм дъщеря на Гео Милев и трябва да бъда достойна за него. И досега, наред с всичко друго, което правя, най-голям приоритет има това какво мога и какво трябва да направя за Гео Милев – за откриване на цялото му наследство, което да получи по-пълна оценка и да стигне до съзнанието на повече съвременници. Защото неговото дело в много отношения е противоречиво и дава възможност за най-различни тълкувания, на което сме свидетели през годините.

Настоящата изложба е актуална и интересна и във връзка с факта, че през 2019 и 2020 г. се навършват кръгли годишнини от рождението на някои от включените личности: 145 години – Невена Азманова-Ханчева; 145 години – Съба Асенова-Костова;125 години – Евгения Илиева-Лепавцова; 105 години – Ружа Делчева; 100 г. – Леда Гео Милева.

Снежана Маринова