Проф. д-р Светла Димитрова пред dolap.bg: ”Културната история на Стара Загора е все още неразорана целина“

Проф. д-р Светла Бориславова Димитрова завършва средно образование във Френската езикова гимназия във Варна, а висше – във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност „история”. Придобива научна и образователна степен „доктор” по история на България след защита на дисертация „Културните институции в Стара Загора (от 1944 г. – до края на 50-те години на ХХ век)”. От 2009 г. е хабилитирана като старши научен сътрудник ІІ степен (доцент), а от 2018 г. е избрана за професор. С. Димитрова има публикувани 7 монографии (4 самостоятелни и 3 в съавторство) и 79 научни статии, 5 книги с документален и летописен характер в съавторство, а на 18 сборници, книги и албуми е редактор, съставител или рецензент.

Работи в Регионалния исторически музей в Стара Загора от 1982 г. до 2014 г. Два мандата (2006 – 2009, 2010 – 2014) е директор на музея. От 16 декември 2014 г. е директор на Етнографски музей на открито „Етър” в Габрово. С. Димитрова е член на Управителните съвети на Сдружението на българските музеи и на Българския комитет на ИКОМ, на Регионалния алианс на ИКОМ за Югоизточна Европа, на Българо-американската комисия за опазване на културното наследство и др.

Професор Димитрова, през 2019 г. се навършват 140 години от възстановяването на Стара Загора. В продължение на 32 години, като специалист в Регионалния исторически музей Стара Загора, Вие сте изследвали подробно най-новата история на града ни, имате редица публикации за хора и събития. Какво още трябва да знаем, какво не е проучено, кои са личностите, които трябва да запомним?

През изминалите близо 32 години, в Старозагорския музей все говорихме за необходимостта от нова история на Стара Загора. Последната е от 1966 г. и освен, че е кратка, в нея липсва един цял 50-годишен период от времето на появата й до наши дни. Наличието на историята на едно населено място е важна отправна точка за развитие на туризма, за създаване на образователни програми за деца и младежи, за тематични беседи, за съизмерване с националното и европейското развитие. Такава история трябва да се пише отговорно, да се използват разнообразни източници, да се привеждат различни гледни точки и да се избягват конюнктурни тълкования. През последните десетилетия се направиха много сериозни археологически проучвания в Стара Загора, разкриха се големи части от античния град Августа Траяна, от средновековния Боруй и тези открития трябва да влязат в новата история на града. Една история на Стара Загора, написана от авторитетен колектив от професионалисти ще даде отговор на многото въпроси, които вълнуват старозагорци, ще пресече лаишките изказвания по исторически проблеми и ще бъде отправна точка за бъдещи нови проучвания.

От почти десет години отлежават събрани материали, свързани с видни личности, родени в Стара Загора, или работили в града. През 2018 г. бе отпечатан справочник за старозагорци, завършили образованието си в чужбина. Информацията в него е доста бедна, неактуална, а на места дори погрешна. Липсата на приемственост е вредна при историческите проучвания. Всяка нова публикация трябва да отчита труда на предишните изследователи по проблема. Така темата се допълва и обогатява.

Но да се върна на поставените въпроси. Относно онова, което предстои и трябва да се изследва бих посочила необходимостта от цялостно проучване на културната история на Стара Загора от Освобождението до Втората световна война. Тогава се ражда първата извънстолична опера, в ефир звучат предавания на първото извънстолично радио, в града има драматичен театър, няколко читалища и кина, различни музикални формации, издават се редица вестници и списания. Благодарение на този активен културен живот, през следващия период, този след Втората световна война, Стара Загора продължава да е водещ културен център в Южна България и не случайно е известна като град на поетите и художниците. Сериозни постижения има и в областта на музейното дело. В История на Старозагорския музей (публикувана през 2007 г.) съм посочила важните моменти. От специални изследвания се нуждаят почти всички културни институции в града. Когато писах дисертацията си върху развитието им през 40-те и 50-те години на миналия век попаднах на интересни документи, но трудът ми остана непубликуван, защото бяха все още живи някои от участниците в събитията.

Сериозни проучвания трябва да се направят и за икономическото развитие на града от края на 60-те години на миналия век до наши дни. Тогава се създават много нови производства, които имат сериозен пазарен дял в националната икономика. Почти няма чуждестранна делегация, гостуваща в страната, която през втората половина на 70-те и през 80-те години да не посещава Стара Загора. Трябва да отбележа, че през 70-те години на ХХ век средната работна заплата в Стара Загора е най-висока за страната. Този факт трябва да се анализира и обяснява. Има много неща, които се случват за първи път в града. Някои от тях са описани в книгата „На този ден. 130 години от живота на Стара Загора”, но в нея влязоха събития и личности, за които е известна точна дата на случване. Освен за Йордан Капсамунов, емблематичният старозагорски кмет от края на 50-те години на ХХ век, днес трябва да изследваме и пишем за Бончо Койчев, който прави нов градоустройствен план на града, за д-р Евгений Желев, който създаде новия му културен център, за Митко Гогошев, който има съществен принос за научното израстване на Стара Загора и т.н. Могат да се разкажат много истории за сградите, за личностите, за артефактите, открити през различни периоди, за видни личности, посещавали града от древността до наши дни. Проучването на Стара Загора не е лесно, защото липсват много документи. Едни са унищожени по време на Руско-турската война през 1877/1878 г., други – при изгаряне на общинската сграда през 1945 г. Преди доста години заедно със Снежана Маринова и клуб „Отворено общество“ работихме по проект, който ни позволи да издирим различни източници за историята на града, които се пазят в други населени места. Резултатите от този проект трябва да се използват, но не съм сигурна, че някой ще ги потърси.

От няколко месеца Вие сте хабилитиран професор. Как и по какъв начин стана това?

Конкурсът за професор беше обявен през м. септември 2018 г. Кандидатствах с научна продукция, състояща се от две монографии, една книга, 24 статии, 15 сборници и книги, на които съм рецензент и научен редактор и няколко международни проекти, в които участвам. При този вид конкурси се разглежда цялата научна продукция на кандидата, осъществена след времето, в което е заел академичната длъжност „доцент”. Благодарна съм на авторитетното научно жури за високата оценка, която получих.

Безспорно във Ваше лице Стара Загора загуби всепризнат голям и полезен специалист, с европейски авторитет. Простихте ли на хората, които буквално Ви изгониха не само от музея, но и от града?

Има много хубава поговорка: „Когато губиш, не знаеш какво печелиш”. Ако разгледаме случилото се с мен през призмата на тази народна мъдрост, става ясно, че аз загубих работното си място в Старозагорския музей, но спечелих директорски пост, професорска длъжност и много отличия за Етнографския музей на открито „Етър” в Габрово. Старозагорският музей се лиши от един специалист, който се бе изграждал в него в продължение на 30 години, а „спечели” пет години вакантно доцентско място и оспорван със съдебни дела директорски пост.

Какво се случи в Габрово и в музей „Етър” през годините, в които го ръководите?

Едно от важните събития е избирането на Габрово за член на мрежата от творчески градове към ЮНЕСКО в сферата на занаятите и народните изкуства. В мрежата са включени градове от всички краища на света и възможностите за обмяна на идеи и сътрудничество са огромни. В Габрово много ми харесва, че не се вайкат за отминалата си индустриална слава, а се опитват чрез култура и туризъм да се впишат в най-новата българска действителност. Между културните институции в града има ползотворна конкуренция и взаимопомощ. Кметът Таня Христова е много интелигентен и работлив човек, с иновативно мислене и огромна енергия. Впечатлена съм и от работата на Габровския общински съвет. Допада ми практиката да се изслушват директорите на институциите в постоянните комисии, да се присъства на сесии и да се защитават лично позиции.

Има много промени в музея „Етър” за последните години, но ще отбележа няколко. Направихме два много важни конкурса – за ново лого и графична идентичност и за архитектурен проект за преустройство на стопанисвания от нас хотел. Вече имаме нов сайт, който ще бъде активен до няколко дни. Няколко издания има арт симпозиума КЕВИС и образователната програма „В света на старопланинската архитектура”. Получихме награди и отличия от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (2016), сайта TripAdvisor (2015, 2017), Сдружение „Български музеи” (2016), Министерството на туризма (2018). Вече работим върху целогодишната програма за отбелязване 55-годишнината на музея. Нейното начало бе поставено на 7 септември 2018 г. и ще приключи на 7 септември 2019 г. През последните години на работа в музея са привлечени професионален фотограф, художник, журналист, магистър по европеистика, двама реставратори и други ценни специалисти. Станахме членове на четири авторитетни организации – ИКОМ (международната организация на музеите), АЕОМ (европейската организация на музеите на открито), СБМ (Сдружение „Български музеи”), Международната фондация „Микеланджело“. За четири години последователите ни във фейсбук са нараснали шест пъти. Имаме страница и в други социални мрежи и много приятели и сътрудници от различни специалности – художници, архитекти, социолози, програмисти, рекламисти и т.н.

Какви са новите предизвикателства пред Вас и в тях има ли местенце и за Стара Загора?

Община Габрово се готви да участва в сесия за финансиране на проекти за повишаване потенциала на туристическото предлагане. Музей „Етър” е основен партньор. Разработили сме доста идеи, имаме количествени сметки и се надяваме да реализираме много от предложенията. Ще работим и за повишаване международния авторитет на музея и разширяване на сътрудничество със сродни институции.

От няколко месеца пиша текст за второ допълнено и разширено издание на Историята на пивоварна „Загорка”. Попаднах на интересни документи, които искам да влязат в него, пък и да впиша и последните години. Ще се потрудя и за музей „Етър”. Има аспекти от дейността, които са интересни и трябва да станат достояние на повече хора.

Професор Димитрова, познахте ли какво е щастието?

За мен щастие е появата и преживяването на моменти, в които си сам със себе си и чувстваш пълно единение между физическото си тяло и духовната си същност. Те са кратки, но много зареждащи и оставащи за дълго в паметта.

Въпросите постави Росица Ранчева