Честна изповед в автобиографична книга прави проф. Иван Станков

„Пътят от Странджа до Витоша“ се нарича автобиографичната книга на проф. Иван Станков – изявен учен, държавник, общественик и голям Човек. За дългия си житейски път от малкото селце Ружица, през ректорския кабинет на Тракийски университет, министерския пост и депутатския стол, професорът разказва вълнуващо, увлекателно и подробно, с обич и уважение към родители и учители, към студенти и преподаватели, споделя за преодолените препятствия, сполуки и несполуки, за срещи и разлъки, за амбиции и постижения.

На 27 септември 2018 г. проф. Иван Станков навърши 70 години. По този повод той издава автобиографичната си книга. Аграрният факултет на Тракийски университет, на който професорът е бил зам.-декан и декан, организира на 19 октомври 2018 г. от 16:00 ч в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ публично представяне на книгата.

През изминалата седмица проф. Станков покани старозагорските журналисти, с които винаги е бил в коректни отношения, да сподели с тях „Пътят от Странджа до Витоша“.

В 260-те страници са разположени 16 глави, в които се описват важни етапи от живота на автора. Началото е „Моето детство“.

„Гордея се, че съм роден в едно мъничко село Ружица, Ямболско, на 10 км от турската граница. Когато още не е имало ТКЗС и аграрно-промишлени комплекси, аз израснах в един двор пълен с животни, най-вече с овце. Имахме коне и черни прасета от Източно-балканската порода, разказа професорът.- Още от малък съм се привързал много, много силно най-вече към овцете. Когато започваше родилната кампания първи съм скачал, за да видя какви оагнени овце има, какви са агънцата… Така целият ми живот е свързан с овцевъдството“.

Професорът сподели, че от неговото селско училище е получил изключително много. Неговият даскал Димитър, освен че е преподавал по прекрасен начин знанията, е научил възпитаниците си да поддържат добра хигиена въпреки примитивните общи условия, да уважават по-възрастните, когато срещнат човек да свалят шапка за поздрав…От изключително трудолюбивите си родители е „прихванал“ най-вече да се труди и да бъде полезен на хората.

Във втората глава „Селскостопанският техникум в с. Желязково (Момина църкваавторът описва подробно ученическите си години. „Този техникум ми даде изключително много – каза професорът. – Получих такава професионална подготовка, която може да бъде мечта за днешното поколение. Бях в паралелка по животновъдство, но с усилена подготовка по ветеринарна медицина и земеделие. Когато завърших, нямаше нещо, което да не умея да правя. Дуалното образование, което сега прави първи стъпки у нас, тогава го практикувахме успешно. Освен диплома за правоспособност на младши зоотехник, аз получих и книжка за тракторист и комбайнер, професии, които успешно упражнявах. Тук описвам нещо, което няколко учители ми дадоха: Дойде учителят Тръпков, по физкултура. Той ми отвори очите да спортуваме, защото гимнастиката и движенията са храна на мускулите. Той ни научи на народни танци, направи отбори по борба и футбол, в които се включих… Гледахме го като бог“.

От 1966 – 1968г. Иван Станков отбива военната си служба в така наречения „триъгълник на смъртта“ в танков батальон в Елхово, поделение 65010. Освен войнишкият живот през 25-те месеца г-н Станков разказва подробно за чехословашките събития през 1968 г., в които и той участва.

Следва разказ за студентските години в Селскостопанската академия в желаната специалност „Зоотехника“, а в последствие „Зооинженерство“. През това време като комсомолски набор е приет за член на БКП, става знаменосец на академията… Тук се среща с бъдещата си съпруга Румяна, с която в мир и любов са семейство вече 47 години, имат двама сина и четири внуци.

Петата глава е посветена на работата му в с. Болярово, обл. Ямбол в продължение на 7 години. Започва като бригадир на кравеферма. След това става отраслов ръководител по овцевъдство и главен зоотехник . Този период е свързан със създаване на животновъдни комплекси в двукилометровата гранична зона и проблемите, предизвикани от необмислените решения на партийни функционери, без да се съобразят с мнението на специалистите.

Шеста глава разказва за първите стъпки в науката. След успешен конкурс Иван Станков става асистент в Зоотехническия институт.

„В книгата за първи път разкривам нещо, което досега съм таил в душата си, сподели авторът. – Бях избран за заместник-партиен секретар. Когато започна смяната на партийните билети, за мен откриха, че имам проблеми с произхода. Моят дядо, който е бил активен борец и създател на партията, отива на съвещание в Ямбол, на което всеки заявява претенции, преди всичко за собствена облага. Тогава той най-демонстративно хвърля билета си. От там започват проблемите – проучват баща ми, вуйчовците ми – единият лагерист, другият, който е бил горски – вкарват в затвора. Бяха писали до първия секретар на ОК на БКП Васил Недев с предложение да бъда изключен от партията. Тогава той ме извика и ми каза: “Знаем, че си свестен и доказал се човек. Предлагам да поемеш учебно-опитното стопанство“. Беше мизерно и губещо, което никой не искаше да поеме. Нямаше как и станах директор на Учебно-опитното стопанство до 1989 г. От губещо го направихме печелившо.“

Междувременно Иван Станков се хабилитира за доцент и малко след това е избран за зам.-декан на Аграрния факултет.

Много страници за посветени на изминалите 24 години от 1990 до 2015 г., през които проф. Станков е административен ръководител: 8 години заместник-декан и 8 години декан на Аграрния факултет, 8 години  – ректор на Тракийския университет. Като зам.-декан борбата е за спасяване на зооинженерната специалност, определена като тоталитарна и ненужна, без да се има предвид, че този специалист върши всичко по селекцията и репродукцията на животните, храненето и отглеждането им, преработката на продуктите. С много усилия успяват да спасят специалността. Тогава започват да създават новите специалности. Когато става декан, от една, специалностите стават шест. Студентите от около 700 – стават 1200. Открива се музеят на факултета, базите и пр.

Междувременно Иван Станков защитава първо малката, после голямата докторска дисертация и става доктор на науките, след което и професор.

През 2007 г. сред жестока конкуренция печели изборите и става ректор на Тракийския университет.

„Поех Университета с 4100 студенти, накрая го предадох с 8000, припомни бившият ректор. – Звената бяха 6, станаха 9. Много неща се случиха по отношение на строителството. С много усилия направихме чудесно общежитие. Започнахме строителството на храм „Св. Патриарх Евтимий“, който беше завършен по-късно. Спечелихме няколко големи проекти. 12.5 дка дограма и саниране сме направили в Студентския град тогава. Създадохме спортна база и пр.“

През 2013 г. президентът Росен Плевнелиев кани проф. Иван Станков за служебен министър на Министерство на земеделието и храните.

„Беше период, когато цяла България протестираше, хората стачкуваха и падна правителството „Бойко 1“ – разказа професорът. – Още първата седмица трябваше да защитавам новия програмен период. Доволен съм, че успяхме да защитим 7 схеми и други неща, които описвам подробно. За първи път тогава заговорихме за проблемите на зеленчукопроизводството и на овощарството в България. На една отговорна среща заявих, че ми е неудобно, ние българите, дето сме учили Европа да отглежда зеленчуци, сега да внасяме 50% отвън. Поправиха ме, че не 50, а 80% внасяме отвън. Разкрихме всички проблеми на зеленчукопроизводството. За животновъдството не съм престанал да говоря – намалението на животните, ликвидацията на породите… Тогава създадохме този Бизнес научен съвет, като становището на всички представители от бизнеса и НПО беше, че България работи без програма, без стратегия. Затова се хванахме и направихме Националната стратегия за развитие на селското стопанство. Прие се частично, защото беше предложена от една малка партия, каквато е АВБ, към която принадлежа и досега“.

В следващите глави авторът отделя място за участието му като народен представител в 43-то Народно събрание. Тук дава отговор на въпроса защо в България нещата не се случват.

От 2017 г. до сега професорът е изпълнителен директор на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) и Националната асоциация за развъждане на млечни овце (НАРМОБ). Любопитни са пътищата за търсене на пазари на продукцията, срещи и контакти със знакови личности и т.н.

Книгата е богато илюстрирана със снимков материал, факсимилета от вестници и други издания, интервюта по различни поводи и пр.

Няколко неща са били водещи при мен, изповяда проф. Иван Станков: На първо място да бъда полезен. Винаги съм давал повече от себе си, отколкото съм получавал. Много критики съм отнесъл, че съм прекалено добър и либерален, но аз считам, че когато се подходи с добро, нещата винаги по-лесно се решават. Цял живот съм прилагал това правило. И третото – на изпращането на моите студенти винаги съм говорил за човеколюбието. Ако човек иска да спечели и да се развие като специалист, да печели хората и да ги води, той трябва да носи човешката любов, да има грижа да хората. И това съм налагал през целия си живот“.

По време на срещата на 19 октомври (петък) всички присъстващи ще получат книгата „От Странджа до Витоша“ като подарък.

Росица Ранчева