165 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Атанас Илиев, първият следосвобожденски Префект на Стара Загора

11.02.2017 Долап.бг

Споделяме родолюбив и любопитен материал от Интернет страницата на Библиотека Родина в Стара Загора

През 2017 г. се навършват 165 г. от рождението и 90 г. от смъртта на Атанас Трифонов Илиев – първият Префект (градоначалник) на Стара Загора след Освобождението, учител, учен езиковед, фолклорист, етнограф и нумизмат; обществен и читалищен деец; автор на учебници и публицист.

Атанас Трифонов Илиев е роден на 2 февруари 1852 г. в Ески Заара (днес Стара Загора), в семейството на търговец. Учи в Стара Загора, Пловдив, Табор, Прага и Белград. Преди Освобождението е учител в Светиниколското мъжко училище в родния си град, в Търново и Горна Оряховица по време на Освободителната война. Участва в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., задържан е в местния затвор и е освободен след няколко месеца. През 1876 г. се запознава с Иван Вазов в Цариград, където участва в редактирането на вестник „Ден”. След Освобождението (1878 г.) е преводач на губернатора в Сливен, председател на Временния съвет в Одрин, участник в Учредителното събрание. От 1878 г. до края на 1883 г. е секретар-началник на Префектурата в Стара Загора, след което е Префект на града до 1885 г. (когато излизат три книжки на Статистически календар на Старозагорския департамент – http://www.epamet-sz.org/periodika/prodalzhavashti-sbornici/45-statisticheski-kalendar-na-starozagorskiya-departament), а през 1885-1886 г. е окръжен управител на Шумен. Член е на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение в София (1895-1900 г.) и началник на училищния отдел на Българската екзархия в Цариград (1900-1903). Уредник е на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” (1889). Издава списание „Надежда” (http://www.epamet-sz.org/periodika/spisaniya/40-nadezhda-spisanie-za-pouka-i-zabava-osobeno-na-mladi-hora) в Стара Загора (1900 г.), което редактира заедно със Стефан Момчилов. От 1900 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Съосновател и пръв председател на Археологическото дружество „Августа Траяна” в Стара Загора, на което дарява през 1921-1922 г. част от домашната си библиотека. Депутат е в V Велико народно събрание (1911 г.) и в ХV Обикновено народно събрание (1911-1913 г.).

Атанас Илиев е дългогодишен учител и директор на Марийнската държавна девическа гимназия в Стара Загора (1895-1900 г.; 1903-1906 г.). Пръв председател е на основаната през 1906 г. Родителска дружба в града.

Автор е на: „Отбор от животописи на велики мъже от всички времена и народи”. Кн. 1 – 2. (Сливен, 1884-1885 г.), „Старозагорски окръг в народноикономическо отношение” (Стара Загора, 1885 г.), „Спомени за Димитър Наумов” (Стара Загора, 1900 г.), „Поглед върху дейността на Българската екзархия 1877-1902” – в съавторство с Никола Начов и Стоян Аргиров (Лайпциг, 1902 г.), и др.

Превежда от руски език „Д. И. Писарев. Съкратена история на умственото развитие в Европа”, кн. 1 от Дж. Дрепер – превод от английски език (Цариград, 1875 г.) и „Сирота мома” от Карл Ядомир Ербек (Стара Загора, 1888 г.).

Съставител е на: „Читанка за І клас” (Пловдив, 1884 г.), „Синтаксис на българския език” (Пловдив, 1888 г.), „Старобългарски речник” (Пловдив, 1901 г.), и др.

Сътрудник на вестник „Ден” и на списанията „Деница,” „Наука”, „Периодическо списание”, „Училище” и „Читалище”.

Умира в Стара Загора на 12 февруари 1927 година.

Над 130 книги от личната му библиотека са част от фонда „Редки и ценни” на Библиотека „Родина”, като повечето от тях съдържат и неговия автограф.236a copy Автор е на 27 книги или е написал предговора към тях, а 4 са инкриминирани (забранени) уникати. Спомените му от 1926 г. са преиздадени през 1981 г., като първото издание съдържа план на Стара Загора преди и след Руско-турската война.

Повече за Атанас Илиев можете да прочетете на:

http://www.epamet-sz.org/izobrazhenia/fotografii/60-atanas-trifonov-iliev

А спомените на Даскал Атанас Илиев може да видите и на този сайт: