Джазоспекция е концерт, който се помни дълго

На 4 февруари (събота) от 18:00 часа в Библиотека „Захарий Княжески“ предстои концерт, който би бил огромен принос към общата култура на всеки интелигентен човек. Концертът се казва „Джазоспекция“. Свирят артисти от Държавна опера – Стара Загора: на пианото – Димитър Косев, диригент; флейта Ива Профирова и двама са гост-музиканти – Илия Игрибозов – контрабас и Атанас Георгиев – ударни. Режисьор е Славчо Николов, а мултимедията е на Пламен Асенов.
Ако смятате, че джаз е какафонична музика за сноби и отвеяни арт-хора, ще промените мнението си, когато чуете Джазоспекция. Ще го промените изцяло! Или поне за час и нещо ще изпитате голямо удоволствие. И после – поне още цялата вечер. Поне! Със сигурност ще е и за по-дълго, защото музиката остава в паметта заедно с вълнуващите кадри от филма „Барака“.

За композитора на музиката:
Клод Боулинг https://www.youtube.com/watch?v=R53Qj4FS5yk има репутацията на един от най-известните представители на френското джазово изкуство. Изиграва огромна роля за възраждането на френския джаз през 60-те години на 20. век.
Роден е във Франция. Вундеркинд, още на 14 години е победител в джазов конкурс. През същата година, годината на освобождение на Франция от фашистите, създава свой джазов ансамбъл. Кариерата му на музикант се развива доста бурно. Търсен е като партньор и от звездите на американския джаз. През 1948 г. младият пианист прави записи с прославения музикант от оркестъра на Дюк Елингтън – тромпетистът Рекс Стюарт. Три години по-късно записва с още един велик тромпетист – Рой Елдридж. През 1953 и 1956 година Болинг записва с още една звезда на американския джаз, виброфониста Лайонел Хемптън.
Боулинг има много музикални превъплъщения и във всяко едно е ярък и силен. Той е пианист, аранжьор, лидер на банда и композитор, работещ не само в областта на джаза. Достатъчно е да споменем, че Болинг е автор на музиката на почти 100 филма. Също така немалко работи и за телевизиите.
Освен това Боулинг е аранжор и музикален ръководител на редица студийни проекти. Като пианист се формира преди всичко под влиянието на рагтайма. След това му оказват влияние Ърл Хайнс, стил би-боп и клавирният стил на Дюк Елингтън. Елингтън оказва влияние на Болинг и като композитор.През 70-те години Болинг създава биг-бенд, с който обикаля с голям успех почти целия свят.
Голяма известност имат неговите проекти с класически музиканти. Първата от неговите творби в този жанр – Сюита за флейта и джазово трио е изпълнена с известния флейтист „златната флейта“ Жан-Пиер Рампал и няколко години се задържа на върха на хит-парада в САЩ /530 седмици/. Следва сътрудничеството му и с други именити знезди – виолончелиста Йо-Йо Ма, тромпетиста Морис Андре, а така също с цигуларя Пинкас Цукерман.
През март 2012 г. в София наши музиканти представят концерт, посветен на Клод Боулинг „Класиката се среща с джаза“.

За филма „Барака“ на Рон Фрик /1992 г./, от статията на Ваня Николаева: http://www.public-republic.com/magazine/2009/06/21952.php
Какви сме били и откъде идваме? И по точно какви сме в днешни дни! Унищоженията и жестокостите, който сме сторили през вековете. Какво ли ще остане, след като ни няма вече? Между ритуалите на тибетските монаси, дервишите и ортодоксалните евреи ще откриете прилики повече отколкото бихте очаквали. „Барака“ обхваща кътчета от цял свят и представлява само звук и картина.
„Докато гледах Baraka за първи път преди няколко години имах усещането, че именно това е филмът, за който бих могла да говоря с часове. Почувствах, че нямам принадлежност – към територия, време или реалност, и че всичко и всички сме градивните частици на едно цяло в много по-голяма степен, отколкото сме способни да приемем.
Думата “baraka” съществува в различни езици със значение “благословия“. Филмът е заснет през 1992 г. в 24 държави на петте континента и е изключителен шедьовър в това, че всеки един от нас би могъл да бъде прототип в него.
Знаем за силата на думите, която стопляща или режеща е пропита в дис/хармонията на ежедневното ни общуване. Но понякога светът, представен по невербален начин, оказва по-силно въздействие от пламенни речи на влиятелни оратори.
Светът…такъв, какъвто го познаваме и какъвто не сме предполагали, че съществува;свят, в който се изгубваме и в който се преоткриваме;свят, в който времето е свило дъха си, отстъпило пред безграничността между „вчера” и „утре”.
Без значение отличаващите ни произход, вяра или стремежи, ние съществуваме заедно и не/уверено сме създавали и създаваме обща история. С еднаква степен умеем да творим красота и изграждаме илюзии, както и унищожение.
Baraka е откъсване от нечия реалност и сливането й с тази на някой друг. Светът е представен с шест милиарда човешки лица. И сложна плетеница от заобикалящото ги.
Мощта на водопадите и океаните; разтапящият гранитеното небе лунен път; червеното величие на каньоните; памучената облачна безкрайност и влажното зелено спокойствие на горите…
Пустини и ледници, племена и метрополиси, религия и атеизъм. Сходства и противоречия. И интеракцията между тях като константа.
Доколко познаваме света, в който сме се родили и в който все още живеем?
Паралелните светове са действащи тук и сега. Не е нужно да отваряме врата между тях.
Достатъчно е да отключим мислите си.
Част от света на Baraka са племето тиви, водопади Игуазу, Лос Анджелис, Ипанема, Пекин, Ангкор, египетски храмове, Аушвиц, острови Бали и Ява, Калкута, Йерусалим, Катманду, Хималаите и Еверест, Масай Мара, катедрали и джамии, десетки национални паркове, езера и др.

Уляна Кьосева