Беседа „Художествената литература и медиите на 21 век“ в Къщата на арх.Димов


Event Details


На 18 юли /четвъртък/ от 19 часа в Къща на арх.Димов е последната от трите беседи през месец юли, които провежда многопластовата личност Нина Сиракова, познавач на история, литература, изкуство, посланик между култури и традиции.

Предишните две дискусии бяха на темите

04.07 | „Художествена литература и културни разлики“

11.07 | „Културни политики на изток и запад“

Тема на 18 юли /четвъртък/  е:

18.07 | „Художествената  литература и медиите на 21 век“

Вход: СВОБОДЕН

Къщата на Архитекта – независима сцена за  съвременно изкуство в архитектурен паметник е партньор на събитието, чрез подкрепата на НФ „Култура“ .

______________________________________________________

Николина Сиракова – Нина е от Стара Загора. Следва история в Софийски университет  и славистика в  университета в Лайден, Холандия. Работи в областите теория и практика на художествения превод, българистика, славистика, социолингвистика и културология. От дълги години представя българската култура и литература в Холандия и други страни от Западна Европа, както и холандска култура и литература в България. Гради мостове и като превежда холандска художествена литература на български език – литература, която сама избира и смята, че ще обогати сънародниците й и националната ни библиотека.Част от преведените романи са „Кисама“ и  „ Завръщане в Бандунг“ от Ф.  Спрингер, „Дъщерята“ от Йесика Дюрлахер, „ Къщата на джамията“ и „ Salam,  Европа!“  от К. Абдола  и др. В нейни преводи на български език излизат и класическият роман на холандската литература „ Медната градина“  от Симон Вестдейк,  холандски съвременни разкази и пиеси.

Като преподавател в Лайденския университет създава  преводаческа група от студенти, с които превежда българска литература на нидерландски.  Десет години издава съвсем безкористно сп. „Беседа” – орган на Дружеството за приятелство Холандия – България. Превежда на нидерландски език творби на Йордан Радичков, Ивайло Петров, Вера Мутафчиева, Блага Димитрова, Илинда Маркова, Атанас Славов, Светослав Минков, както и филма на Георги Дюлгеров „Авантаж”. Работи като преводач на кинофестивала в Ротердам и като консултант, преводач  и сътрудник на холандската телевизия. Сътрудничи на славистични списания  със статии за България и нейната култура. Изнася открити лекции и беседи. Организира ревюта в Холандия и други западноевропейски страни на носии и костюми  в български стил  от богатата си етнографска колекция  и изложби на българско народно и приложно изкуство в етнографски музеи , изложбени зали,  театри и др.

Транскрибира и превежда за хорове български народни песни, помага на холандски фолклорни трупи при изработката на техните колекции от  български сценични костюми.

Ценител на българската естетика във  фолклора и събирач на минало, за да се предава нататък „през девет планини в десета“ ….

„Тук е мястото да разкажа за моята колекция. Мисля с голяма благодарност за моите родители, които много години я събираха, понякога и с материални лишения и която ми подариха като чеиз заедно с голяма част от българските книги в огромната ни библиотека, за да мога да представям себе си и моята България в чужбина. И да й се радвам винаги от все сърце. В онези години това никак не е било лесно и е струвало на моите родители  много – и усилия, и средства, но жестът им има огромно значение и неизмерима стойност. Моите родители обичаха красивото и имаха добър вкус. Ценяха носиите като българско богатство, като творби на българката, в които е проявен нейният голям естетически усет. Обичаха българските традиции. Пазеха ги и във времената, когато много хора ги бяха забравили и ги смятаха за нещо ненужно и отживяло. Едни от най-хубавите ми спомени са свързани с празниците в нашия дом. Безкрайно съм благодарна на моите родители, че са ме възпитали в родолюбив дух, с непреходните български ценности. Те ме учеха, че е много важно човек да запази вътрешната си свобода въпреки обстоятелствата, да опази и предаде традициите и културата си. Друго важно е да сме трудолюбиви, да запазваме идентичността си, да обичаме  родното и да се стремим към свобода, да възприемаме от чуждото само хубавото и да не забравяме хубавото българско”.

Нина Сиракова