143 години от рождението на Старозагорския митрополит Павел се навършват днес

Павел е български духовник, старозагорски митрополит на Българската екзархия от 1923 до 1940 г.

Роден е на 5 март 1882 година в Самоков, България със светското име Петър Попконстантинов.

Първоначално образование получава в родния си град, а гимназиално — в Русе. През 1897 г. постъпва в Самоковското богословско училище, което завършва в 1902 г. Заминава за Русия , където следва в Таврическата духовна семинария. През 1907 г. завършва Санктпетербургската духовна академия с научна степен „кандидат на богословието“.

На 6 декември 1907 г. митрополит Антим Търновски го подстригва в монашество под името Павел, а на 20 юни 1908 г. митрополит Василий Доростолски и Червенски го ръкополага в сан йеромонах. Назначен е от Светия синод на Екзархията за учител-възпитател в Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. Поради голямата му начетеност е назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, където служи осем години и усвоява църковната администрация.

На 26 декември 1913 г. митрополит Максим Пловдивски го въвежда в архимандритски чин. На 14 декември 1917 година Светият синод назначава архимандрит Павел за ректор на Софийската духовна семинария, която той ръководи шест учебни години.

На 27 март 1921 година е възведен в епископски сан с титул драговитийски.

На 23 март 1923 г. Светият синод го утвърждава за старозагорски митрополит. Той е сред най-високообразованите екзархийски архиереи и е блестящ администратор.

Като член на намаления състав на Светия синод, на 31 октомври 1930 година заедно с други архиереи, Павел благославя брака на цар Борис Трети и Йоанна Савойска в катедралния храм „Свети Александър Невски“.

Ревностен в своето архиерейско служение, митрополит Павел с любов и крепка вяра отдава силите си за развитието и благоустрояването на Старозагорска епархия. Като достоен наследник на своя предшественик по катедра, митрополит Методий, и продължител на неговите дела, Старозагорският митрополит Павел с усърдие постоянства в храмостроителството и възобновяването на редица храмове и църковни сгради.

Обогатен от книжовния опит, придобит по време на учителстването и ректорството му в Софийската духовна семинария, той отделя значително внимание и на книжовната и просветна дейност в Българската православна църква. Надарен с ясна мисъл, голямо красноречие и детайлно познаване на каноничните постановления, той е предпочитан съветник и събеседник, както сред своите събратя архиереи, така и от мнозина духовници, православни християни.

Автор е на много проповеди и беседи от църковно-нравствен и богословски характер. Заедно с това се занимава и с редактирането на редица богослужебни книги и помагала. През 1920 г., заедно с архимандрит Стефан (по-късно Софийски митрополит и Екзарх български) и протопрезвитер Стефан Цанков, и под председателството на Варненския и Преславски митрополит Симеон е член-секретар на духовната комисия при Светия синод за преглеждане на Екзархийския устав. Впоследствие е председател на смесената комисия от представители на Светия синод и Министерство на вероизповеданията за преработване на изработения от Втория църковно-народен събор през 1921/1922 г. проект за Екзархийски устав, приет окончателно в завършен вид през 1932 г.

Сред многобройните дела на митрополит Павел е и преглеждането, редактирането и издаването от Светия синод през 1929г. на Требника с паралелни текстове на църковнославянски и новобългарски език. През 1930 г. превежда от руски език „Православен християнски катехизис“, съставен от свещеник И.Жилов по пространния „Катехизис“ на Московския митрополит Филарет, заедно с „Послание на източните патриарси за православната вяра“ и знаменитото слово на Св. Йоан Златоуст „За свещеничеството“. Също така работи и върху учебниците по Закон Божий за прогимназията и семинарията. Като добър познавач на църковно-славянския език и църковното каноническо право превежда и редактира на новобългарски език Евангелието и Апостола. Превежда от сръбски книгата на епископ Николай Велимирович „Войната и Библията, изд. в Стара Загора през 1934 г.. Работи върху преводи на различни съчинения от английски, сръбски, руски и др.

Митрополит Павел Старозагорски умира в Стара Загора на 5 октомври 1940 година.

Бог да го прости!