Виолета БОНЧЕВА: Литературната критика е много „мълчалива” от доста време насам

Най-напред се срещнах с поезията й в нейната стихосбирка „Огледало“. Тя не ме заставяше да се оглеждам в него, нито пък да търся спасение, оглеждайки се в неговата висока светлоотразителна способност. Виолета Бончева не се вторчава в другите, нито пък иска те да минават нейната граница. Пътешествията в литературата са нейните нивелири в живота. Творчеството й се родее с друга граница – тази на безграничното. Поетесата, прозаик и преводач Виолета Бончева защитава своите прозрения с убеждението, че иска да прилича на себе си. И в поезията, и в прозата. Издала е 16 книги, печатана е в наши и чужди антологии, списания, превеждана е в Испания, Мексико, Аржентина, Гърция и др. Награждавана е многократно у нас и в САЩ, Испания, Ливан, Колумбия, Аржентина… Изисква се умно втренчване в богата й поезия и проза, за да се убедите в безспорните им качества. С Виолета Бончева се познаваме от години, бих казала: близки сме си. Но разговора сега водихме на „Вие“. Не ме разбирайте погрешно: не е заради журналистическата етика, а заради високата оценка, която съм дала в себе си на нейния талант и творчество. И от уважение към 40-годишния й писателски цикъл. И защото творчеството й си има своето чудно зарево – като коледния огън, който се спуска при нас – човеците, за да ни (подс)каже, че Пътят, Истината и Любовта са посоката към Доброто.  

 Г-жо Бончева, Вашето творчество е неподчинена територия – други мерки, други пространства, идеи и чувства има в него. Въпросът не е как постигате този индивидуализъм, а по какъв начин поставяте красотата в него да е такава, че да се възприема неедностранчиво?

Да, най-интимното и неприкосновено обиталище на всеки писател е непрестъпното пространство, което му принадлежи, докато твори. Красотата не е абстрактно понятие – тя изгрява в цветове и аромат от всяка дума, която е слязла „от звездите” в нейна чест, за да я накара да оживее, да украси и подкрепи почти неосезаемо авторовия концепт за нея. Аз търся преди всичко красотата в човешките взаимоотношения, в отношението към живота и вселената като цяло…

Винаги чета Вашата поезия и проза с повишено внимание. Не защото ме задължава, а защото увлича. В езиково отношение творбите Ви водят до преплитания между висок стил и достъпна представа за сюжета в тях. Кое Ви помага да изградите тази симбиоза?

Никога не съм си давала сметка, що се отнася до стила, но обичам динамиката на сюжета, без никога да се увличам по натруфените фрази, стил „рококо”, който понякога е доста досаден, дори банален, ако говорим за прозата. .. А за поезията, за която често задават въпросът какво всъщност е тя, бих отговорила, че тя е преди всичко есенцията от вселенската мъдрост и хубост, нарисувана с думи, една безподобна вибрация, провокирана от най- фините, неуловими човешки полети на духа …

Имате своите постижения и в испаноговорящия свят. Ваши творби са публикувани в различни издания там. Без съмнение това е признание за умението Ви да обличате думите с пълнота. Важни ли са за Вас получените много награди? Удовлетворяват ли Ви такива аплодисменти?

Надявам се да не прозвучи суетно, но да, наградите са важен показател за твореца, те са негов компас в неизбродната джунгла на литературата – в повечето случаи. Когато наградата е от чужбина – тя е двойна, защото е и оценка за нивото на превода на творбата. Преди доста години ме намери една девойка, ученичка в горните класове, която пишеше поезия – Катя Димитрова. Тя ме помоли да преведа нейно стихотворение, за да вземе участие в конкурс, организиран от кубинското посолство. Приех и тя спечели първа награда. На следващата година отново реши да участва с мой превод. Тогава спечели наградата „Посещение на Куба” и замина… Ясно е, че тези две награди са и мои, кой би могъл да каже, че не е така… Преди месец получих първата стихосбирка на Катя Димитрова, която е завършила журналистика успешно и работи в София… Интересна поезия, не за широка консумация – такава, каквато те кара да се замислиш, да мислиш…

Самата Вие споделяте колко често читатели се свързват с Вас, за да изкажат благодарността си, че са се преоткрили във Вашето творчество. Според Вас, в това ли е „скрито“ днешното разбуждане?

 Отношението на читателите може да се отчете не само с лайковете във Фейсбук, една част от които са израз на ненужно ласкателство. Понякога те са като химн на фалшива възхвала на безпричинно претенциозна творба, която в крайна сметка не дава никакъв шанс да се разбере за какво е цялото страдание…Литературната критика е много „мълчалива” от доста време насам, неизвестно по какви причини…

Главен редактор сте на сп. „Птици в нощта“. Тъй като познавате добре цвета на стойностното творчество, кое е водещото при редактирането на всеки брой?

За мен най-важно от всичко е страниците на списанието да отразяват творчеството на старозагорските писатели, които имат доказан талант и постижения в областта на литературата. Да не забравяме, че в алманах „Хоризонт”, списание „Участ” и „Участие” са публикували знаменитите  поети на Стара Загора като Рашко Стойков, Михаил Берберов, големия Иван Мирчев, Христо Кацаров, Иван Груев, Жеко Христов, Стойчо Стойчев, Таньо Клисуров, Димитър Данаилов, Кольо Александров, Венета Вълева, Янко Димов – творци, разпознаваеми и значими в национален план.

При редактирането на всеки брой – водещ показател за мен ще бъде качеството на продукцията.

40 години откакто правите първия превод на книга. Каква е цената на това да бъдеш мост между различните култури толкова дълго време?

40 години са изминали не от първия ми превод, а от първата ми публикация! Аз съм убедена, че Вие самата, като преводач, знаете, че цената е съзнанието за висока отговорност, изключителна подготвеност и усърден труд – без значение колко Ви струва всичко това.

Кое е важното за Вас, когато превеждате даден автор? 

Важното за мен е да чувствам автора зад неговите думи и да му вярвам.

Кое е по-трудно: да се преведе чужд автор на български език, или български автор на чужд език?

Естествено, трудности възникват и при двата случая, но важното е да имаш капацитета да ги преодолееш.

Колко пъти сте се чувствала удовлетворена от предизвикателството „преводач“?

Много пъти. В моята домашна библиотека имам около 30 книжни издания, в които участвам като автор и преводач, пристигнали от Испания и Латинска Америка. Печелила съм конкурси в Аржентина, САЩ, Ливан, Колумбия,  Испания, участвам в много антологии, електронни издания, администрирани от забележителни поети като Фернандо Сабидо Санчес, Алфредо Перес Аленкарт, Марио Мелендес, Габриел Импаглионе и др.

Какво очаквате от Новата 2025 година?

От 2025 г. очаквам да е по-добра от 2024 г. И все пак, както казва Джак Никълсън: „Всяка година, в която съм жив – считам за успешна”.

Интервю на Димка КАБАИВАНОВА