Мъдро пътуване към себе си

„След 100 години, през 2124 г., всички ще бъдем погребани с нашите роднини и приятели.

Непознати ще живеят в домовете ни, които се борихме толкова много да построим, и те ще притежават всичко, което имаме днес. Цялото ни имущество ще бъде неизвестно или изгубено, включително колата, за която сме похарчили цяло състояние, и вероятно ще бъде скрап, за предпочитане в ръцете на неизвестен колекционер.

Наследниците ни едва ли ще знаят кои сме били, нито ще ни помнят. Колко от нас познават бащата на дядо си? След като умрем, вероятно ще ни помнят още няколко години, след това сме само портрет на нечия лавица, а няколко години по-късно нашата история, снимки и дела изчезват в забравата на историята. Дори няма да сме нечии спомени.

Ако спрем един ден, за малко и да се опитаме да анализираме тези въпроси, може би ще разберем колко невежа и слаба е била мечтата да постигнем всичко, по много, на всяка цена. Ако можехме да мислим само за това, със сигурност нашите действия, нашите мисли щяха да се променят, щяхме да сме други хора. Винаги искаш повече, нямаш време за това, което е наистина ценно в този живот.

Бих променил всичко това, за да живея и да се наслаждавам на разходките, които никога не съм правил, на тези прегръдки, които не съм давал, на тези целувки за нашите деца и любимите ни хора, на тези шеги, за които не ни оставаше време. Това със сигурност биха били най-красивите моменти за спомен. В края на краищата те биха изпълнили живота ни с радост.

И някои от нас го пилеят ден след ден с алчност, егоизъм и нетолерантност.

Всяка минута от живота е безценна и никога няма да се повтори, така че отделете време да се насладите, да бъдете благодарни и да празнувате съществуването си.“

Диан Донев