На 17 септември православната църква почита светите мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов. На този ден се отдава почит на основните християнски добродетели – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Припомня се легендата за св. мъченица София и нейните три дъщери Вяра, Надежда и Любов, обявени за покровителки на децата. Четирите мъченици загинали за вярата си през II век. Подложени на мъчения от император Адриан, трите девойки не се отрекли от Христос и били обезглавени. Майка им, станала свидетел на техните мъки, погребала телата им и предала душата си на Бога.

От 777 година мощите на светите мъченици София,Вяра, Надежда, Любов са положени в Елзас, Франция.

На този ден припомняме християнските добродетели и стремежа към тях, тъй като от векове наред народът ни вярва, че доброто никога не се забравя и рано или късно ще бъде възнаградено. Закон Божи е, че добрият човек, дори да е беден не остава сиромах без да му подаде парче хляб. Че всеки би трябвало да проявява милосърдие към човек, изпаднал в беда – сиромах или сираче, а гостенин не се връща, дори и да е неочакван.

На този ден не се извършват някакви специални обреди и не се спазват забрани. В много домове се месят пресни питки и се раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов.

Имен ден празнуват: София, Софка, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо и Любен.

Днес ви предлагаме размисли за ценностите, на които са кръстени мъчениците и които са едни от най-големите християнски, но и чисто човешки и добродетели.

Вярата

Тя е най-точният кантар не за другите, а за това, което сме самите ние. Дали ще вярваме в нещо или в някого решаваме ние. Вярата е законът, който пишем сами за себе си. Тя е онова, което ни позволява да сме като бетон, когато всичко около нас се клати. Вярата е всичко онова, което се получава след равното на сбора от всички успехи, постигнати цели, изпълнени мечти и върнати усмивки. Ако останем излъгани, законът ни е грешен. И са нужни поправки. Но до този извод се минава през много, много трудности и сълзи.

Надеждата

Ако вярата е закон, надеждата е проектозакон. Ако вярата е бетон, надеждата е сместа за него. Готова всеки миг да се втвърди, но все нещо й липсва, все нещо я тревожи, уязвява и пречи. Надеждата е онзи въжен мост между реалността и мечтите, между сигурността и неувереността, по който всеки се лута, напредва и се връща обратно, в търсене на ориентири. Надеждата е всичко онова, което искаме за себе си. Тя ни разочарова много по-често от вярата. Тя е непостоянна, понякога неуместна и се храни със случайности. Затова и ни радва по-често. Но когато си отиде, надеждата не боли както, когато си тръгне вярата. Тя просто оставя празно.

Любовта

Ех, любовта! Тук трябва да сме най-кратки. Не защото няма какво да кажем, а защото каквото и да кажем, ще е казано вече милиони пъти. И защото пак няма да е точно. И защото любовта е единствена в квартета, която не се вмества в нищо. Няма закони, няма определения, няма логика, изводи, измерения. Тя е сама в безкрая, където ни върти и суче, както и в каквито комбинации на чувствата си поиска. Ако си помислите, че това не е така, най-вероятно нямате предвид нея.

Мъдростта

Може би се чудите какво прави София в квартета? Тя няма нищо общо с нито една от трите сестри, разумът е противоположен на чувствата..Когато разберете, че им е майка обаче, нещата си идват на мястото.
Мъдростта е онази желязна нишка, която се стрелва всеки път в пейзажа, когато вярата, надеждата и любовта са разколебани. Тя е здравият разум, който се появява и посочва по недвусмислен начин истината. Мъдростта са всички вери, надежди и любови на света. Или поне в един човешки живот.

Dolap.bg