Празнуваме Рождението на Св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден
Eньовден е празник на лечебните растения
На 24 юни Българската православна църква празнува Рождението на св. Йоан Кръстител.
Св. Йоан Кръстител или Предтеча, е една от най-важните исторически личности на християнството. Освен на 24 юни, Църквата му е посветила още два празника през годината – на 29 август, когато е денят на неговата смърт, познат като Секновене в народната традиция и на 7 януари – Ивановден.
Св. Йоан Предтеча е най-големият между родените от жени и най-великият човек след Пресвета Богородица. Кръстител е на Божия Син в река Йордан.
В българския народен календар този ден се чества като Еньовден, както и „среди лето“ или ден на Слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене.
В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия – Яневден – в Софийско, Иванден – в Западна България, Иван Бильобер – в Североизточна България.
С него са свързани множество народни вярвания за Слънцето, водата и лечебните растения.
На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева. Вярва се, че слънцето в този момент достига крайната точка на своя път към лятото, почива си и тръгва обратно към зимата. Според традиционните представи на Еньовден започва далечното начало на зимата—казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Но преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва в реките и езерата и прави водата лековита. После се отърсва и покрива земята със здравословна роса. Само на Еньовден при изгрева слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще е здрав през цялата година. От стари времена на този ден хората излизат по високите места, за да ги огреят първите слънчеви лъчи. После се търкулват в росата или се измиват с вода от реките.
Според народната вяра болестите са седемдесет и седем знайни и една незнайна. За всяка болка си има билка. За незнайната—лек трудно се намира.
На Еньовден се прави венец от седемдесет и седем билки и половина, като половината билка се слага за неизвестната болест. Нарича се още билка-разковниче, защото се смята, че има способността да цери всички болести. Тази билка не се показва на всеки, а само на най-вещите баячки. Може да бъде намерена и откъсната със затворени очи, в потайната доба на Еньовата нощ, като до нея трябва да те отведе сърцето. Растението, което хванат ръцете ти, се разполовява на две и по този начин се вплита в еньовденския венец.
„По Еньовден се гадае за любов и женитба“
Един от най-старите обреди, който представлява колективно гадание за женитба, е напяването на китки. Обичаят има любовно-брачен характер и чрез него момите се опитват да научат какъв ще е бъдещия им любим или жених. В някои части на страната той е част от новодишната обредност, на други места се прави по Гергьовден или Еньовден. Наричан е още ладанки, ладванки, ладуване.
При залез слънце срещу празника, от чист сладък извор, момите наливат вода в ново бакърено менче, спазвайки обредно мълчание. Вярва се, че „мълчаната вода“ притежава особена магическа сила. Всяка девойка оставя в менчето своята китка, белязана с нишан (знак), който най-често е пръстен, обица или гривна. През нощта менчето с китките се покрива с кърпа и се оставя да нощува под звездите. На сутринта се прави напяването. Една от момите вади изпод кърпата китките, а другите изпълняват кратки песни-припевки, които представляват своеобразни предсказания за професията, външността или социалния статус на бъдещия жених на девойката чиято китка се напява. Така всяка мома узнава късмета си и какъв любим ще има—красив ли ще е, богат ли, занаятчия, земеделец, даскал, сирак или търговец.
По Еньовден в Източна България и Странджа се изпълнява обичая Еньова буля. Неговите обредни действия целят гадание за женитба, наричане за здраве и плодородие. Малко момиченце между седем и осем години, облечено като булка, прибулено с червено було и с венец от билки на главата, обикаля домовете, нивите и лозята на хората. Енята задължително трябва да бъде носена, за да не допира земята. Обикновено докато обикаля селото и прилежащото му землище, тя маха с дългите ръкави на ризата си като с криле. В същността си обичаят Еньова буля е обредно разиграване на сватба. Младоженецът е Еньо—древна митична фигура, която се свързва със слънцето, затова и обредът се изпълнява по време на лятното слънцестоене.
На 24 юни празнуват всички, които носят името Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко…
