Документален филм за 100-годишнината от Ньойския договор търси истината за попилените възможности на България

Едно от вълнуващите събития в програмата на Фестивала за ново европейско кино „Златната липа“ 2019 ще бъде премиерната за Стара Загора прожекция на документалния филм „Сага за попилените възможности“ на режисьора Ралица Димитрова и оператора Пламен Герасимов по сценарий на проф.Иван Илчев. Едночасовата лента разказва за събитията около подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. и на Парижкия мирен договор от 1947 г. Филмът е емоционално кинематографично есе за историческата съдба на България през последните 100 години. Поводът за създаването му е 100-годишнината от подписването на Ньойския договор, който стои в сюжетния център на лентата.

Прожекцията на „Сага за попилените възможности“ ще се състои на 2 юни от 18:00 часа в залата на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Входът е свободен.

Ето какво казват за него самите автори:

„Измина почти век от подписването на договора в Ньой край Париж. И всяка година от този век българите правят протестни демонстрации, размахват знамена, палят факли, изричат пламенни тиради срещу своекористието на Великите сили, срещу егоистичната алчност на нашите съседи. Изминаха и 70 години от Парижкия мирен договор.

С  този филм искаме да погледнем по-обективно на тези събития от новата ни история, които в немалка степен предопределят нелеката и не особено щастлива съдба на България през 20-и век. През погледа на една въобразена личност, която е свидетел на подписването и на Ньойския мирен договор, и на Парижкия мирен договор от 1947 г.  Всъщност, рядко си даваме сметка колко е кратка най-новата история на България, та е било напълно възможно човек, роден към края на 19-и век да участва във войните, които родината ни води от 1912 до 1918 г., да бъде млад дипломат, който присъства на събитията в Ньой и като зрял мъж да вземе участие в Парижката мирна конференция. С образа на разказвача на филмовото повествование искахме да обединим тези две събития, защото и двете са резултат на стремежа на българите към национално обединение, на пораженията в две войни и на късогледството на българския политически елит, допуснал фаталната грешка да се присъедини към губещата страна – и през 1915 г., и през 1941 г. Искахме да престанем да обвиняваме само другите, а да се взрем в грешките, които ние самите сме направили. 

И двете събития имат тежки последствия за България. 

С Ньойския мирен договор е прекъснат прогресът на България, който е виден в годините след Освобождението. Българските земи се разпарчетосват допълнително, България  губи крайбрежието на Егейско море, което в немалка степен предопределя новото й обвързване с Германия две десетилетия по-късно. Договорът издига високи стени между България и нейните съседи, които си остават чак до падането на стената през 1989 г. Десетки  хиляди бежанци от Македония, Егейска Тракия и Западните покрайнини заливат страната. 

Парижкият мирен договор от 1947 г., макар и да е донейде по-благоприятен, защото запазва Южна Добруджа в пределите на България, окончателно хвърля страната в прегръдките на Съветския съюз. Не е случайно, че седмица след неговото официално влизане в сила, е екзекутиран Никола Петков, а три месеца по-късно е приета т.нар. Димитровска конституция, с която на практика в страната е установен еднопартиен репресивен режим. 

Но и след двата договора България се съвзема макар и мъчително трудно, развива икономиката си, при все че след 1947 г. опустошителен удар на традиционната икономика нанасят национализацията и насилственото коопериране на земята. 

С други думи, филмът иска да внуши и умерено оптимистичната идея, че българинът е в състояние да се справи с трудни времена, както го е правил нееднократно в миналото.  

Екип на филма:

със специалното участие на Валентин Ганев, Мак Маринов; сценарист – проф. Иван Илчев; режисьор – Ралица Димитрова; оператор- Пламен Герасимов; художник – Надежда Илиева; художник по костюмите – Нели Пекарева; звук- Мариана Вълканова, Александър Симеонов, Хари Бояджийски. Продуцент:Б ПЛЮС ФИЛМ. Копродуценти: Национален военноисторически музей, Държавна агенция „Архиви“, ПИК Аудио.НАЦИОНАЛЕН

Филмът е създаден с подкрепата на  ИА“Национален филмов център“ със съдействието на:

проф. Бернар Лори, Посолството на Република България във Франция, Кметството на Ньойи-сюр-Сен, Франция, Културно-информационен център Босилеград, Столична Община, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“,Регионален исторически музей – София

 Двореца „Кричим“, Royale Palms Casino, БДЖ  „Пътнически Превози“ ЕАД, Гвардейски представителен духов оркестър.

Dolap.bg