Виртуозни солисти превърнаха „Италианката в Алжир“ в нов връх на Старозагорската опера

На 9 март 2019 г., за първи път в 94-годишната си история, Старозагорската опера представи  комичната опера „Италианката в Алжир“ от Джоакино Росини. Операта е създадена от гениалния композитор послучай карнавала във Венеция, когато е само на 21 години. Според  едни източници  тя е завършена за 18 дни, а според други – за 27 дни. Какъвто и да е верният срок, това безспорно доказва ненадминатия гений на композитора, отбелязват познавачи. „Италианката в Алжир“ е заредена  с много енергия, хумор, красива музика и действия, които минават на един дъх.

На алжирския бей Мустафа му писва от съпругата му Елвира и решава по някакъв начин да се отърве от нея. Причина за това е и европейският вестник „La bella donna”, където са показани хубавки женички, къде-къде по-интересни от неговата. И беят разпорежда да му се достави италианка. В двора си има пленник и любим роб – италианец Линдоро, на когото „харизва“ невестата си, в очакване на новата жена. Линдоро е попаднал в плен, защото е търсил любимата си Изабела. Междувременно става корабокрушение, след което в двора на бея се озовават италианката Изабела, която търси любимия си Линдоро и нейният придружител – ухажор Тадео.  Находчивата Изабела разбира, че Мустафа копнее за нея и решава с хитрост да си изиграе успешно картите и да избяга с любимия си.

Под всевъзможни предлози тя успява да осуети сватбата на Елвира и Линдоро и благосклонно приема ухажването на бея. Изабела е готова да изпълни желанията му, но само при условие че Мустафа ще устрои пир, на който ще играе ролята на „папатачи“. Папатачи – обяснява Изабела на Мустафа – наричат в Италия гостоприемния домакин, който посреща с богата трапеза гостите си, но запазва мълчание, независимо от това, което се случва около него. Ако устрои такъв пир, Мустафа трябва да покани всички италианци, които живеят в дома му. Тогава Изабела ще изпълни неговите желания. В разгара на веселия пир тя успява да упои стражата, събира всички пленници и ги призовава към бягство. Всичко се нарежда според плана на хитрата италианка. Мустафа е осмян, единственото му утешение е, че все пак с него остава любящата и предана Елвира.

„Заглавието не присъства в репертоара на нито един български оперен театър, защото е много трудно за интерпретация и сценична реализация, на солисти и оркестър, обясни диригентът на постановката проф. Ивайло Кринчев. – Но ние се радваме на много добър млад солистичен състав, който на 100% е в партитурата на Росини. Това е ансамблово заглавие и за да бъде направено добре е необходимо действията и музиката да бъдат в абсолютен синхрон, което считам, че успяхме да постигнем“.

Мястото и времето на действие е Алжир в края на ХVІІІ век, но  гост-режисьорката Улсула Хорнер го пренася два века по-късно – в началото на ХХ, когато цивилизацията навлиза бързо в Европа, а от там и в Ориента. И в тези противоречия в нравите, традициите, общуването между бея Мустафа и неговия антураж от една страна и европейците от друга, произтичат хумор и чистосърдечен смях през цялото представление. По време на брифинг г-жа Хорнер сподели, че „основен режисьор е Росини, а ние сме роби на тази музика“. Но във всеки музикален такт личи темперамента на тази удивителна харизматична жена, нейния талант да постига максимален интензитет у актьорите, изключителното темпо, което е наложила и на което всички се подчиняват – бързи, весели, шарени. Представлението минава като на филмова лента, пренася ни във виртуален свят, от който и ние публиката, ставаме част.

Впрочем, нестандартното, но много стилно, изискано и естетично мислене на Урсула Хорнер видяхме на старозагорска сцена при гостуването на Македонския национален оперен театър с постановките на „Севилският бръснар“ и „Хофманови разкази“.

Петя Петрова е известна по европейските сцени и у нас като Росиниева певица. С пресъздаването на своята героиня Изабела, т.е. на италианката в Алжир на сцената на Старозагорската опера, тя показва модел на певица на невероятния Росини. Явно Господ е бил много благосклонен към това очарователно миньонче, та го е надарил с брилянтно пластично мецосопрано с завидни височини, красив глас и актьорско майсторство. Изабела се превърна в „царица“  на сцената, която въртеше на малкото си пръстче всички мъже, жени, евнуси и пр.

Истинско удоволствие е  и участието на Родриго Тросино в ролята на Линдоро. Партията е написана в много висок регистър и трудно се намира тенор, който да я напълни толкова брилянтно, както италианецът с мексикански корени. Освен това се оказа, че той притежава и прекрасни актьорски дадености. Изпълнените от него арии и в ансамблите  показаха големите възможности на този млад и талантлив солист.

По принцип басите изпълняват бавни и тежки роли. Затова алжирският бей Мустафа на Ивайло  Джуров е изключително актьорско постижение. Докато неговият Дон Базилио от „Севилският бръснар“ е професионален хитрец, тук Мустафа е непораснало дете на средна възраст, поизглупял в стремежа си да се домогне до красивата непозната италианка. (Всъщност кой ли мъж не изпада в неговото състояние, когато го уцели стрелата на Амур!). Той постоянно иска да доказва себе си и да командва. Ролята на Мустафа е игра, която не усеща, а участва в нея. Ивайло Джуров показа стройна и качествена стилистика на интерпретиране на много сложната роля във вокално и актьорско отношение.

Елвира на Деси Стефанова  в тази опера е важен персонаж и участва във всички ансамбли. Покорната съпруга на Мустафа  го обича, угажда му, иска да му е вярна и предана, качества, които все по-рядко се срещат сред еманципираната половина на човечеството. Емилия Джурова  като Зулма, слугиня на Елвира, също създаде интересен образ.

Красивият баритон и актьорска игра на Валери Турманов изгради от Тадео, придружителят на Изабела – интересен и запомнящ се образ.

С ролята на Али, капитан на корсарите, младият бас Едуин Кей направи успешен дебют на старозагорска сцена. Фактът, че нямаше никакви певчески проблеми, му даде възможност да разгърне максимално творческите си задачи.

Оригиналната и многофункционална сценография е на Мартина Сеня (Италия). Костюмите са дело на  Мария Попучевска (Македония). Декорите и костюмите са на Македонската опера и балет.  Лайт-дизайнер е Васко Лисичов (Македония). Хормайстор е Младен Станев. Концертмайстор е Паулина Захариева.

Браво на мъжкия хор и на оркестъра, и разбира се на маестро Кринчев, който изведе едно прекрасно представление – игра, забава и удоволствие. С вдъхновение и пълна отдаденост се постигна  синхрон между действие, музика, пеене и участието на оркестъра и хора, които задоволиха всички претенции на публиката..
Представлението е съвместна продукция на Държавна опера – Стара Загора и Македонската опера и балет, като част от сътрудничеството на Балканската оперна мрежа.

На 22 март 2019 г. „Италианката в Алжир“ ще бъде представена в Пловдив. Следващият спектакъл в Стара Загора е на 27 март 2019 г.

Росица Ранчева