Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование пред dolap.bg:”В България няма добра образователна среда“

Асен Александров е роден на 6 октомври 1958 г.в Годеч. Завършва Математическата гимназия в София и математика в Пловдивския университет. По-късно специализира информатика. Започва като преподавател в основно училище в столичния квартал „Надежда“ и остава завинаги свързан с образованието. През 1987 г. вече е ръководител на един от първите компютърни кабинети в българско училище. След спечелен конкурс от 1992 до 1998 г. е директор на 15 СОУ „Адам Мицкеевич“. Нов конкурс го праща за 3 години преподавател по математика и информатика в българското училище в Братислава. Прибира се през 2002 г. и става зам.директор в елитното 133 училище „А.С.Пушкин“. Напуска престижния пост, за да стане директор на 51- во Средно училище „Елисавета Багряна“ най-напред като временно изпълняващ длъжността, но там е и до днес. Смята, че е намерил мястото, където може да реализира идеите си.

В училището учат 1260 ученици от първи до 12 клас. Профилирано е по изобразително изкуство и информационни технологии в гимназиална степен.

Бил е съветник на двама министри на образованието – Сергей Игнатов 2010/2013 г. и Меглена Кунева -2016/2017 г. 10 години е съпредседател на Сдружението на директорите в средното образование в Република България. От няколко месеца е председател на Сдружението.

В продължение на 3 дни Асен Александров е в Стара Загора, където от 6 до 8 март 2019 г. Сдружението провежда Национален квалификационен семинар за директори на училища и детски градини.

Господин Александров, темата на Националния семинар, който провеждате с директорите на училища и детски градини е „Качественото образование- гарант за задържане на децата в образователната среда“. Кои са основните проблеми на образованието, за да бъде то качествено?

Основният проблем за качествено образование, според мене е, че все още не сме дефинирали какво е качествено образование. Написани са стандарти, закони и цели, а всъщност не знаем какво е то. Например в Закона за предучилищно и училищно образование, който е основният документ, са записани 12 цели на образованието. Сигурен съм, че който и човек да попитате в България, няма да може да изреди тези 12 позиции. Ако пък се изброят и 12-те цели, какво от това, т.е. не правиш нищо.

Качественото образование трябва да има фокусиран периметър. Например: за нас най-важно е да възпитаваме такива умения у учениците, че като видят дадена задача, веднага да я решат. Или да говорят добре и правилно. Или ни е важно да могат да работят в екип, да имат комуникационни умения, социална и емоционална интелигентност, умения за справяне с живота и пр. Аз например съм за това, децата да се учат на умения за живота, които ще им са полезни. За съжаление, всички изпити след 7-ми и 12-ти клас всъщност изпитват и оценяват уменията на децата да репродуцират някакви знания. Изключително малка част от творческите знания и възможности се изследват в 7-ми -12-ти клас в отговорите на отворения въпрос, на който повече от половината ученици дори не опитват да пишат.

Така че първо трябва да дефинираме какво е качествено образование. После трябва да решим как може да се постигне. На трето място да кажем колко ще струва. Всяко нещо струва пари, за да постигнем това и това.

Твърдя, че в България няма добра образователна среда. Нашите ученици учат все едно че са в началото на 20 век. Чиновете или масите са наредени в редички по няколко на брой и отпред на катедрата е учителят. Друга характерност от 10 години е, че вече учителят не е основен източник на информация, дори не е и второстепенен. Неговата роля трябва да бъде съвсем друга. Той трябва да обобщава това, което децата са получили като информационни потоци от различни страни. На всичко отгоре той трябва да ги научи как да проверяват информацията и пр.

Така че качественото образование трябва да се изследва от всички параметри. Много глупово е да напрягаме мишци, всички да се борим да правим нещо, което може би не е полезно. Трябва да съсредоточим силите си в нещо, което е полезно, а неусилията да отиват в „свирката“.

Непрекъснато ни облъчват от телевизиите, че от утре всички деца ще имат шкафчета. Голяма работа като имат шкафчета. Това толкова ли е важно?! Ако идва от някоя друга страна и гледа редовно телевизия, човек ще си помисли, че основният проблем на българското образование е дали раниците тежат 3 или 6 кг и дали имат децата шкафчета. Според мене раниците им не тежат повече от времето, когато аз съм бил ученик, с тази разлика, че едно време не си носех вода. Нямаше човек, който да си носи вода в училището. Сега всеки ден по литър и повече вода си носят, сокчета, колички и пр. Това се коментира по телевизиите – учебниците какви били, тетрадките какви били, от каква хартия били…Това са второстепенни въпроси.

Децата вече са коренно различни и трябва самите ние да си дадем сметка, точно какво искаме да стане в резултат на нашата работа.

В този смисъл какви цели си поставяне с провеждането на Националния семинар?

Целта е да успеем да се доближим до идеята какво е качествено образование. Да можем да си обменим опит как по-ефективно да постигнем това качество на образованието. От една страна да не си губим силите напразно и от друга – как по-ефективно да стане това. Друго нещо, което ще разискваме, са някои правни въпроси, защото действащата нормативна уредба е от две и половина години и директорите на училищата и детските градини все още не могат да свикнат с нея. Възникват различни тълкувания на различни казуси. А ние като директори носим основната отговорност. Много важна тема е работата ни с родителите.

Оказва се всъщност, че най-големият дефицит в съвременното образование, това не е само в България, а почти във всички страни в света, е комуникацията с родителя. Нещата не са като едно време. Учителят, освен че не е основният източник на информация за учениците, не е и супер авторитет за родителите.

Какво е обяснението Ви за тези факти?

Такава е нагласата. По думите на Стивън Хопкинс „най-големият враг на знанието не е незнанието, а илюзията за знание“. Съвременните социални мрежи създават тази илюзия за знания. Те са нещо като бързите закуски. Напише се нещо по някаква тема половин страничка, зрителят прочита и заключава, че е напълно компетентен. А всъщност не е така. По тази логика, би трябвало да оспорваме мнението на лекарите. Общо взето всеки знае какво се преписва при главоболие, но аз не си представям на лекаря да кажа, че не искам тези лекарства, защото съм чел в Гугъл. Така е и при нас. Големите специалисти са учителите и трябва да убедим родителите в това. Трябва да ги убедим, че го правим за доброто на децата им.

Господин Александров, Вие имате много добър опит в комуникацията с родителите на Вашите ученици. Споделете някои примери от Вашето училище.

Едно от нещата, които правим напоследък са така наречените „Родитело-учителски сдружения“. Досега във всяко училище имаше Педагогически съвет за учителите и Училищно настоятелство или Обществен съвет за родителите. Но помежду си нямат нищо общо. С решенията на Педагогическия съвет, колкото и да се опитваме да бъдем справедливи, в крайна сметка защитаваме интереса на учителите. По същият начин в Училищното настоятелство, повече от нещата „се дърпат“ към интереса на родителите.

Нашите родитело-учителски сдружения са за всеки клас. Например в начален курс имаме 16 паралелки. На всяка сбирка се събират 16 родители и 16 класни ръководители. Всички сядат в кръг -учител-родител, учител-родител…Предварително по Интернет сме се разбрали каква тема ще обсъждаме. Например тя може да бъде за мотивацията на учениците или при по-малките – да се борим с насилието, с агресията, джобни пари и т.н. Родителите, които са избрани от целия клас, наричаме обмудсмани на класа. Т.е. те би трябвало да изразяват мнението на всички родители. По време на изказванията се чуват едно след друго мненията на учител и на родител. Моите наблюдения са, че нито родителите залитат, когато чуват мнението на учителите, когато настояват за техните интереси, нито учителите. По този начин се постига някакъв консенсус. Ако успеем да стигнем съгласие между родители и учители, че нещо трябва да се изпълни, от тук нататък пътят е много лесен. Защото родителите помагат на учителите и няма я тази скрита съпротива. Събирането е на 5-6 седмици или при извънреден въпрос.

Другият пример, който е много ефективен е идеята „родител-учител за един ден“. Целта ни е всеки родител, поне веднъж в годината, да бъде учител в класа на своето дете. Може да бъде по всяка тема- каквото работи или какво е хобито му или друг интерес. Ако някой пък толкова се срамува и не се чувства сигурен, може да покани колега, приятел и т.н. Получават се много интересни беседи. На децата им е много интересно. Освен това идват много източници на информация отвън. В интерес на истината ние омръзваме на учениците си. В един клас, за една учебна година се провеждат около 1000 часа. Все едни и същи учители. Когато дойде човек отвън, който се е подготвил само за 40 минути, за това време може да сътвори чудеса. Защото учителят днес трябва да направи 5Х40 минути и не може да бъде все супер, на върха. От друга страна родителите осъзнават колко трудно е да си учител. Бях свидетел, когато една майка в рамките на първите 15 минути, направи три пъти забележка на сина си. Прегърнах я и й казах, че няма нищо нередно. Ние сме свикнали на такова поведение. Момчето просто беше превъзбудено – въртеше се и се радваше, че майка му е госпожата днес.

В гимназиалния курс класният ръководител кани родителите на чаша вино в едно близко заведение. И отиват повече бащи, което е хубаво, защото бащите са ценни помощници при сериозни дейности.

Провеждаме и други съвместни инициативи в училището. Правим заедно почистване на паркета, благоустройство, екскурзии, състезания…Тези неща са супер интересни и супер важни.

Какво друго ще се случи на Националния квалификационен семинар?

Проф. Оля Харизанова ще представи за първи път публично един голям проект „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“. В него са включени 12 български университети и институти при БАН . Целта е да се използват върховите постижения на технологиите за изучаване на българската култура, история, природа и пр. Това е проект за 30 млн. лв. за време от 6 години.

Другият акцент в работата ни е повишаване на правната култура на директорите с лектор адвокат Елена Златева. Следващите дни участниците ще бъдат разделени в три секции по интереси: за добри практики в детските градини за приобщаващо образование; добри практики за дигитализация в училищата; практическо решаване на правни казуси. Предстои и заседание на Управителния ни съвет.

Въпросите постави Росица Ранчева