Операта „Набуко“ – една история 5 века преди Христа

Декорите на операта „Берое“ на сцената на Стадион „Берое“ в лятната вечер на 8 юли ще ни пренесат пет века преди Христа и ще накарат зрителите да съпреживеят страстната любов и изпепеляващата ревност в триъгълника на главните действащи лица Фенена-Измаел-Абигайл, преплетени с борбата за власт, от която зависи съдбата на целия еврейски народ.

„Набуко“ е операта на Верди, в която композиторът се изявява като гениален театрал, който със силата на музиката развива оперния сюжет и преплита темите за борбата за свобода, любовта, агресията и възтържествуването на справедливостта.

„Набуко“ е третата опера от ранното творчество на Джузепе Верди, но още с първото си представление през 1842 година в Миланската скала има триумфален успех. Прословутият хор на евреите се превръща в химн на италианския народ и най-популярната мелодия, отговаряща на емоционалната италианска душевност и интерпретирана масово от всички слоеве на обществото. Сюжетът, вдъхновен от библейския епос, е изпълнен с патоса на свободата. Самият Верди посочва „Набуко“ като преломна творба по пътя към създаването на индивидуален композиционен стил. Маестрото обогатява и задълбочава този стил, но в основни черти той остава определящ за цялостното му творчество.

„Набуко“ е истински триумф за Верди и Ла Скала. Сюжетът е древен и малко объркан, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ / „Va pensiero“/… се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто (Възраждане, или по-точно освободително движение).

През 2011 г. световноизвестният диригент Рикардо Мути превърна премиерата на „Набуко“ по случай честването на 150-та годишнина от обединението на Италия в безпрецедентен граждански акт: в Римската опера, в присъствието на Силвио Берлускони, Мути призовава зрителите да протестират срещу посегателствата върху културното наследство и изправя на крака цялата зала. Публиката запява заедно с артистите „Va pensiero“. Световната преса сравнява случилото се с магически момент в историята на Европа, тъй като „Културата поставя Политиката“ на колене.

„ Историята в Набуко се разделя на 4 действия, изпълнени с обрати и залагащи на постоянството в единицата. Напрегнатата стихийност на операта се гради върху еднолични, силни образи – една сестра, една робиня, един цар, един жрец, един храм, един принц и един народ. Въпросният народ изпълни със сила всички зрители заради красотата на думите и звуците във Va pensiero, sull’ali dorate. Но не само той накара наежилите сетива си съвсем да настръхнат. Другите герои също показаха завиден индивидуализъм и характер, който заради обичта (независимо дали обектът й е любовник или дъщеря) човек може да изневери дори на най-ценното си – вярата. Така музиката на Набуко възвисява любовта над вярата, но едновременно с това търси божественото в пормяната, разкаянието, прошката.

Имената на главните герои също не са подбрани случайно. Абигейл означава „Моят Бог е радост“, Фенена – име без история и герои, приложимо както за една, така и за друга вяра… Навуходоносор е име от халдейски произход, което означава „Бог защитава царуването ми„, а Измаил се тълкува със значение „Бог ще чуе„.

Всеки с името и съдбата си. А Верди с безсмъртието си продължава да се превъплъщава божественото в певци и музиканти, за да могат повече простосмъртни да се вслушат в непоколебимостта на музиката. Отвъд векове и нрави.“  От сайта http://djambore.com/nabuko-i-bojestvenite-prevuplushtenia/

Текст на Хор на евреите:

Летете, мисли мои, на златни крила,

Летете и кацнете по хълми и скали,

Където влажните бризове носят

Свежест и благоухания от родната земя,

от Йордан, реката на спасението,

от разрушените кули на Цион.

О, Родино моя, тъй прекрасна, ти си изгубена!

О, спомени, тъй скъпи и съдбоносни!

Златни арфи на пророци и поети,

защо висите тъй мълчаливо от върбите?

Отново запалихте спомените в сърцето,

които разказват за времето, дето отмина!

О, подобни на съдбата на Соломон съдби!

Предизвиквате стонове и плач…

Нека Господ ви вдъхне песен,

С която да вдъхновявате добродетелните!