Децата ни – нашата молитва за по-хубави дни

Добро утро, скъпи приятели !
Велики Четвъртък е! Боядисват се яйцата, а с първото червено яйце се прави кръстче на челото на детенце у дома и се поставя пред иконата – до другия Великден.
Колко мило и хубаво, колко свято и истинско…Във времето, когато е действало друга педагогика и друго родителство – „Децата се милват, когато спят”, така да изразиш обичта си. Все едно казваш думите „Чедо, това на челото ти е кръвта Му, нека те бележи, че си най-близо до Него, той да те държи в ръцете си, да те носи в живота, пази и закриля. Ти си в неговите ръце, а всички ние, големите, възрастните, порасналите, сме около вас. Ние носим заради годините си и греховете си, искаме да сме в ръцете Му, но те са за децата, най-чистите същества на този свят. Ние само се молим и искаме да се чуят молитвите ни – вие, децата, да сте живи и здрави. Защото сте надеждата, и истината, и пътят ни напред”.
Къща без дечица, на които сутрин да направиш кръстче на челото с първото червено яйце, е малко тъжна къща. Молитвите са с удвоена сила – за да могат да летят далеч, през земи, страни, морета – да стигнат до децата ни по света, да ги намерят сред раси, нации, народи. Да почувстват далечната ни обич – там, където са. През разстоянията и разликите във времето. Да почувстват на челата си това кръстче, което мама прави рано сутрин в четвъртък – като заклинание за обич и закрила.
Велики Четвъртък! Хората си пожелават „Весели празници”. Кое да е веселото във Великден, Великият ден, в който Той умира и възкръсва? Може би, защото чакаме на Великден и Коледа да се върнат децата ни от там, където са в страната и по света и да сме заедно. Не може би, а със сигурност.
И държавите, където те са, знаят това и ги пускат. Държавите са проспериращи, защото са вярващи. Не само са построили храмове до облаците високи, но и ходят в тях като във втори дом. Знаят и изповядват „десятъка” – да дадеш от своето на чуждите, доброволно, без някой да те кара. Да се участваш в живота на другите като помагаш, разбираш, подкрепяш. Доброволно, без някой да те кара. Да храниш, подслоняваш, приютяваш тези, които са в нужда и беда. Доброволно, без някой да те кара. И защото Вярата е тази, която ги събира заедно и ги прави силни. Доброволно, без някой да ги задължава.
Развитите държави винаги са вярващи държави. Забелязали ли сте? Че Италия например е като под невидим похлупак, който пази красотите и, тази приказно красива страна – да не се разсипят, да не се разпилее този земен рай. Виждала съм и снимки на разсипани от бомбардировки градове в Германия. Как се вдигат отново за живот? Да, с ръцете на хората, но и с невидима сила на помощ. Винаги има невидима сила, там където има Вяра. Винаги.
Дори и нас ни пази невидимата сила, дори и нас, тук, сега…Въпреки всичко.
Всички сме деца на Бога, но децата ни са в ръцете Му. Заради тези приказни деца на България, заради светлите им чела и невероятни умове и таланти Той ни пази. Още. Затова направете им кръстче с първото червено яйчице – днес или в събота. Децата на България са нейната молитва за по-хубави дни.
Честит, свят и благословен Велики Четвъртък!

Уляна Кьосева