Златан Станчев – по повод 140 години от рождението му

Знаете ли кой е Златан Станчев?
Не?
Не се притеснявайте! Не сте единственият. Пък и той е живял толкова отдавна…
Неколцина библиотечни и музейни работници ще се сетят, че са срещали май това име, някой и друг пощенски служител, охранител или диспечер, обслужвали североизточния край на Стара Загора, където малка уличка носи това име и – съвсем естествено – хората, чийто адрес е:
ул. „Зл. Станчев” №…, но!…
Ами сигурно е направил нещо, за да му кръстят улица! Какво значение има?!

Един тих, дребен на ръст, скромен и кротък човек, когото орисниците одарили богато, пребогато още в нощта на неговото раждане – 25 март 1877 г. Един тих, дребен на ръст, толкова скромен и кротък и толкова отдаден на музиката човек, че възниква съмнение дали човек е точната дума. Онези, северните народи, вярват, че такива едни дребни и тихи същества се спуснали незнайно кога по нишката на лунен лъч сред младите треви и замаяни от красотата на цветовете им, упоени от пролетния им аромат, се заселили сред тях. Те – елфите – свирят, пеят и танцуват и така се опитват да направят по-радостно битието на земляните… Малките зеленооки създания всичко виждат, безрезервно помагат доброто да пребъде, но – без да бъдат забелязвани. А им е достатъчна само капчица роса. И ако някой наистина е много добър, ама много, много добър, може и да му позволят да ги види, да попее или потанцува с тях…
Та през 1905 г. в старозагорската Девическа педагогическа гимназия бил назначен нов даскал по пение – Златан Станчев. И до тогава музикалното дело в града имало с какво да се похвали – и просветени музиканти имало, и хорове, и оркестър, че и Музикално дружество – със стройна структура и устав, утвърден от Министерството на вътрешните работи още преди началото на двадесетото столетие; в детската музикална китка „Родни звуци” участвали повече от 300 деца, а само година по-рано в няколко свои броя „Музикален вестник” обсъждал идеята дали Вторият конгрес на музикантите в България да бъде проведен в Стара Загора – в чест на Георги Байданов, работещ и живеещ в града на липите, или пак в столицата…
Още с постъпването си в Девическата педагогическа гимназия на Стара Загора току-що завършилият музикално образование в Одеса Златан Станчев уредил безплатни курсове за ученичките по мандолина, китара, цигулка, виола, чело, контрабас и флейта, после – голям гимназиален девически хор, мандолинен оркестър, струнен оркестър, които участвали във всички изнасяни концерти и забави – пише в юбилеен лист от средата на четиридесетте. Подготвя и изнася и оперети: „Болният учител”, „Кибритопродавачката”, „Малкият музикант”, „Брат и сестра”, „Горската царица” и др.

Как ли се е справял с всичко това?!
Още ученик във Варненската гимназия, Златан Санчев се издига до поста помощник-диригент на хора й, а когато диригентът напуска града, помощникът продължава делото му. Гимназистът успява да спести някакви средства и да си купи цигулка. И първом по слух, после и по ноти, се научава да свири доста сносно някои леки музикални пиеси. Седемнадесетгодишният младеж е назначен като основен учител в с. Карахюсеин – на около 16 км от Варна. В навечерието на празник и всеки съботен ден той изминава това разстояние, най-често пеша, за да репетира с варненските хористи до вечерта, та да може на следващия ден да се представят добре (60 души численост на състава– възрастни и деца).
И през първата лятна ваканция младият учител залага скромното си съществуване на карта – успява да уреди да получи авансово 4 месечни заплати и с тази сума предприема турне с хористите си в градовете Балчик, Шумен и Разград. Успява!
През есента на 1895 продължава образованието си в Свищовската държавна мъжка търговска гимназия, където скоро поема ръководството на хора и го издига на добра висота, но социалистическите му убеждения не се харесват на ръководството и е принуден да напусне. Тогава получава покана от читалищното настоятелство в Свищов за сформиране на техен хор. Скоро смесеният хор на читалището „Кирил и Методий”, съставен от девици и мъже, има своя програма, участва в десетки забави и концерти, а славата му за две години се разнася чак до София. И Станчев получава покана от Николай Ив. Николаев да се присъедини към катедралния хор, където му възлагат и солови изпълнения. Озовал се в София, Златан Станчев още същата година сформира мъжки хор (60 души) към работническия синдикат и изнася няколко концерта, удивяващи с „прецизното изпълнение на пението и диригентството” дори присъствалите чужденци! По същото време сформира и мъжки хор в рисувалното училище (днес – Художествената академия), с който също изнася самостоятелни концерти. Славата му на вещ и прецизен диригент расте, но Станчев осъзнава недостатъчната си подготовка и на границата между двете столетия е студент по пение в Киев, Русия, където пее в хора на Калишевски, но е член и на революционен социалистически кръжок на студентите, което довежда до проблеми с полицията. Принуден да напусне, се озовава в Русе (1901 г.). В крайдунавския град поема диригентството на музикалното дружество „Лира”, хоровете при черквата „Св. Георги”, при читалището, при учителското дружество, при арменската община, при синагогата, а и международния мъжки хор… Скоро печели симпатиите на русенци с концертите, които подготвя. Трите години прекарани в Русе се помнят дълго от мнозина – четвърт век по-късно, когато Златан Станчев празнува 30 години музикална дейност, 20 от които в Стара Загора, поздравителните адреси от русенските му почитатели не са рядкост.
През 1904-1905 Зл. Станчев успява да завърши музикалното си образование в Одеса и е назначен за учител в Стара Загора, където се установява и посвещава дните си на музикалното възпитание и израстване на цели поколения певци и музиканти.

През 1910 е учител в Мъжката гимназия в града. И там урежда голям ученически хор и струнен оркестър, а през 1912 възобновява и духовия оркестър. Освен с всичко останало, Станчев работи отделно и допълнително с проявилите добри гласови данни за правилната постановка на гласовете. Така изпъкват двамата братя Димитър и Борис Христови, които впоследствие завършват Музикалното училище в София, и двамата са солисти в Софийската опера, още преди в Стара Загора да се е заговорило за създаване на оперна трупа. Само месец след пристигането му, Зл. Станчев поема диригентството и на катедралния хор в града и заедно с всички хористи се включва във възобновеното в началото на 1906 г. Музикално дружество „Кавал”. Оглавява и хора на Дружеството, и мандолинния му оркестър, организира редица концерти в съседните Казанлък, Чирпан, та чак до Бургас. През 1908 в столичния салон „Славянска беседа” старозагорската дружба устройва концерт. Мъжкият хор под акомпанимент на оркестъра на капелмайстора Тодор Хаджиев, бивш диригент на Народната опера (и баща на Парашкев Хаджиев), бил бурно акламиран и неколкократно бисиран от посетителите.
Основаният от Станчев през 1906 г. смесен хор на БРП (тесни социалисти), просъществувал чак до септември 1923 г. Този хор имал значителни художествени достижения и участвал във всички забави и акции на партията в Ст. Загора, Нова Загора, с. Дълбоки, Старозагорските бани и пр.
След Балканската война при местното културно-просветно дружество „Театър“ (по-късно „Родина”) се открива музикален отдел, в чийто комитет е избран и Станчев, участвал още в основаването му. През Първата световна война, мобилизиран, Станчев образува смесени хорове в градовете Куманово и Кюстенджа, с които изнася редица концерти там, но и в Тулча, и другаде. След войната, при дружество „Театър“ в Стара Загора се образува голям смесен граждански хор, който под диригентството на Станчев изнася редица концерти и оперетата „Двамата Тюреновци“. През 1923 г. е възобновена и дейността на дружество „Кавал“, а Станчев с голяма вещина ръководи и дирижира хоровете, „желани гости на всяко музикално тържество”. Той ръководи още смесения хор при черквата „Св. Богородица“, който е истинското ядро на хора при дружество „Кавал“. С по-изявените хористи Станчев бъзвъзмездно работи системно и така до 1925 г. успява да подготви доста певци, способни да се справят като солисти.

Когато Дружеството решава да постави опера и посяга към „Гергана”, пак Станчев е този, който е основният двигател. С много топлота и признателност, с искрено възхищение разказва за „Неповторимата премиера” Мара Шопова (първият режисьор на трупата) на страниците на в-к „Септември” четиридесет години по-късно, когато Станчев отдавна не е сред живите. Авторът, Маестро Георги Атанасов, основателно изпитващ страх да повери реализацията на някакви любители, вече е отказал на председателя на „Кавал” Петко Икономов. Клавира не е успял да получи и Георги Баталов, адвокат по професия и секретар на дружеството. И се налага за София да замине Златан Станчев. Разговаря с Маестрото, получава нотния материал и го донася. Веднага се залавя с преписването му, после разписва щимове за хоровите партии, за солистите. Дъщеря му Магда Станчева в спомените си пише, че е преписал три пъти цялата партитура, а Тодор М. Тодоров, цигулар в операта, си спомня, че освен трите преписа на партитурата, Станчев разписва и „различните щимове за хора, солистите и оркестъра. Това е огромен труд – възкликва той. – Това може да направи само Златан Станчев!”
Но Станчев не се занимава единствено и само с това. Той разучава със солисти и хор съответните партии, а оркестърът работи с Александър Георгиев. „Главен двигател на всичко, което съпътства това огромно дело, е скромният, работлив до пълно себеотрицание и самопожервуване Златан Станчев. С всекиго от тези, които имаха роли, той работеше най-упорито и непрекъснато, денем и нощем… С хора репетираше пак Златан Станчев. Всяка нощ до късно солистите насядали край празната тенекиена печка чакаха своя ред, за да се явят на сцената.” – разказва Мара Шопова.
За искане на помощ от военния духов оркестър – да се попълни съставът с духови инструменти, отива делегация – Петко Икономов, Георги Баталов и разбира се – Златан Станчев. Горчив е хапът, който се налага да преглътнат – капелмайсторът Атанас Ковачев поставя условие той самият да дирижира премиерата! А някой трябва да съобщи това и на Александър Георгиев, с месеци работил упорито с оркестъра… Съпругата му – Амалия Георгиева – е завършила оперно пеене, но е германка, не е научила още достатъчно български, за да се справи с Гергана, ако и да е пяла в предшестващите концерти. …Златан Станчев предлага своя бивша ученичка – Ничка Хаджимитева, но тя работи в близко село като учителка. И той тича денонощно. Уговаря родители да пускат дъщерите си по репетиции, ту до село, за да доведе или заведе Гергана, ту при неособено отзивчиви администратори, за да я преместят на работа в по-близко село, а когато наближава и определеният за премиера ден, тръгва с файтон, с волска кола, с каквото намери – по близките села и се връща с чували, пълни с костюми за толкова действащи лица!
Премиерата е посрещната много добре. В кратко време са изнесени 18 спектакъла, а това е истинско постижение, културно събитие, за което дълго се говори и пише. Дори в столични издания! Много ласкав е и отзивът на Маестро Георги Атанасов, дошъл на посещение в началото на 1926 г. по покана на дружество „Кавал” заедно със съпругата си и музикалния критик Иван Камбуров. Интерес предизвиква разказът на адвоката Стефан Генчев за това гостуване: преди началото Маестрото стоял на мястото си в салона мълчалив, с наведена глава, но още след началния хор вдигнал поглед, оживил се, после се поизправил и започнал да следи изпълнителите. На края на първо действие изтичал на сцената и пред публиката започнал да ги прегръща и целува. А пред столични журналисти споделя: „Това е един отличен ансамбъл с кристални гласове, кристален хор и красиви гласове на солистите.” И още:? „Извънредно любезния прием, който ми направи дружество „Кавал”, за мен беше голяма изненада, понеже не съм имал случай да видя друг път толкова много мои почитатели.” Но – за да има Маестрото толкова почитатели в Стара Загора, някой ги е запознал с музиката му, с делото му, предизвикал е и е задържал интереса им! Колко ли е коствало всички тези адвокати, аптекари, учители и пр. да разучат и научат партиите си и така да ги поднесат, че да омаят присъстващите! И как след толкова безсънни нощи и безкрайни репетиции, участниците се чувстват сякаш окрилени?! С радост в началото на 1927 Маестрото идва отново, за да дирижира два от спектаклите – какво по-голямо признание за старозагорските музиканти и техния вдъхновен учител!
Окуражени от успеха на „Гергана”, която представят и в Нова Загора, Чирпан, Хасково, Казанлък и др., старозагорските ентусиасти посягат към „Трубадур”. Златан Станчев пак преписва ноти – оркестрацията, нанася текстовете на клавира, разписва всички роли и хорови щимове. Започва и музикалната подготовка на солисти и хористи – този път помага и корепититорка. Като главен ръководител настоява пред дружество „Кавал“ да командирова всички солисти и диригента Маников в София да присъстват в Народната опера при изнасянето на „Трубадур“. Всичко видяно и чуто се прилага на старозагорската сцена, а Станчев този път обикаля циганската махала за набавяне на реквизит и елементи от костюма. Естествено, на следващия ден всичко трябва да се върне (както преди това и за „Гергана”), за да може за следващия спектакъл пак да бъде поискано. И той го върши със същото усърдие, колкото и да е тежко… (Дали някой някога се е замислил над факта, че освен всичко друго, това е изключително силен рекламен елемент!? По-късно, циганите са чести посетители в салона – особено когато се играе „Трубадур” – през първоначалния период от съществуването на трупата!). „Трубадур” е представена за първи път в Стара Загора на 1 април 1927 г., а до края на годината, на 4 декември, е и следващата премиера – „Севилският бръснар”, въпреки появили се противоречия в колектива. В родния град се е върнал Димитър Христов, но вече завършил, придобил самочувствие на професионалист, солист на Националната опера. Той е художествен ръководител и режисьор на росиниевата творба, той е първият изпълнител на Граф Алмавива. Между него и досегашния тенор – адвоката Георги Баталов обаче се е появило напрежение, оформили са се враждуващи лагери… И първият старозагорски интерпретатор на Никола и Манрико, макар и след десетилетия, когато пише спомените си, с болка отбелязва, че се е видял принуден да се оттегли заради някои добре познати от оперните либрета прийоми… Макар и съвсем бегло, това разцепление е описано и в книгата на Никола Драганов „Оперното дело в Стара Загора”.
Все едно, трупата – основното й ядро – оцелява, съумява да продължи напред. Как е приел възникналата ситуация Златан Станчев? И двамата – Димитър Христов и Георги Баталов – са били негови ученици, негови певци. При учредяването на Районна опера – Стара Загора в началото на 1928 името Златан Станчев липсва. Сигурно му е било болно, много болно… Чак три месеца по-късно той отново е сред оперните деятели.
През годините Златан Станчев е хормайстор, домакин, член на ръководството, водещ преговори за привличане на нови изпълнители, за командироване на артисти, за отпускане на парични помощи, за какво ли не. За него няма унизителна работа, той подрежда оркестрови пултове, преписва ноти, увещава родители да пуснат щерките си на репетиции и представления, осигурява изпращането им или сам ги изпраща, неведнъж със списък в ръка обикаля десетки къщи, търсейки изпълнители, костюми, реквизит, преподава (в Девическата педагогическа гимназия до 1932 г.), дирижира, организира, подписва полици, веднъж дори залага собствената „бедна къща за заем за оперни цели”, а не веднъж събира семейството си в едната стаичка, а другата превръща ту в музикално училище, ту в пансион за музиканти, режисьори, оперни деятели за по две-три седмици. За подготовката на „Риголето” освен че подписва полица, отива на собствени разноски в София, защото единственият баритон е заболял… и се връща със семейство Тихомир и Тинка Тихови, които бързо разучават ролите, а после участват и в следващата премиера – като Барон Скарпия и Тоска. Със сигурност нивото е било добро – Тихомир Тихов по-късно е солист на Националната ни опера, а сетне и на Виенската държавна опера.
През 1941 г. Станчев е мобилизиран – учител в гр. Битоля. И там създава и дирижира голям смесен хор и оркестър, подготвя и дава оперетата „Брат и сестра“, което преизпълва битолчани за първи път посещаващи оперета с възторг и изумление… През 1942-1944 г. е командирован в новооткритата смесена гимназия в гр. Кавадарци, където основава голям ученически хор, а с дадени от гражданството средства купуват инструменти и Станчев сформира духов ученически оркестър. С тези оркестър и хор изнася няколко забави и концерти в гр. Кавадарци и околните села, в гр. Неготино и Демир Капия, а ръководи и работническия хор. Завърнал се в Стара Загора след 9.IX.1944 г. веднага възобновява хора при РП (к), който отделно или общо с хора при операта взема активно участие във всички акции на партията, а те сякаш нямат чет.

През декември 1946 г. обществеността и одържавената вече Старозагорска опера със спектакъл на „Травиата” с Елисавета Йовович в централната роля отбелязват неговото оттегляне от активна творческа дейност. Поздравителните адреси и телеграми са от цялата страна – от училища, читалища, дружества (включително на химиците!), настоятелства, комитети, министерства, хорови формации, градоначалници… На всички в залата е ясно – без дейността на скромния и всеотдайно работил за музикалното дело Златан Станчев, операта в Стара Загора едва ли би просъществувала – не са били един и два опитите за създаване на трупи… в Русе – през 1919, 1924-1927, 1929 г., във Варна – през 1920-1922, 1922-1923, 1929-1932 г., в Пловдив през 1919-1920, 1920-1921, 1921-1923, 1922, 1933, 1940-1941 г., Бургас – 1920-1921, 1928 г., Плевен – 1919-1920, 1934 г., Велико Търново – 1932-1934 г… Единственият успешен е в Стара Загора! Единствено в Стара Загора трупата оцелява, просъществува и се развива, като неоценим принос за това има този слаб, среден на ръст човек с тъмнозелени очи, излъчващи ведрост и оптимизъм, този учител с желязна воля, с пословично трудолюбие и самоотверженост, подчинил цялото си съществование единствено на Музиката; този Прометей Станчев – както го наричат, който успява да загърби болката, наранената гордост, да преодолее всяка пречка, да се пребори с недоимъка, да преглътне не една обида и възвърне добротата, за да я има Операта! Ами ако съдбата го бе пратила другаде – Русе, Варна, Пловдив – може би някой техен опит би успял, просъществувал… не старозагорският…
„Без Златан Станчев и Георги Михайлов, превърнали се в насъщна необходимост с организаторския си талант и безпределна преданост към делото, то не би просъществувало!” – отбелязва и първият историк на театъра.
Равносметката: 52 години музикална дейност, от които 40 в Стара Загора, „плеяда достойни заместници и една местна опера като синоним на безмълвно и честно трудолюбие…”

* * *

После, когато Станчев вече не е сред живите, в знак на признателност артистите от Старозагорската опера превръщат името му в знаме – наричат „Златан Станчев” културната си бригада, която трябва да изнася десетки програми по производствени, строителни и селскостопански обекти, по митинги и квартали. Дали това не е и своеобразна „тиха” съпротива от тяхна страна?! Вместо да се гордеят с постигнатото, дори само с това, че са в единствената оцеляла две десетилетия провинциална трупа, че не са прекратили дейността си дори когато и Националната опера е евакуирана, старозагорските артисти са принудени да неглижират стореното и да възхваляват грижите на народната власт… която обаче скоро се оказва в позицията на мащеха спрямо завареното сираче – създаването на трупи в Русе, Варна, Пловдив, окомплектоването и оборудването им е приоритетно в много отношения.
* * *
Идват нови хора, има нови идеи, ценностите са се променили, вече не е същото… Нараснал колектив, разширен репертоар, успехи, но и сътресения… Старозагорската опера чества юбилей. Между юбилейните слова, хвалебствията и надеждите за собствена сграда, на страниците на местния вестник „Септември” попада и зов от миналото. Мнение на Борис Фетваджиев. А мнозина от фамилията са сред първостроителите, още от времето на Музикалното дружество „Кавал” – и диригенти, и оркестранти, и хористи през изтеклите десетилетия.
„Златан Станчев – неговото име и дейността му са неразривно свързани с музикалната култура в Стара Загора – пише Фетваджиев. – Смятам, че създаването на оперно дело в града ни се дължи главно на него и не би съществувало без него. Не само защото той създаде мнозина от първите изпълнители — солисти и хористи —и беше най-активният инициатор и организатор на това дело в началото му, а защото беше още и човекът на черния труд в това начинание. Тогава, когато още нямаше никакви средства, неведнъж Станчев със списък в ръка обикаляше десетки къщи, търсеше изпълнители, а на оркестровите репетиции нареждаше столовете и пултовете. При подготовката на първите две цели опери „Гергана“ и „Трубадур“ той бе изцяло и хормайстор, и корепетитор на всички роли. Почти същото беше при оперите „Риголето” и „Тоска„ (1936—1938 г.).
У Златан Станчев нямаше завист или опасение, че ще бъде надминат — той посрещаше с искрена радост успехите на по-младите хормайстори, диригенти и солисти.
Доколко Станчев беше предан на оперното дело и колко държеше на него, показва фактът, че той пожертвува диригентското си място в църковния хор, което заемаше близо 35 години, в интерес на операта.
Така Златан Станчев сложи своето 45-годишно хормайсторско достойнство пред олтара на оперното дело в Стара Загора, подобно на воин, който в решителния час е почувствувал, че само с цената на кръвта и костите му ще бъде спечелен боят, от който зависи и крайната победа.
По-нататък с пълно съзнание, че операта иска по-млади, по-енергични и с по-големи възможности хора, той отстъпи и това си място. А когато болестта порази неуморното му сърце и то спря да бие, старозагорската общественост го изпрати с почести.
Но аз смятам, че Стара Загора дължи още нещо на Златан Станчев — да увековечи делото му с един паметник или най-малко с бюст в сградата на новата опера. Доста портрети има на разни места в сегашната сграда, но един увеличен портрет на Станчев, и то на видно място, липсва до ден днешен. А това е крайно необходимо.” Борис ФЕТФАДЖИЕВ

* * *

Днес в центъра на Русе, до Доходното здание, се издига мемориал на тримата най-известни русенски протагонисти, оформили лика на тамошната опера.
В Пловдив домът на културата носи името Борис Христов…
В Стара Загора малка уличка в североизточния край на града се нарича Златан Станчев, но дори живеещите там нямат представа защо… Зовът на Борис Фетваджиев е покрит с половинвековен прах… А върху западната фасада на Операта има мемориална плоча – басът Борис Христов, велик българин, гениален оперен артист, посетил сградата…
Щеше да е чудесно, но ако някъде имаше плоча с имената на тези, посветили живота си, за да я има Старозагорската опера, имената – създали традиции, имената – излезли оттук и прославили България…

(Следват ПРИЛОЖЕНИЯ)

Уважаеми г-н Зл. Станчев
Живял с бляновете на безкористен идеалист и ратник за духовна мощ и културен подем, закърмил своя музикален усет и вкус от българската народна песен, Вий възпитахте редица поколения с музикални заложби, които днес следват Вашия път.
Членовете на Ст.-Загорския клон от съюза на Професионалните музиканти в България, на който клон сте член и Вий, ви сърдечно поздравляват по случай 30 годишния Ви юбилей и Ви желаят щастливи бъднини.
Ст. Загора За Клона
28.III.1926 g. Председател: Христо Маников
Секретар: …

Драги колега,
Чувство на умиление и гордост ни обзема, когато виждаме съратника си превъзмогнал тъй непонятните за мнозина пречки на училището и достигнал успех, който се измерва не само с дължината на изминат 30-годишен път, но и с обилието на плодове от благородна дейност.
Завиден успех на тих градинар, който с нежна любов е събирал семена от райската градина на музиката и с рядка упоритост ги е насаждал и култивирал върху необработената родна почва – душите на хилядите свои питомци!
Днес, когато Вашата градина е буйнала с раскошна зеленина, Вие, отдъхвайки си под нейните сенки, можете, при вида на обилните цветя и плодове, да се отдадете на радост – не на користната радост на егоиста, а на чистата съзерцателна радост на твореца.
Позволете нам, колегите Ви от мъжката гимназия, да се присъединим към тази радост и от сърце да Ви пожелаем трайно щастие и бодрост за завидна дейност до дълбоки старини.
Учителското тяло при
Мъжката гимназия

„Класно учителско дружество в гр. Стара Загора
АДРЕС
до дружествения член г-н Златан Станчев
по случай 30-годишния му юбилей

Драги колега,
След господата Атанас Илиев, Петър Иванов, Петко Икономов, старозагорското учителство с гордост поставя в първите си редове още един труженик, за да посочи на обществото не неговите богатства, не неговото високо обществено положение и декорации, а нещо, което малцина могат да достигнат – душата на учителя, разцъфнала в неговите дела!
Колцина са, които могат да изнесат на показ душата си – да направят публична изповед за онова, що са вършили в продължение на 30 години? Би ли могъл да стори това демагогът, спекулантът, обикновеният егоист, чиято душа се разкрива в мрежа от сметки и съображения, готова да впримчи цял свят и за свой актив да сочи само броя на жертвите си?! – Не. Да се яви на публична изповед такъв, значи да се озове на подсъдимата скамейка!
А учителят? – Той винаги трябва да е готов за изповед, тъй като само с чиста душа може да се свещенодействува в храма на науката и изкуството.
Каква беззаветна преданост към делото на възпитанието и към идеала на изкуството трябва да ви е въодушевявала в продължение на 30 години, за да Ви виждаме от сутрин до късна вечер зает, освен с учебните си часове, да пишете ноти, да устройвате спявки, репетиции, забави, концерти, както със своите ученици, така и с гражданите, у които се е пораждало желание да изпитат божествения чар на музиката! Ако днес Стара Загора може да се хвали с музикална култура, изразена в съществуване на редица духовни и светски хорове, оркестри и прочее, а също така и на развит музикален вкус, това тя дължи в голяма степен Вам!
А дирили ли сте награда за тоя безпримерен труд? Материалната Ви награда е била ничтожната заплата на учителя, а моралната – между другото, хулите и нападките, отправяни по адрес на учителството от страна на мнозина за това, че то не изпълнявало добре своята задача! Нещастните! Те не разбират, че учителят не е площаден агитатор, а художник, който пипа направо в душата на своите питомци, за да настрои в хармония всички нейни сили и да я тласне към възвишеното, към идеала, – тъй, какво Вие чрез музиката сте я извеждали до сферите на божественото… Каква завидна дейност, особено след като сте превъзмогнали несгодите и лишенията по трудния път на учителя за цели 30 г.
Вашият юбилей, който знаменува една победа на духа, вдъхва вяра в собствените сили на учителството и го кара да се гордее със знанието, че е останало вярно на идеала на народния труженик от време на възраждането.
Класното учителско дружество, което си е поставило задача да бъде мощен фактор в духовната ни култура в Вашето лице поздравява своя деен член и ви поднася за дълголетна неуморна дейност братски пожелания!…
Председател: (подпис)
Секретар: (подпис)

Ст.Загорско благ.(отворително) дружество До Юбиляря
„Добрий самарянин” Г-н Златан Д. Станчев
№62 учител по пение
Клон сиротопиталище в гр. Ст.Загора
28.III. 1926 год., Ст. Загора
Скромний Г-н Юбилярю,
Ст. Загорското гражданство непринуждено-единодушно се радва чистосърдечно на едно тържество, чрез което манифестира своята искрена почит и дълбокото си уважение към своя дългогодишен гражданин- учителя на възрастни и на маловръстни деца от 2-та пола по това изкуство, което облагородява сърдцето, превъзпитава душата, носи духът на преви…ните крила на мелодията към сфери, доближающи, съединяющи човека с Бога.
Вие тихомълком служихте с рядка самоотверженост в църквата – на Бога. Научихте младежта да обича, да почита и да служи с песнопения, хвали на Вишний Бог, който подкрепи падающата и почти падналата в гибел България.
Двадесет години в града ни само неуморно работихте, скромний Деятелю и допринесохте велика дан по възпитанието на учащата се наша младеж, като й откривахте полета на възвишеното, което изпълва сърцето с небесна радост и блаженство, изпитвано под влиянието на музикалний акорд, стенящия под скъбта, ликующия под упоението на всемирната радост, под звука от лъка, от тръбните инструменти, говорът на които Вие тъй дълбоко разбирахте, схващахте и го предавахте на учениците си, на слушателите си.
Вие не забравихте и сираците, спомогнахте ги в злочестата им участ, използвайки случая по традиционния обичай – Коледуването по Светлото Христово Рождение. От страна на сираците днес Настоятелството на дружеството ни Ви поднася безграничната си благодарност за милите Ви симпатии към малките нещастници. Пожелава Ви дългогодишна още, все тъй плодотворна дейност, чрез която да служите на человека, на народа си, на Бога.
Присъединявайки се към общото гражданско днешно тържество и мила радост, поднасям Ви съвършеното си уважение:
Председател: Т(еофано) Попова
Касиер, Счетоводител, Деловодители, Членове…

Автор на материала, специално за Долап.бг: д-р Емилия Жунич, гл.ас. в Институт за изследване на изкуствата-БАН