Ретроспективна изложба на Димитър Добрович /1816-1905/

На 24 февруари от 18 часа в Художествената галерия на Стара Загора се ретроспективна изложба, посветена на 200 години от рождението на художника Димитър Добрович /1816-1905/ и представяща колекция на Художествена галерия „Димитър Добрович“ – Сливен. Изложбата в Стара Загора се организира с подкрепата на Община Стара Загора.През 2016 г. Центърът „Българо-европейски културни диалози” на Нов български университет организира честването на 200-годишнината от рождението на първия български художник с академично образование – Димитър Добрович. Проявите протичат под мотото „Никой не може да спре 2016 – годината на Димитър Добрович“ и имат амбицията за първи път да покажат на българската публика неизвестни произведения на художника от чужбина, както и да го разгледа на по-широк европейски фон. Основните събития, с които е припомнено за талантливия и значим живот на Димитър Добрович, са представителна изложба с картини на Добрович в Националната художествена галерия и Международна конференция „Романтиката на XIX век. Димитър Добрович (1816-1905) – живот и творчество“ /16 до 18 ноември в Нов български университет/. Сред съпътстващите събития в Годината на Димитър Добрович са Workshop по елеофотография – техниката на Д. Добрович – с участието на фотографа Цветан Четъшки и традиционен детски университет с художника Дея Вълчева. Честването представя и две издания, свързани с живота и творчеството на големия художник – луксозен двуезичен каталог с произведенията на художника и двуезичен сборник с научните доклади от конференцията.

В юбилейната година на 13 септември в Художествената галерия в Сливен също е открита изложба, наречена „Робинзон от Сливен“. С това събитие галерията в родния град на художника отбеляза юбилея на твореца и предостави на публиката възможността да се запознае отблизо с творчеството и личността му. В експозицията се представят творбите на Димитър Добрович, част от фонда на галерията. Именно в художествената галерия днес се съхранява и най-голямата сбирка от негови картини, които сега се излагат за пръв път пред публика в своята цялост. Включени са произведения от гръцкия, римския и сливенски период на Димитър Добрович – предимно портрети на селяни от околностите на Рим, на негови родственици и видни съграждани, както и множество копия на италиански майстори от епохата на Ренесанса и Барока. Показаните произведения дават възможност за един цялостен поглед върху творчеството му. Изложбата е придружена от печатно издание, включващо монографичен очерк за сливенския художник, както и пълен каталог на неговите картини, съхранявани в сливенската художествена галерия. /Тази експозицията е част от голямата изложба за годишнината от рождението на Добрович, която е открита през октомври в Националната художествена галерия в София./

Димитър Добрович е роден в Сливен през 1816 г. в семейството на майстор абаджия и търговец. В периода 1833-1837 г. – Цариградски период, учи в Коручешменска гимназия. Избухналата чумна епидемия го принуждава да бяга. През Атинския период от своята биография – 1837-1948 г. – се записва в току-що откритата с указ на крал Отон I Кралска художествена школа (Политехнион), където взима първите си уроци по рисуване при френския художник Пиер Бонеро. След преструктурирането на школата в Художествена академия (1843-1848 г.), учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Получава престижни награди. Негови творби се откупуват, и днес 10 от тях, са в колекцията на Атинската пинакотека. Подписва се и е известен като Димитриос Домвриадис. През Римския си период – 1848-1893 г., по препоръка на гръцките си професори заминава да продължи обучението си в Римската академия. Негови професори там са Томазо Минарди и Филипо Агрикола. Три месеца, от края на 1848 г. и началото на 1849 г., художникът се бие под знамената на Джузепе Гарибалди. Картините му (жанрови сцени и портрети) са повлияни от европейския романтизъм. Работи много копия. Изработва своя „елеофотографска” техника (тониране на фотографии с маслени бои), която улеснява процеса на копирането. По-голямата част от творбите му от този период са подписани като Д. Добрович. Не прекъсва връзките си с Гърция. Посредник е в пренасянето на мозаичен материал за римските катедрали. През януари 1893 г. се завръща в България и се установява в родния си град Сливен. На 2 юли 1893 г. се открива персоналната му изложба в София, в сградата на Народното събрание. През 1897 г. и 1898 г. участва в общите художествени изложби в София. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции. Днес те могат да бъдат видени в Националната художествена галерия в София и в Художествената галерия на град Сливен.

Димитър Добрович е първият български художник с академично образование. Представянето му дава възможност да се изследва началото на светското българско изкуство и да се види то в балкански и европейски контекст, да се осмисли като част от художествения процес в Европа през втората половина на XIX век. Животът и творчеството на Добрович имат отношение към три национални култури – гръцката, където той получава художественото си образование, италианската, където продължава образованието си и където минава почти целият му път на художник, и българската, където се завръща във вече освободеното си Отечество и показва създадените през годините творби, щедро дарявайки част от тях на държавата и на родния си град Сливен.