Хинапът – тази старозагорска благодат, старозагорската мушмула

Легенда от Китай разказва как един цар се загубил в планината. Там срещнал Бога на Дълголетието и го попитал за тайната на живота. Богът на дълголетието казaл, че не носи лек, тъй като се опитва да намери своят изгубен кон, но дал на царя три плодчета хинап, които мислел да даде на Бога на Небето. Царят изял трите червени фурми и се почувствал незабавно освежен.
Хинапът – тази древна култура – е една от основните овощни култури в Китай. Тя води началото си преди повече от няколко хиляди години от Азия, разпространява се в Америка, голяма част от Средиземноморието и едва след това в България. Хинапът се отглежда в Китай на площ от 2 милиона декара. В районите, където растението вирее, се отбелязват изключително ниски нива на заболеваемост на населението и особена резистентност по отношение на болести на дихателните пътища. Вероятно поради това сред местните жители плодовете на хинапа са известни като „гръден плод”. По пътя на селекцията са получени растения, които са по-едри (до 45 г) и с до три пъти по-високо захарно съдържание от традиционните.
Хинапът е ниско дръвче или храст с подобни на фурми плодове. Клоните на повечето сортове са покрити с шипове тип „орлов нокът”, чието убождане е твърде неприятно. Според д-р Давид Даром от Ерусалимския университет тръненият венец на Христос, който той е носил по пътя към Голгота, е бил от хинап. В Близкия изток една от разновидностите на това растение така и се нарича – Христови тръни. Лечителите наричат хинапа „дърво на живота“. В древността китайските монаси ядяли плодовете, защото познавали полезните им свойства.Вярвали, че плодчетата на хинапа са “топли”, притежават ЯН енергия, която подпомага кръвообръщението, работата на далака и стомаха, подобрява храносмилането, засилва енергията на тялото и даряват с дълголетие. Плодовете му зреят през септември, октомври и са един от даровете на есента.
Хинапът не е от най-разпространените плодове по нашите пазари.Можете съвсем спокойно да си го посеете и отглеждате в домашната ви градина или в саксия. Китайската фурма обича светлината, расте в почти всякака почва. Много непретенциозно растение и изключително издръжливо. През зимата издържа на студ до – 30° C и на най-голяма горещина през лятото. Цъфти през юли и дава плодове след първата си година. Може да го засадите от издънка или семенце. Хинапът е благодатна култура, вирее сравнително добре по нашите земи от доста години насам и определено заслужава внимание и почит, заради ползите му за нашето здраве.
Плодовете хинап са много полезни за човешкото тяло. Консумацията им помага за очистването на организма от холестерин, подмладяване на клетките, премахване на шлаки, вредни метали, токсини и излишни течности. Те съдържат ценни хранителни вещества, между които белтъчини, протеини, захари, мазнини, флавоноиди, клей, пектин, яблъчна киселина, рутин, танини, сапонини и киселини. Освен това са богати на йод, фосфор, кобалт и желязо. Съдържанието на витамин C в тях също е много високо – 18 пъти повече от лимона. Освен това, те съдържат и витамините A, B2 и P. Могат да се използват както за храна, така и като лекарство при заболявания на храносмилателната и дихателната система. Хинапът регулира холестерола, подобрява силата на мускулите, увеличава енергията и понижава кръвното налягане.
Хинапът се използва в китайската медицина за засилване на чернодробните функции. Той помага на болните от хепатит и цироза. Освен това, според китайците, дивите плодове от хинап могат да подобрят тена на кожата. В съвременната китайска медицина, той се използва като тонизатор за стомаха и далака. Има ползотворно действие срещу слабост, задух и емоционални нервни разстройства.
В нашата страна хинапът е пренесен още от дълбока древност. Разпространените сортове са сравнително дребни, но за сметка на това много полезни. Най-голям брой дръвчета има в Стара Загора, Варна, Бургас, Сливен и в някои от селищата около Пловдив и Асеновград.
На западния пазар плодовете на хинапа са хит, поради което цената на 100 г сушени плодове е твърде висока – 8,99 евро.
В него се съдържат и редица важни за човешкия организъм витамини – А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Р. Особено високо е съдържанието на витамин С (до 1700 мг/100 г), което превъзхожда това на признатите „лидери” – кивито, лимоните, портокалите и касиса, 10-20 пъти! В плодовете на хинапа се има и значително количество Р-активни съединения (305-1230 мг/100 г). Към тези вещества с витаминна активност най-често се причисляват група биофлавоноиди (рутин, цитрин, катехини и др.) с многостранно положително въздействие върху човешкия организъм – противодействие на свободните радикали (предвид високата им антиоксидантна активност), придаване на еластичност на кръвоносните съдове, препятстване на колебанията на кръвното налягане, поддържане на активната форма на витамин С и т.н. Наред с това тези вещества се противопоставят на разрушаването на особено важната хиалуронова киселина, която укрепва, „циментира” клетките на кръвоносните съдове, предпазвайки ги от увреждания.

В тези уникални плодчета са открити още флавоноиди (кампферол, мирицетин и др.), които имат антиоксидантно, кариопротекторно и антиканцерогенно действие, тритерпени (олеанолова киселина, урсолова киселина, бетулин и др.), проявяващи антиоксидантно и антиалергично действие и способността да понижават нивото на холестерола и кръвното налягане, тритерпенови гликозиди, алкалоиди и редица други биологично активни органични субстанции. Неотдавнашни наблюдения показаха, че съдържащият се в плодовете на хинапа гликозид неомертилин спомага за понижаване на нивото на глюкозата при болните от захарен диабет. Според авторите на изследването ежедневното приемане на чаша пресни плодове в продължение само на една седмица води до нормализиране на кръвната захар.

Калорийността на плодовете съставлява 59-105 ккал (246-439 kJ)/100г. Най-добре е те да се берат, когато обвивката им придобие зелено-кафява окраска.
Интересна особеност на хинапа е, че след узряване плодовете му окапват заедно с носещото ги клонче. Затова в Китай те не се берат, а клоните на дървото се удрят с дълги бамбукови пръти.

Конфитюр от хинап
Необходими продукти
хинап – 2 кг
захар – 2.5 кг
Начин на приготвяне
Измийте плодовете. Махнете костилките и ги разполовете. Залейте захарта с 4-5 ч.ч. вода и варете на слаб огън до пълното разтваряне на захарта и получаването на захарен сироп.
Залейте плодовете с половината от сиропа и варете на тих огън около 1 час. Оставете отварата да престои поне 6-8 часа, след което добавете и останалия сироп и варете до желаната гъстота.
Налейте готовия сироп в сухи буркани, затворете и обърнете докато са още горещи.

Съставки:
Хинап 1 кг
захар 1,2 кг
Приготвяне:
Хинапа може да е с костички или без. В захарта се добавят 2 чаши вода и се приготвя сироп. Хинапа се вари с половината сироп на слаб огън около час. Почива 5-8 часа, долива се останалия сироп и се вари до готовност.

Хинапов пай
Използват се само зрели горски плодове!
Продукти:
300 г хинап
100 г смокини, пресни и нарязани на парченца
200 г горки плодове по изор (малини, боровинки, къпини)
120 г орехови ядки
4 яйца
100 г захар
30 г брашно
30 г сухар
Приготвяне:
Разбиват се яйцата. Добавя се 100 г захар и се бие, докато сместа се сгъсти. Прибавят се 30 г брашно, 30 г сухар и плодовете. Накрая се слагат и нарязаните орехови ядки и сместа се пече в намазана и поръсена брашно тавичка. Паят се поднася нарязан на парчета и поръсен с пудра захар. След като се опече, върху него може да се разстеле глазура от 3 разбити белтъка, смесени с 200 г пудра захар и 200 г смлени орехови ядки. Пече се само отгоре.

Хинапови сладки
Продукти:
500 г брашно
4 яйца
150 г краве масло
200 г пудра захар
1 бакпулвер
250 г хинапови плодове
орехови или бадемови ядки
Приготвяне:
В отделен съд се разбиват 3 яйца. От пресятото брашно и маслото се правят трохи. Добавят се захарта, бакпулверът, суровите хинапови плодове, които се изчистват от костилките и се смачкват с ръка, и яйцата. Замесва се тесто. Разточва се кора, от която се режат най-различни по форма и големина сладки. Нареждат се в намазана с масло тава, мажат се отгоре с яйце, ръсят се с ядките и се пекат.

Сладко от хинап
Продукти:
1 кг хинапови плодове
500 г захар
250 мл вода
Приготвяне:
Изчистените от костилките плодове се варят, докато поомекнат. Слага се захарта и се бърка внимателно, като лъжицата се движи в една посока, за да не се разкъсат плодовете. Сладкото е готово, щом започне да се образува бразда от бъркалката. Прибира се още топло в буркани и като изстине, се затваря.

Хинапов сироп
Продукти:
1 кг плодове
1 кг захар
1 л вода
3-5 г винена киселина
Приготвяне:
Плодовете се изчистват от костилките и се пускат във врящ сироп. Като се сгъсти сиропът, прибавя се киселината, разтворена в студена вода. Прецежда се. Получава се обсебващо нежен пълнеж за палачинки или понички.

Даоска рецепта за здраве
„ДУХОВНАТА РОСА НА ОСЕМТЕ СКЪПОЦЕННОСТИ“
Тази рецепта се предава от поколение на поколение сред даосите от свещената даоска планина Лао Шан.
Съставки:
1. тиквено семе
2. слънчогледови семки
3. динени семки
4. сладки бадеми
5. черно сусамено семе
6. коренище от китайски лилиум (бай хъ)
7. орехови ядки
8. плодове от хинап (жожоба, китайски фурми)
Всички съставки са равно количество (около 1 супена лъжица от всяка съставка). Варят се на бавен огън в глинен (може и порцеланов или стъклен) съд в 600-800 мл вода докато остане половината вода (300-400 мл). Пие се отварата – сутрин и вечер. По желание може да се добави малко мед.
* Коренище от китайски лилиум продават в малкия китайски магазин „МИНГ ЛОНГ“ в София, на ул. „Цар Самуил“ 113, близо до Женския пазар. Освен това, може да го замените с плодчета от мерджан (лиций).
Като цяло, действието на тези осем съставки влиза в петте основни вътрешни органа, в точката мин мън („врата на живота”) и в дебелото черво. Хранителната им есенция се трансформира в енергия и въздейства върху меридианите. Енергията и кръвта постигат хармония. Костите стават по-силни и здрави.

Рецептата е от блога на Ани Пешева, която е живяла седем години в Китай. Получила е най-доброто от образованието и на Изтока, и на Запада – учила е китайска философия в Пекинския университет в Китай и е завършила Международни отношения в Станфордския университет в САЩ. После установила, че най-много от всичко би искала да изучава и изследва китайската медицина, метафизика, и чигун… Получава уникалния шанс да се срещне и обучава при едни от най-видните китайски специалисти, посвещавайки дълги години на тези науки и практики.
Автор е на книгите „ЛЕЧЕНИЕ С МОКСА“, „36 БИЛКИ ЗА ЗДРАВЕ“, „КИТАЙСКА АСТРОЛОГИЯ – 1 ЧАСТ: Звездите в четирите стълба на съдбата“ и „БЪЛГАРСКО-КИТАЙСКИ РАЗГОВОРНИК“.

Уляна Кьосева