Приказка за рицари и посвещаването им в Доброто

„Животът е сън” е новата премира като по учебник на Кукления театър в Стара Загора. Не е лесно да се постави драматургия от 17 век с дълбочина и смисли и текст, който буквално тежи на главите на актьорите. Не е лесно и да се изиграе от постановъчен екип, в който само двама вдигат средната възраст срещу 9 млади актьори под или около 30-те. Философският смисъл на текста на Калдерон де ла Барка е много дълбок. Литературната везба на езика – пищна. Както е извезана и в рими – е вече направо златотъкана.

Това е пиеса, която се гледа със слуха, тя е толкова много „за четене”. Визуалното? Дори се чудиш, нужно ли е, къде да го денеш? Иска ти се да слушаш гласове и този текст, в който всяко трето изречение е самостоятелна оригинална сентенция. Историята е  за краля Басилио, който оковал сина си Сигизмундо, защото звездите в часа на раждането на принца предрекли, че ще стане жесток човек и владетел. После Кралят го върнал на трона, защото… После пак го свалил, защото… После народът си поискал принца и го възстановил с въстание, защото… После… станало опровержението на звездите, защото… Не искайте да ви я разкажа, не! Вижте я! Чуйте я!

Историята е разказана като в приказната стилистика на „Междузвездни войни”. Костюмите са ефектни, модерни, от парчета. Има оригинален /репетиран с професионалист/ бой с шпаги. Има деликатна пластика в няколко моменти, в които телата се изплъзват и приближават едно към друго – ловко и гъвкаво. А също така бесовете владеят тялото – и с походката на паяк и с жестовете на събудил се, клокочещ вулкан. Оригиналната сценография с метални отломъци като разбил се междузвезден кораб, които се движат и в един момент дори са окачени както  музикалните играчки над кошарите на бебетата – въртят се, висящи на кръст… Пречупените огледала, в които образът излиза и докато не си под прожекторите… Може да поседнеш в сгъвката им като в огледален трон! Можеш ли обаче да царуваш, ако се виждаш отвсякъде – колко струваш, какъв си, колко ти е тежестта?

Абсолютни овации на Ивайло Марков за светлинните ефекти и особено – за приказните холограми! Истинска междузвездна сага, ама истинска! На сцената също ще гледате приказка за рицари /във филма са джедаи!/, има духовен наставник на младия принц, има шут (Интригант!), който говори смело и е смешен, та да не чуват истината веднага, но да заседне в тях. Би била изцяло мъжка пиеса, но има и две дами за цвят. Едната – гневна, другата – практична. Хе! От толкова текст и то толкова красив и дълбок, от толкова много и толкова ценни думи е наистина трудно да направиш образ, защото за образа ценно е и мълчанието. А тук няма мълчание нито миг. Бих искала да останат в съзнанието ми всички реплики, които летяха на сцената:

„А аз щом имам повече душа, по-малко  свобода ли заслужавам? – ридаеше в началото Окованият принц

„Човек съм аз, защото почвам със зло да се отплащам  на доброто. … А кой не би повярвал в злото, разкрито от самия него?” – казваше Краля в знаменития си монолог в началото.

„Било е грешка страшна на предсказанията да повярвам. Планета, хороскоп… те могат волята ни да превият, но без да я пречупят.” – пак думи на Краля…

„На света, Клоталдо, сънуват всички, докато живеят”… Царя

Тази пиеса се гледа, а после се купува текста и и се чете и държи до възглавницата, подчертава се и се повтаря наум и на глас, защото наистина е много мъдър и много дълбок.

Всички актьори се справят чудесно с текста и с ролите, като пиесата определено е мъжка, а жените са тънката златна нишка в тежката и материя. Калоян Георгиев в ролята на Принц Сигизмундо е добър, доста добър за младостта си. Като с отдавнашен партньор на духовно ниво влиза в правдиви диалози с Георги Спасов в ролята на Краля /знаят се добре от „Страх”/ и с духовния си учител, старецът Клоталдо /Валентин Владимиров/. Новият актьор в трупата от този сезон Цвети Пеняшки е много ярък и цветен, публиката моментално го хареса в първата му роля на шута Кларнет. Според мен авторът не е разбирал много от жени, защото женските образи не са ми триизмерни. А ми се иска да надникна зад рамото им. Не е нужно!

„Животът е сън” е рицарската сага – точно като междузвездната кино история – разказ за доблест и чест. Посвещение в Преданост към Добротата.

„Доброто е добро и насън и наяве” – казва мъдрецът Клоталдо…

/… Смири се… Смири се, о дух наш модерен, и послушай историите от миналите времена, които нашепват толкова модерни днес истини! – бележки мои/

„Жесток недей бъди, защото това е може би сън”

И най-вече:

„На света, Клоталдо, сънуват всички, докато живеят.”

Не спи, човече, върви с отворени очи и душа и гледай, слушай и преживявай новия спектакъл на Кукления ни театър „Животът е сън”!

Уляна Кьосева

„Животът е сън”

Пиеса от Педро Калдерон де ла Барка и Бареда Гонзалес де Хенао Руиз де Бласко и Рианьо

превод от испански: Стоян Бакърджиев

драматизация и режисура: Ирослав Петков

сценография: Петър Митев

музика: Христо Намлиев

лайтдизайнер: Ивайло Марков

РОЛИ И АКТЬОРИ:

Георги Спасов – в ролята на БАСИЛИО, крал на Полша

Валентин Владимиров – КЛОТАЛДО, старец

Калоян Георгиев – СЕХИСМУНДО, принц

Кирил Антонов – АСТОЛФО, херцог на Москва

Цвети Пеняшки – КЛАРНЕТ, шут

Станислав Матев – войник

Любен Чанев – прислужник

Латина Беровска / (Елица Стоянова) – РОСАУРА, дама

Деница Янакиева/ ( Диляна Спасова) – ЕСТРЕЛЯ, инфанта