Успение на Свети Иван Рилски е днес – 18 август

Преп. Йоан, наричан Рилски, се преселил при Господа на 18 август 946 г. Бил погребан в Рила. Изминали 34 години от успението на преп. Йоан. Една нощ той се явил в съня на своите последователи и ученици. Заповядал им да отворят неговия гроб, да извадят нетленното (неразложено) тяло и им наредил да го занесат в Средец. Мощите на свети Йоан престояли два века. Изследователите предполагат, че преп. Йоан Рилски е канонизиран за светец през X век в Средец. В негова чест е изграден храмът „Свети Лука“.

През 1195 г. цар Иван Асен пренесъл тържествено мощите от Средец в столицата на Второто българско царство Търново. Но през 1496 г. монасите от Рилската обител издействали разрешение от султана и върнали обратно мощите на свети Йоан в Рилски манастир, основан от него.

И днес чудотворните мощи на свети Иван Рилски Чудотворец се намират в най-големия манастир по българските земи – „Рилския манастир“. От ранни зори до късни вечери всеки ден стотици поклонници им се поклоняват и търсят съдействието на свети Йоан Рилски за здраве, щастие, любов и успехи.

На скромния отшелник Йоан от Рила планина, наричан още преживе „земен ангел” и „небесен жител” свети патриарх Евтимий Търновски е написал пространно житие.

Църквата „Успение на Св. Иван Рилски”, известна още и като „Старата постница“, е най-отдалечената от манастирското ядро сграда – на около 3,5 км североизточно, до святото място води пътека, минаваща през живописна местност сред вековна букова гора.

Непосредствено до църквата, от северната ѝ страна, се намира пещерата-жилище, в която през X век, в края на земния си път, пустинникът Св. Иван Рилски, прекарал в пост и молитва повече от седем години. Пещерата има втори изход, който поради тесния му отвор се нарича „провиралката“. Поверието гласи, че който мине през тесната пролука е безгреховен.

След смъртта на отшелника, първоначално и преди да бъде пренесено в Средец (дн. София), нетленното му тяло било погребано в гробницата, която сега се намира в притвора на църквата „Успение на Св. Иван Рилски.

Вероятно още по времето на Иван Рилски тук е имало църква. За обновяването ѝ се споменава през 1746 г. Сегашната църква е възобновена из основи през 1820 г. със средствата на йеромонах хаджи Корнилий от град Щип. До църквата били изградени и килии за постоянно живеещите там монаси.

Самият храм представлява малка еднокорабна, едноапсидна постройка с притвор. Здравият ѝ градеж е от ломени камъни споени с хоросан, а покритието от каменни плочи.

Църквата е изписана още през годината на изграждането ѝ (1820) от неизвестни майстори. Тук са най-ранните за територията на Рилския манастир стенописи със сцени из живота на Светеца, между които и „Пренасяне на мощите“ .В изображенията добре се вижда част от манастирската архитектура и изгледът на старата църква.

Част от ансамбъла на „Старата постиница“ е и Света вода – извор с целебна сила ,намиращ се на около 50 м източно от църквата .Каменната стена до нея е превърната в място, където хората споделят и оставят своите желания, написани на малки късове хартия, те са с хиляди. Още едно поверие гласи, че искреното желание, оставено на мястото, някой ден ще се сбъдне.

Комплексът с пещерата на Св. Иван Рилски е едно от най-силните сакрални места на България.