„Набуко“ – Музиката гледа право в теб. На 20 юли отново.
„Набуко“ – Музиката, която те гледа в очите.
Бих искала, но няма нужда да ви разказвам историята в операта „Набуко” на Верди. Разходката из нея е като в лабиринт -трябва да си сложа кълбо с червена прежда в джоба, което да размотавам, за да не се загубя и да се върна по нишката. Ако следите субтитрите, няма да може да се оставите на Музиката.Която в случая е особено важната….
…След двата си първи опита, Верди е захвърлил писането на опери. Двете му деца и съпруга му са мъртви. Той си обещава повече да не драсне и нота. Само че когато Съдбата те е посочила с пръст, не става според твоята лична воля. В джоба на Верди се появява ръкописът на „Набуко” и той е обсебен от думите. И пише великата си опера, която е неговото истинско Начало.
Музиката на „Набуко” звучи мощно, наелектризиращо, звучи непрекъснато в глава ти, просто си стои си там,повтаряш си я милиони пъти, търсиш я из други мелодии, откриваш я, никога не я загубваш, тя те следва по петите,застанала е пред очите ти, понякога я усещаш с гърба си, понякога наднича през рамото ти, понякога силно те стисва за ръката, минава по няколко пъти над гърдите ти вляво…Може ли Музиката да ги прави тези неща – да стои пред очите?! …
След „Набуко” на Държавна опера-Стара Загора си занесох Музиката у дома и тя сега обикаля наоколо, спира се, поглежда ме, пак тръгва…Изпълнила е цялото пространство с излъчването си. „Набуко”е от оперите, които не оставят в теб незапълнено ъгълче дори – от великолепието,което носят в себе си. Не те разплаква, не те усмихва, просто изпълва формата до краен предел. С каквато и форма да си дошъл на Опера – кръгла, продълговата,ръбата, овална, малка, голяма, средна…Изпълва я докрай.
Съжалявам тези, които няма да дойдат на „Набуко“ на 20 юли, Античен форум в Стара Загора. Въздействието на огромния състав, който ще видите на и до сцената – два хора, два оркестъра – ще бъде огромно. Бургаска и Старозагорска опера заедно ще направят този спектакъл – внушителен, вдъхновяващ, въздигащ. Верди е Майстор на масовите сцени, на вълнуващите изпълнения от Хор, който всъщност представлява Народа.
Винаги е изключително впечатляващо да гледаш Народа – било на филм, на театър, на опера. Че това всъщност си самият ти, като мъничка прашинка една. Ти си вътре, при народа си. Усещаш се, че заемаш място до всеки хорист на сцената. До него си, той ти е брат.
А Музиката е наоколо и навсякъде край теб…Тя е същество със свой собствен живот, което озарява твоя вътрешен взор със своите очи – невероятната Музика на „Набуко”, Тя е сестра, майка, любима, жена, дъщеря на всеки един от нас, въвлечените в Магията и….