„Първо светът вътре във вас трябва да се оправи“ – Петър Дънов

На 11 юли 1864 година е роден Петър Дънов, Учителя.

През 2014 г. със Седмица, посветена на Учителя, скромно бяха отбелязани 150 години от рождението, 100 години от първата лекция /29 март 1914 г./ и 70 години от смъртта /27 декември 1944 г./ на българския духовен учител Петър Дънов. Той е създател на единственото по рода си духовно учение, следвано от многобройни последователи в над 50 страни по света. Още през 30-те години на миналия век името на Учителя става известно във Франция, Русия и Прибалтика, а по-късно и във Великобритания, Германия, Испания и Швейцария. Постепенно достига и до Канада, САЩ, Бразилия, Япония, Индия, Конго, Австралия и още много страни. Културното и духовно наследство, завещано от Учителя е сред най-значимите в България. То включва повече от 5000 лекции, 150 авторски музикални произведения, а създаденият от него танц Паневритмия се изпълнява в целия свят.

През 2007 г. в кампанията на Българската национална телевизия „Великите българи” за най-популярна личност гласувалите 50 000 българи посочват Васил Левски. На второ място с 20 000 гласа е поставено името на Петър Дънов. Той няма записана светска биография, всички са обърнали поглед към неговото учение. Още приживе той е казал на своите съратници: „Не се интересувайте от моя живот, той не е важен.“

„Дънов учи: „Всички искате светът вън да се оправи. Първо светът вътре във вас трябва да се оправи“. Той е разпознаваемият посланик на България. По-голяма реклама за страната ни не може да бъде сътворена – колкото и да печатаме туристически дипляни с възторгнати рози, щастлива шопска салата или снимки на героични механи, неповторими морета или дивни балкани. Вече никого не можем да изненадаме с материалните предложения. Ще дойде денят, в който ще го разберем. Още през 1939 година хора от 17 държави идват в България, за да се поклонят пред Дънов. Тогава за информация и комуникации едва ли се е говорело. Но всички са търсели духовното“ – казва Георги Гълов, автор на книга за Петър Дънов.

През 1996 година при първото си посещение в България световният лидер на модата Пако Рабан се е поклонил на гроба на своя духовен учител Петър Дънов. Пред журналисти той сподели: „Дънов е от най-великите философи от епохата на Водолея. Учението му ще бъде основа на духовната култура на новото столетие.“

На гроба на Петър Дънов в „Изгрев“ в голяма цветна градина е поставен Пентаграм, а думите, вписани в кръга около петте лъча, казват следното: „В изпълнението на волята на Бога е силата на човешката душа.“

Петър Дънов в една от беседите си заявява: „Някои сега ни кръщават „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име. „Дъновист“ – това е псевдоним. Аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича така, но за мене е като забиване на един гвоздей в ръката ми.

Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година в с.Хатърджа (днес с. Николаевка) България в семейството на свещеник Константин Дъновски. Потомък е на два български възрожденски рода. Майка му Добра е дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев, кмет на Хадърча, открил първото българско училище във Варненския край, а баща му – отец Дъновски е отслужил първото богослужение на български език вместо на гръцки в българската църква във Варна и е бил един от радетелите за българска религиозна свобода и просвещение.

След завършване на средното си образование в Свищов Петър Дънов заминава за Америка през 1888 г., за да следва теология в най-престижния за времето си Теологически факултет на Бостънския университет. След получаването на диплом за завършено висше образование веднага се записва и в Медицинския факултет на същия университет, където следва две години.

През 1895 г. се завръща в България, а през 1896 г. излиза книгата му “Науката и възпитанието”. Годините до 1900 са време на дълбока вътрешна трансформация и прозрение, в които той поема духовната си мисия. В следващите 11 години Петър Дънов изнася множество сказки и лекции върху духовни теми и френология във всички краища на България. Пътуванията му помагат да опознае народопсихологията на българина и да обогати своите френологични проучвания.

През 1899 г. във Варна се осъществява първата среща на неговите последователи. На нея идват трима души, но оттогава срещите стават ежегодни, с десетки, а впоследствие стотици участници. Така започват летните събори на Духовната верига, която дава основата на Общество Бяло братство. Заради необикновената дълбочина и проникновение на беседите и словата на Петър Дънов, на един от тези събори възниква обръщението “Учителю”, което оттогава остава. Духовният Учител бива разпознат зад личността на “г-н Дънов”.

От 1904 г. Петър Дънов се установява в София, а след 1911 г. неговите неделни беседи стават публични, започват в 10 ч. сутринта и продължават около час. През 1922 г. той слага началото на духовната Школа на Бялото братство, в която за 22 години изнася над 4000 беседи, създава окултна музика, дава насоки за здравословен начин на живот и личен пример за реализиране на идеите на своето учение. В неговата школа теорeтичните занятия са съчетани с духовни практики, методи за самоусъвършенстване, упражнения за развиване на тялото, ума и за облагородяване на  емоциите.

От 1922 г. нататък Учителя Беинса Дуно редовно извежда учениците си в планината – на Витоша и на връх Мусала в Рила планина. От 1929 г. ежегодно се прави летен лагер на Рила, в местността “Седемте рилски езера”. Това е “лятната духовна школа”, в която учениците са стимулирани да осъществяват по-тясна връзка с природата,  да се ползват от нейните блага,   да се справят с неблагоприятните условия на планината, както и да работят заедно и в хармония за своето самоусъвършенстване.

От 1932 до 1942 година край София се ражда Паневритмията, чиито движения и музика са дадени от Учителя Беинса Дуно.В следващите години все повече ученици и последователи от страната се събират и обединяват в кръга на Паневритмията, която надхвърля националните граници и в момента вече се играе на петте континента.

На 27 декември 1944 г., след кратко боледуване Учителя Петър Дънов завършва земния си път. (Източник: в.Станданрт, ОББ)