Разказвачът Александър Жарден – изненадващо удоволствие

Може би на година откривам по един нов разказвач. По-често е от препоръки на приятели/ки. Имам и случайни находки. Като например, миналото ли лято бе…? От библиотеката реших да взема по една книга от непознат европейски автор. И така попаднах на удивителното книжле „Алегро ма нон тропо“ от Карло Чипола /Издателство „Колибри“/ . И се свързах с преводачката Нева Мичева и поисках да узная всичко за и от нея. Дори я попитах във ФБ на лични, кои автори и книги би ми препоръчала. Засега ще усиля интереса ви, пазейки предложенията и в тайна.

Последната ми находка се казва Александър Жарден. И неговият роман „Зебрата или Театърът на любовта“ /Издателска къща „Кибеа“, 1991 г./ . Благодаря на Ема Жунич за препоръката и че ми връчи книгата да я прочета! Тъничкото книжно тяло, облечено във вестник /и аз така правя/, си стоеше може би цял месец,преди да го отнеса за почивните дни на морския бряг.

Александър Жарден е удивително добър разказвач. Въпреки че и в книгата си личи, че е бил млад, когато я е писал. Толкова френска – шикозна, шантава,преувеличена,театрална, любовна, еротична, с послевкус на садо-мазо при някои вкусвания, тръпчива, сладка…Да закопнееш да заспиш и да се събудиш френскоговорящ и да я прочетеш в оригинал. Би било Красота!!! Описанията на тялото, дрехите, начина на движение на ръце,крака,пръсти, докосвания, замълчавания…Възможно ли е човек да е толкова наблюдателен, така ловък с думите, толкова дръзко изкусителен с тях? Възможно е – при френските автори. Това е финес, неразбираем и неподвластен нам – суровите чеда на Балканите. Последното не е самокритика или ирония, не. Дори напротив, хората сме различни и в това ни е хубавото. Едни са расли сред оригинални и напълно построени замъци, други сме играли сред руини и произволно нахвърляни камънаци от древните  времена на възход.

Ако случайно намерите книгата на Александър Жарден, моля, оставете на прага на дома си ежедневните обувки на реалността. Сложете си най-луксозните  пантофи, най-мекия халат, сипете си най-фино питие и седнете до нощна лампа тип Фаберже – да четете романа. И без предразсъдъци, моля. Това е най-задължителното. Под халата може да сте и по без бельо. /Французите са удивителни в описанията на красотата на тялото и какво може да върши то в секса!/

А кой е той – Александър Жарден ? От любимата ми зодия, Овен, роден на 14 април 1965 г. в Ньой сюр Сен, Франция.

Син на писателя Паскал Жарден (1934-1980)./В кръвта му е писането, това е важно/.

Бил е колумнист за вестник „Фигаро”. Работил е като литературен репортер за „Canal+”/Ура, журналист, безценен опит!/.

През 1986 г. е издаден първият му роман „Bille en tête” (Глупакът). За него получава награда за най-добър първи роман. Екранизиран е през 1999 г. с участието на Томас Лангман, Кристин Скот Томас и Даниел Дарийо.

За вторият си роман „Зебрата или Театърът на любовта” от 1988 г. получава престижната литературна награда „Фемина“. Той е екранизиран през 1992 г. с участието на Тиери Лермит, Каролин Селие и Кристиан Перейра.

Романът му „Фанфан” е издаден през 1990 г. и е екранизиран от него през 1993 г. в едноименния филм с участието на Софи Марсо и Венсан Перез. /Сега търся този роман, вторият му,преведен на български!/

Романът му „Des gens très bien” от 2011 г. разказва за дейността на дядо му Жан Жарден, който е политик и началник на кабинета на Пиер Лавал – министър-председател по време на режима на Виши. Книгата предизвиква скандал, тъй като темата все още е табу във Франция.

Той е съосновател на Асоциацията „Lire et faire lire” (Прочети и чети) и на програмата „Mille mots” (Хиляда думи).

Александър Жарден има два брака и пет деца./Хвала на такива плодовити и литературо и в всякак потентни мъжкари!/

Ако прочетете Жарден, няма да съжалявате!

Ако не го прочетете – пак така! Та може ли да се съжалява за най-финото шампанско на света, като не знаеш вкуса му?!

Уляна Кьосева