Вълчите празници /11-21 ноември/

От 11 ноември /Свети Мина/ до 21 ноември /Въведение Богородично/ сме в дни, наречени „Вълчите празници”. Те нямат нищо общо с християнството, но завършват на 21 ноември – Въведение Богородично или Вълча Богородица. Според стародавното народно вярване Богородиците са три сестри – Голяма, Малка и Вълча. Вълчата е средната и тя заповяда на вълците. В народния календар 20 ноември, освен Вълча Богородица, е и един от най-опасните дни в годината – на този ден има пълна възбрана за работа.Именно 21 ноември е смятан за най-страшният от „Вълчите празници”, наречен от народа „Куцулан“.

„Вълчите празници” съвпадат с периода на размножаване на вълците, когато те са най-агресивни. За да се предпазят от вълците, хората принасят жертва, обикновено колят черно петле и го наричат на отвъдното същество Мртва. Вълкът е митологичен образ в Северното полукълбо – от Америка, през Скандинавия, Източноевропейската равнина и Сибир, до Хиндукуш и Тяншан. В повечето случаи е страховит, но и раздаващ възмездие за сторено зло. В някои религии е сочен за родоначалник на човешкия род – в римската митология ( Капитолийската вълчица, откърмила основателите на Рим); в тюркските вярвания за праотеца Курт и пр. Боговете Зевс и Аполон в древногръцката митология са почитани и с епитета „Ликейски“, т.е. „вълчи“.

Празничната обрядност на Вълчите празници, е съпроводена от система от табута – уникални по своята същност и наситени с многообразно символно съдържание. Забранено е извършването на всякаква домакинска женска работа, свързана с вълна – спазването е за предпазване на домашните животни от болести. В битовото ежедневие не трябва да се ползват остри предмети – те семантично визират вълчите зъби. По време на празниците името на вълка е табуирано – то не трябва да се изговаря.

През този период е забранено излизането навън след залеза на слънцето. Забранено е и изхвърлянето на пепелта от домашното огнище. По подобие на Мишинден, на някои места в България се извършва ритуално замазване на дупките в кошарите, оборите и всички други селскостопански сгради, където би могъл да проникне вълкът. Само по себе си то представлява вид имитативна магия, целяща да „замаже“ очите на вълците и да ги лиши от способността да се ориентират чрез зрителната си сетивност и изострените си инстинкти. Замазването на дупките е придружено и от „обредни наричания“ – вид вербална магия, чрез която трябва да се подсили ефекта от ритуалното замазване. В Западна България на Първия Трифунец (1 февруари)