Историята на Старозагорската опера – история за любов, музика и мечти

Стара Загора, 1 юли /Румяна Лечева/
На днешния ден преди 95 години в Стара Загора завесата се вдига за първата провинциална опера у нас. „Гергана“ е изборът на местните ентусиасти и меломани. Режисьор е Мара Шопова, дала началото на прочутата актьорска фамилия. Макар и да не е работила досега в областта на оперната режисура, влага разбиране и усет, разказва Никола Драганов в „Историята на оперното дело в Стара Загора, излязла през 1970 г.
За знаменитото събитие свидетелства и писмо на Мара Шопова до оперната певица Христина Морфова, също старозагорка, която по това време е солист на Пражката опера.
Диригент на спектакъла е капелмайсторът Атанас Ковачев, диригент на военния духов оркестър в Стара Загора, възпитаник на Одеското музикално училище. На втората премиера на диригентския пулт застава германският възпитаник Александър Георгиев. Той е сред инициаторите за създаването на оперната трупа в Стара Загора.
Солистите, които изпълняват главните роли – Никола и Гергана, имат великолепни гласове и са си лика-прилика . . ., както биха разказали техните съвременници. Това са адвокатът Георги Баталов, съсед на Маестро Георги Атанасов в София като студент, и младата учителка Ничка – изявено като самодейка момиче, известно и със соловите си изпълнения заедно с църковния хор на храм „Свети Николай“, днес вече катедрален храм на Стара Загора. Солистката изпълнява първата си роля на своя 20-и рожден ден. Нежен резултат от пламналата на сцената любовна история, която продължава в „Трубадур“ и завършва с църковен брак, е известният български диригент Росица Баталова.
Хормайстор на постановката, наречен от старозагорци „Бащата на Операта“, е Златан Станчев, който озвучава репетициите със своята цигулка. Съгражданите му го наричат ласкаво „Прометей Станчев“. Хористите са избрани сред църковните хорове в града.
Историята пази още един интересен сюжет. За представление на „Гергана“ на старозагорската гара целият град и духовата музика посрещат Маестро Георги Атанасов, четем във вестник „Старозагорска зора“. Ученикът на Пиетро Маскани и пръв изявен български композитор пристига в града, за да присъства на новата продукция на своята опера „Гергана“. По онова време той е главен капелмайстор на Гвардейския оркестър в София и затова е облечен с военна униформа. Вечерта, заедно с музикалния критик Иван Камбуров, сяда сред ентусиазирана публика, за да се любува на блестящото изпълнение на оркестъра и певците.
Отзвукът от първото представление на старозагорската оперна трупа е отразен щедро в българската преса.
На 14 май 1934 г. операта в Стара Загора преминава под егидата на Старозагорската градска община и се преименува на Старозагорска общинска опера. От 1 април 1946 г. Старозагорската опера става Държавна, със заповед на Министъра на информацията и изкуствата Димо Казасов.
За рождена година на балета в Стара Загора се счита 1949 година, когато на сцената на театъра е поставена първата балетна постановка „Куклената фея“.
През 1967 г. започва ежегодното провеждане на „Декемврийски музикални дни“, който прераства във Фестивал за оперно и балетно изкуство.
Собствена сграда най-старата извънстолична опера получава през 1971 г. – най-голямата и най-модерната за времето си на Балканите, гордост и емблема на града.
Днес Старозагорската опера, начело с оперния режисьор Огнян Драганов, се гордее с многонационалния си състав, изключителната балетна трупа, престижни гастроли на европейските сцени и участието в Балканската оперна мрежа.
Операта в Стара Загора днес си има и жив връстник – Санди Ганчев, дългогодишен хорист, роден през месец декември 1925 г. Съдбата му е орисана да бъде свързана с живото сърце на музиката в града на липите.
Празничният концерт ще бъде на сцената на Античния форум, отбелязват от Операта. Специален участник ще бъде известната оперна прима Веселина Кацарова, която пристигна от Швейцария за честването в родния си град.