Илко Стоев представи книгата си „Пристанищата на Кайн“

Илко Стоев е роден през 1971 г. в Стара Загора. Завършва в ПУ „Паисий Хилендарски“ специалност „Начална педагогика“, втора – „Журналистика“, факултативно „Философия“, следдипломна квалификация „Приложна психология, невропсихология и психотерапия“.
Художник-декоратор е на свободна практика.
Автор е на
книгите „Мистични паметници на древното българско слово“ (2002) посветена най-вече на Ситовския надпис и „Отвъд Глаголицата“ (2005). Заедно с брат си – художникът Светлин Стоев, е един от радетелите за опазването на българската порода Каракачанско куче. Той е един от учредителите на Международната организация „Каракачанско куче“.

На 25 февруари 2020 г., в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Илко Стоев – Иляка представи новата си трета книга „Пристанищата на Кайн“. Луксозното издание, което съдържа 418 страници текст и богат снимков материал, е в две части с подзаглавия „Орфико-библейското тайнство и древния българин“ и „Молосоидното куче на Тракия – и древният българин“. Това са задълбочени изследвания в продължение на 20 години, които проследяват темите в Стария завет, прабългарите и траките, във фолклора, в богомилските учения и историята на познатото каракачанско куче по нашите земи.

Първата част „Орфико-библейското тайнство и древния българин“ е посветена на Стария завет в Библията и връзката му с тракийските мистерии и Орфизма, с древно българския дуализъм, богомилството и неговия дуализъм и най-вече с българския фолклор.

Според автора Илко Стоев изследванията му в тази материя са от студентските му години и са свързани с митологията, с демонологията, с прочита на сънища, мистерии, приказки и песни и пр. през погледа на Карл Густав Юнг. Голяма част от изданието е посветена на древно българската култура, подкрепени с нови данни, факти и открития. „Първото нещо което изследвах в Стария завет е има ли разкази за появата на злото, за дявола, за черната страна в дуализма. Оказва се, че няма такива текстове, коментира за Dolap.bg Илко Стоев. – През цялото време търся взаимовръзката между митологията и езотериката на индоевропейските народи с тази на народите от предна Азия. Оказва се, че тя е двупосочна. Както траките взаимстват от кабирите от Близкия Изток, така и обратно, те взаимстват за великаните, за ковачите, за библейските исполини от индоевропейците. Така че говорим за общо ностратическо езиково семейство. Приликите между индоевропейския език и този на семитите са толкова много, че несъмнено някога са живели в съседство. Така се формира и общ мироглед. За мене много неща, дори и такива, каквито откриваме в Библията, са от период , когато евреите са в контакт с индоевропейските филистинци, сухари, тухари, скитите, томерийците и взаимстват много от тяхната култура“.

За да напише книгата си авторът е изследвал десетки епоси – скандинавските саги, месопотамският гюлгемеж, индийските порани… Оказва се, че и китайците са взаимствали също щедро от индоевропейците. Тохарите изчезват в Средна и Централна Азия, но при анализ на китайската митология се оказва, че има много индоевропейски черти, сюжети, богове, много заемки на думи.
Втората част на книгата разглежда кучето като значим елемент в религията на траки, тохари и древни българи. Но тя има също така амбицията да представи нова теза за разпространението на Тракийския молос с експанзията на индоевропейците към Централна Азия и обратната му поява след хилядолетия в Източна Европа по археологически и писмени данни.

Прабългарите са свързващото звено в двете части на книгата. Авторът е привърженик на сарматската теория. Тя е богато археологически и исторически подкрепена. Става дума за тохарите – много интересен народ, който тръгва от северното черноморие, минава през Балканите и Мала Азия, спира се в Заброс и в крайна сметка пристига в централна Азия. В последствие този народ се завръща като сармати в Кавказ и Източна Европа. По този начин Илко Стоев обяснява разпространението и на молосоидното куче. За него се оказва, че няма никаква достоверна теория или хипотеза. Как се е появило то, от къде е тръгнало…

Изчетох стотици руско езични и англоезични материали по темата, сподели авторът.- Оказва се хаос от теории. Едни посочват, че началото му е от тибетския мастив, други- че е от Средна Азия, трети, че се среща и в древна Европа. Според мене, с движението на тохарите, които са родоначалниците на прабългарите, молосоидното ( овчарското) куче ги придружава по пътя им. На днешните ни земи, то заварва сходен тип, но с твърде ограничена популация. Изследваните кости от тракийските погребения на кучета показват, че са изчезнала порода, заедно с приемането на християнството и със залеза на тракийската култура. Местното куче най-вероятно се претопява със сарматското овчарско каракачанско куче“.

В книгата се съдържа целият опит на автора и на брат му- художника Светлин Стоев за отглеждането и опазването на каракачанското куче.

Книгата е предназначена за широк кръг читатели и хора, които се интересуват от митология, религия, фолклор, история. Особено любопитно четиво е за кучкарите. По-специализиран интерес ще проявят психоаналитиците, тъй като фактите и явленията са разгледани в светлината на психоанализата. Онези, които искат да се запознаят с разчитане на Библията, с любопитство ще узнаят разследването на Стоев на езика, добавени речници на края на изданието и пр.

Росица Ранчева