Композиторът Андрей Дреников пред Dolap.bg:”Петимен съм за обич между хората“

Композиторът Андрей Дреников е роден на 24.07.1950 г. в София в семейство на професионални музиканти. Баща му Петко Дреников е цигулар, концертмайстор на Софийската филхармония и на Театро Массимо – Палермо. Майка му Жана Дреникова е пианистка, корепетитор на Държавния музикален театър Стефан Македонски и на операта в гр. Фленсбург – Германия. Брат му Иван Дреников е концертиращ пианист, носител на много национални и международни награди, професор в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”.

Андрей Дреников учи цигулка от петгодишен при Христо Петков, баща на големия диригент Добрин Петков. На 12-годишна възраст свири като солист на Софийската филхармония под диригентството на Константин Илиев. През 1965 г. е класиран първи между цигуларите, кандидатстващи за Софийското музикално училище. През 1966 г. основава струнен „Квартет Дреников“, който съществува до приключване на следването му в Българската държавна консерватория и с който има редица национални и международни изяви.

През 1969 г. е приет в Българската държавна консерватория в класа на проф. Боян Лечев. След дипломирането си е цигулар в Пловдивска филхармония и в симфоничния оркестър на Българското национално радио, преподава музика в НАТФИЗ.

От 1981 г. е композитор на свободна практика. Композира от ранна възраст в различни жанрове. През 40-годишния си професионален път е писал музика за над 100 пиеси за възрастни и деца за около 30 столични и извънстолични театъра, има няколко мюзикъли, стотици детски и естрадни песни, някои от тях химни на учебни заведения. Голям брой негови песни са включени като нотен запис (клавир) в учебници по музика за различни класове. Написал е музика за много радио- и телевизионни програми, филми, пиеси и драматизации на звуков носител.

Между 19942020 г. Дреников основава, ръководи и сътрудничи с различни детски вокални групи. Между тях са: Ледени висулки, „Усмивка“ – Троян, „Бон бон“, „Камбанки“ – Елин Пелин, „Български славей“ към чит. „Петър Берон“, София, „Радиодеца“, „Сребърни звънчета“ – Варна, „Смехорани“, „Дъга“, „Vocerelle“ към Национално музикално училище, София и др.; Негови произведения изпълняват Хорът на софийските момчета, Хорът на пловдивските момчета и Хорът на варненските момчета.

Огромна част от дейността на композитора е изпълнителската. Още през 1977 г. и 1978 г. изпълнява свои песни на фестивала Златният Орфей. От 1991 г. досега е изнесъл над 40 авторски концерта-спектакли и поне толкова авторски концерта за деца. Той е бил водещ на радиопредаването „В музикалното студио“ и на телевизионното предаване „Музикален магазин“.

Андрей Дреников е дългогодишен член на журито на Националния конкурс за млади изпълнители „Звездици за Лора“ – Свищов. Той е автор на сигналната песен на конкурса, посветен на паметта на едно от загиналите деца в река Лим. Председател или член на различни журита е в редица големи градове, както и в конкурса за избор на българска детска песен за ЕВРОВИЗИЯ.

Големият български артист пише сега музиката към пиесата „Криворазбраната цивилизация“, която Йосиф Сърчаджиев поставя в Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора.

Добре сте дошли в Стара Загора, Андрей Дреников. Какво Ви води в града на липите и поетите?

Във Вашия прекрасен град, с много добри и усмихнати хора, съм по покана на Йоско Сърчаджиев. Той е режисьор на комедията „Криворазбраната цивилизация“, която поставя в Драматичен театър „Гео Милев“ . Целта е да напиша оригинална музика. Драматизацията е дело на съпругата на Йосиф- Райна Томова. Тя е написала и текстовете за песните. Вече съм готов с 6 авторски песни. Има и няколко инструментални моменти, които ще допиша. Освен това Райничка държи да има и автентична музика. Тя ми пя на ухото едно-две неща, които нотирах…Има доста работа, но всички, в това число и аз, сме вдъхновени от духа, който витае сред постановъчния екип и сред артистите. Много съм доволен, че ги запалих още с началната песен. Това е една дълга увертюра, която е песен изпълнявана от всички участници в спектакъла. Ще бъде едно хубаво преживяване.

Маестро, вярно ли е, че корените Ви Ви свързват с Бачо Киро и с Александър Дюма-син?

Моят дядо Андрей Даскалов, на когото съм кръстен, е внук на Бачо Киро. Отива да следва медицина в известния университет в Монпелие, Франция. Там се запознава с внучката на Александър Дюма-син -Валери, която след сватбата с дядо ми се нарича Валери Дюма-Даскалова. По този повод често журналистите ми казват:“Вие сте ¼ французин и ¾ българин“. Възразявам веднага: „Аз съм 5/4 българин“! Много уважавам французите с цялата им култура и успехи във всичко. Да някаква френска кръвчица сигурно тече във вените ми, но аз съм си 5/4 българин.

Дядо ми и Валери се сгодяват. Тя е от много богато семейство. Нейният баща Сепион Дюма е имал собствен духов оркестър. Самият той е свилил на пистон, който е вид тромпет. Изведнъж до дядо ми достига новината, че неговият баща даскал Петър, който е бил депутат, на път за Великото народно събрание във Велико Търново, издъхва във файтона от инсулт. Дядо ми разговаря честно с г-н Дюма, че му остава още една година от следването, но той не е в състояние да се издържа. Тогава бъдещият му тъст му подава ръка. Междувременно във Франция се ражда първото дете на Валери и Андрей -Олга. През лятото, няколко месеца след това, младото семейство се завръща в България. Дядо ми основава две болници – в Летница и Берковица. Една от болниците до 9 септември 1944 г. е носила неговото име „Д-р Андрей Даскалов“.

За съжаление е имал тежка астма и сърдечни проблеми. Затова се установява в Дупница, близо до Рила, до чистия въздух. Бил е най-уважаваният човек в града, защото не само че не е вземал на бедните пари за прегледите, но им е заплащал и изписаните лекарства в аптеката. Въпреки предприетите мерки на 51 години напуска този свят.

Баба ми Валери е родила 7 деца, от които загубва 3. На 45 годишна възраст остава вдовица с четири деца. Близките й са я съветвали да натовари децата си на влака и да се завърне във Франция при богатите си родители. Тя казва:“Не! Няма да мръдна от земята, в която съм погребала съпруга си!“ Тя умря на 87 години повече българка, отколкото французойка.

Баба ми Валери е била прекрасна писателка и поетеса. Има две авторски пиеси „Съдба“ и „Маркиза де Бюси“, които са поставяни в Народния театър. Била е „моторът“ на културните събития в Дупница. Пеела е фантастично оперни и оперетни арии. Вероятно много сме наследили от нейния талант. Работила е в БТА, пишела е за вестник „Ла пароль бюлгар“ (Българска дума). Работила е неуморно, за да издържа децата си. На всички дава възможност да получат висше образование. Леля ми Олга е филолог. Леля ми Вера е прекрасна пианистка, съпруга на известния диригент Саша Попов. Аз съм първи браговчед на дъщеря им Валери Попова и вуйчо на Александрина Пендачанска. Вуйчо ми Димитър Андреев Даскалов учи в същия университет на баща си и завършва медицина. Най-накрая е майка ми Жана, която е пианистка.

Каква е историята с родителите Ви?

Майка ми Жана Андреева Даскалова и татко ми Петко Иванов Дреников се срещат на много интересно място. Залюбват се в Панагюрище по време на евакуацията заради бомбардировките. Баща ми е бил много талантлив цигурал. На 16 години свири Паганини с оркестър. Вземат го в Царския военен симфоничен оркестър, основан от Саша Попов, наследник на който сега е Софийска филхармония. Майка ми е била божествено красива. Срещат се на сцената и пламва любов от пръв поглед. Майка ми е била надеждата на акад. Андрей Стоянов, основоположникът на клавирната катедра. Баща ми пък е бил надеждата на проф. Владимир Аврамов, който е искал да го изпрати в Москва и да го подготви за професор в консерваторията. По бачокировски обаче майка ми отсича:“Или аз или рускините!“ и татко ми си остава в България като концертмайстор на Софийска филхармония.

Много голяма величина е брат ми Иван Дреников. Преди години, когато целият свят плюеше по България за атентата срещу папата, брат ми в Шанз Елизе изсвирва за една вечер два концерта от Рахманинов. Да не говорим, че 35 години той беше единственият български пианист, който ги свиреше. На концерта присъства аристокрацията на Париж, а след концерта ще строшат вратата на гримьорната за автографи. И майка ми с перфектния си френски език се опитва да въведе ред. „Вие коя сте, госпожо? – питат от публиката.- Аз съм майката на пианиста!“ И тогава някакъв господин казва:“Уважаема госпожо, това което Вашият син направи за имиджа на България тази вечер, всичките Ви политици и дипломати, взети заедно, не могат да постигнат. Той взриви тази зала с великото си изкуство“.

Когато преди четири години по покана на Българския културен център в Париж направих Коледен концерт, погледнах залата и се възторгнах от стореното от моя брат. В Париж той е имал още 20 концерта.

Защо избрахте на 5 години цигулката, а не пианото?

Защото брат ми Иван Дренников беше много напреднал с пианото. Освен това, когато татко свиреше на цигулка, аз отивах и я галех. Като малко дете, тя те привлича като хубава играчка. Докато почива, той я оставяше на масата и аз я гледах с изумление и я галех…Първият ми учител е Христо Петков, бащата на Добрин Петков. Имаше студио и беше много добър педагог. На 5 годишна възраст започнах да свиря. На 12 бях солист на Софийска филхармония с диригент Константин Илиев. Татко ми ми беше концертмайстор.

Бях на 16 години през 1966 г., когато създадох Квартет Дреников. Удържахме 6 години. Имахме десетки успешни концерти, много богат репертоар. В Будапеща представихме Концерваторията на семинар, посветен на творчеството на Бела Барток. Имахме 2-3 самостоятелни концерта. На един от тях на финала Добрин Петков влезе в гримьорната и ни каза:“Момчета, благодаря Ви за музиката!“ Това е изключителна оценка. Ти си в облаците. Добрин Петков беше съдистично честен към музиката.

Кога започнахте да композирате?

От дете композирам, но не съм бил барабана. Не съм и от всеядните композитори. Гордост за мене е, че не съм кабинетен композитор. Винаги съм бил, най-общо казано, сред народа. Умирам да изляза на сцена, сред публиката, да си пея песните…

Защо не станахте певец при този красив обемен глас, с който Господ Ви е дарил или актьор? Зная, че концертите Ви се превръщат във възторжени и паметни спектакли.

Да, така е. Най-голямото ми постижение като концерт-спектакъл беше „Спомени на 50, смях, сълзи и музика с Андрей Дреников“. И отдолу с малки букви „В памет на Валери Попова“. Театър „Сълза и смях“ се пръскаше по шевовете. Моите концерти са на база импровизация. Имам голям арсенал от мои композиции- театрални, естрадни, детски, от „Златният кос“. 35 години съм писал хумористично-сатирични песни за „Златният кос“. Всеки момент, усещайки диханието на публиката, зная какво да извадя от ръкава като фокусник. Трябва да държиш в ръцете си тази публика… Концертът без антракт продължи над два часа и половина.

Маестро Дреников, Вие сте краля на детската песен. Четири поколения деца играят пеят и растат с Вашето „Балонче хвърковато“ и още над 100 любими заглавия. Кога и как написахте тази песенчица?

Тази година „Балончето“ стана на 41 години. През 1979 г. го записах в Радиото по текст на Жива Кюлджиева. Друга песен, която много се харесва от родителите е „Нашето бебе“, която написах по повод раждането на сина ни. Хитове станаха още 20-30 песни за деца. Правил съм и правя стотици концерти в детски градини, в училища, в читалища. По време на Седмицата на детската книга и на изкуствата за деца, за 10 дни съм правил по 60 концерта, без да получа и стотинка. Но това не е важно. Важното е, че децата ме зареждат с любовта и предаността си. И не ми разрешават да изляза и аз от детската си възраст. Ами продължавам да съм едно голямо дете на почти 70 години. Това е толкова примамливо и красиво, нали.

За да пишеш за деца трябва много да общуваш с тях и много да ги обичаш. Те ти връщат тази любов стократно и така зареждат сърцето ти. Сядаш на пианото и знаеш какво искат децата и с Божията помощ го създаваш.

Какво съдържа още обемното Ви творчество?

В Радио София записаните детски песни са над 90, колко точно не зная. Миналата година чествах 40 години като театрален композитор. Над 110 са пиесите, за които съм написал музика. Повече от половината са мюзикъли. От тях изваждам песни за дисковете си. Поради голяма непрактичност имам издадени само два диска „Балонче“ и „Честит рожден ден“.

В областта на естрадната музика имам десетки песни, от които седем са с големи награди. Дебютът ми беше на Младежкия конкурс за забавна песен със „Светът е за двама“. На пролетния радио конкурс на БНР спечелих награда с Богдана Карадочева с песента „Заклинание“ по текст на Петя Йорданова. На следваща 1980 г. Силвия Кацарова и група LZ ми донесоха наградата „Мечтатели “ по текст на Димитър Точев и т.н. Според мене хитът е „Към България“ по текст на Владимир Голев с Орлин Горанов с Тоника СВ.

Как се раждат хитовете?

Няма формула. Зависи от много неща. Обичам нощем да работя. Пускам тих педал, за да не смущавам съседите. Всичко зависи от настроението. Питат ме често как работя по поръчка. Ами аз съм професионалист, но много се вдъхновявам от текстовете. Имам и няколко песни по мои текстове. Една от тях е „Децата на България“. Моят син беше в чужбина и аз много страдах от това. А и за много млади българи страдам, които са принудени да търсят късмета си в чужбина. „Децата на България“ започвам с цитат от химна на нашата република…Родиха се едновременно текстът и музиката. На мои концерти много се вълнуват от нея. Миналата година направихме 50 години от завършване на гимназията. По този повод на моите съученици посветих песните „След 20 години“, „След 30 години“ и „След 50 години“. И трите песни са хитове, нещо което ти влиза в сърцето. Написал съм химни на много детски градини, училища и на два университета. Когато си на крилете на вдъхновението, няма начин да не се роди нещо хитово.

Историята на коя песен е много любопитна?

Първото дете на Валери и Андрей Даскалови – Олга се ражда във Франция на 23 март 1909 г. След тежко боледуване, в деня на погребението й цялата фамилия беше в траур. Бях взел от библиотеката на Радиото стихосбирка от Владимир Голев. До погребението оставаха часове. Аз съм в тягостно настроение. Отварям стихосбирката и попадам на стихотворението „Към България“. Няма случайни неща. Олга е родена във Франция, но цялата фамилия и тя бяха заредени с толкова много български дух. Някаква сила ме повлече към пианото. Прекръстих се с молба Господ да ми прости, че ще наруша траурния ден. Написах музиката за по-малко от час. Нямах време да изписвам нотите и като в естрадата – слагах буквите…Няма българин, който да не е развълнуван от тази песен.

Как пречиствате душата си, маестро?

С искрени приятели и с по една-две ракийки. Но най- вече чрез общуването с децата. Какъв щастливец съм, че работя за тези бели снежинки. Дори когато си правя молитвата към Бога, защото съм вярващ, казвам:“Господи, прости греховете на нас възрастните мои роднини, близки и познати и по света, защото няма безгрешни люде. Безгрешни са снежинките, малките невинни дечица…“

Какъв е вкусът на щастието?

Болен съм на тема България, приятелство и човещина. Освен това, никой да не е посмял да каже лоша дума за младите хора. Намирам щастието в дребните неща. Мъкнех тежък куфар към гарата и изведнъж някакъв младеж ме попита:“Господине, мога ли да Ви помогна?“ Грабна куфара като перце и го изнесе на перона. Кондукторката ме успокои:“Господине, не се притеснявайте, имаме още 10 минути до тръгване на влака. Настанете се спокойно. В купето с една обикновена жена от Куртово Конаре пътувахме до Пловдив…Така хубаво сме си говорили с една българка, която на къра работи…Много обичам подобни пътувания, защото имам възможност да общувам с най-обикновените хора. Това много ме зарежда със самочувствие и мъдрост. Но най-ми е вкусно общуването с децата. Аз съм миропомазан човек от любовта на децата. Мога да напиша цяла книга с изречени любовни обяснения на деца към мене. Боже, какво по-голямо щастие.

Смисълът на моя живот е да обичам хората и те да ме обичат. Аз съм обичен човек. Затова търся, но и давам приятелство. Петимен съм за обич между хората.

Кои са първите три най-важни неща в ценностната Ви класация?

Любов, почтеност и добронамереността към целия свят.

Росица РАНЧЕВА