Азиатското чудо Астана /Нур-султан/ – пътепис от Петьо Нейчев

Азиатското чудо Астана /Нур-султан/

Като част от поколението, живяло при комунизма, за мен бившият СССР бе една държава и един народ. Но посещавайки и опознавайки една по една бившите съветски републики, разбрах колко дълбоко съм бил непросветен. Русия, Украйна, Беларус и една част от Молдова са наистина много близки като народи, бит, традиции и начин на живот. Грузия и Армения, въпреки огромното руско влияние, са наистина доста самобитни и различни от славянската част на бившия СССР. Но най-големият контраст, който успях да видя, е между балтийските републики /Литва, Латвия и Естония/ и Казахстан, посещавайки ги в рамките на една година. Как са могли да съществуват в една империя толкова различни народи, култури и вероизповедания? Да посетиш Казахстан, тази средноазиатска държава, вече не е толкова трудно и скъпо. След като Уизеър откриха редовната самолетна линия между Будапеща и Астана, а визите за българи отпаднаха, пътуването стана съвсем лесно за организиране. Вярно, полетът не е от София и трябва да пътуваш 1000 км с кола до Будапеща, но това си е предимство за пътешественици като нас.

КАЗАХСТАН

След около 6 часов полет от Будапеща първото нещо, което виждаш, кацайки на летището, е един огромен светещ надпис „Летище Нурсултан Назарбаев“ на казахстански и на английски.  Не зная откъде мина таксито към града, но след няколко минути видяхме университета „Нурсултан Назарбаев“. Изобщо тук всичко се „върти“ около личността на Назарбаев. Той е единственият президент на Казахската съветска социалистическа република и първият и единствен президент на Република Казахстан.  Името и ликът му се срещат навсякъде – потрети, музейни зали, огромни паметници и по-малки паметници, лозунги, изписани с големи, светещи букви, и телевизионни канали.  Докато писах този пътепис нещата се развиха динамично, Назарбаев се оттегли от власт, назначи за временен президент Касим-Жомарт Токаев, който заставайки начело на централноазиатската страна, обеща да следва пътя, начертан от неговия ментор Нурсултан Назарбаев. След няколко месеца на извънредните президентски избори логично Токаев бе избран за новият президент на Казахстан.

Казахстан е една от най-големите държави в света /на девето място по площ/. Макар и рядко населена с около 15 милиона жители, тук има голямо разнообразие от природни дадености – равнини, степ, тайга и каньони, снежни планини и пустиня. С възникването на Казахското ханство през XVI век, укрепва надеждата за самостоятелност. Но само временно. Защото през XVII век започва присъединяване на отделни части на Казахстан към Руската империя. Процесът приключва през 1860 г. с цялостното завладяване на Казахстан от Русия. И така – до 16 декември 1991 г. Казахстан става независима държава и благодарение на природното си богатство, многото залежи от полезни изкопаеми, реализира огромен икономически растеж през последните години. Голяма страна, невероятно природно богатство с огромни ресурси, но и зависима от Русия. Засега тя успешно лавира между принудата да върви с „Големия брат“ и собствените си интереси. Казахите говорят, че тук се срещат всички елементи на Менделеевата таблица. Казахстан е вторият най-голям производител на уран в света, в първата десятка на държавите с най-много залежи на петрол и газ. Най-богатата на златни залежи страна от бившия СССР. А космическата площадка Байконур, дадена под наем на Русия, носи доход от 115 млн. долара годишно. В Казахстан живеят 130 народности, заради политиката на Сталин през 30-те-40-те години на 20-ти век да депортира в казахските степи народите, които не му харесват (германци, украинци, татари и др.) , включително и част от живеещото в Русия българско малцинство. Руснаците до 1991 година са били мнозинство, в бившата съветска република, но след обявяването на независимостта, много руснаци се изселват от страната, и днес са едва една четвърт от цялото население на Казахстан. Самите казахстанци са доста красиви като хора, съчетали типичните азиатски черти с европейски ръст и осанка.

Най-голям град и старата столица е Алма Ата, основан още преди Христа. Но за четирите дни, в които бяхме в Казахстан имахме шанса да разгледаме най-младата столица в света Астана. Обявена за столица през 1997 година, преди това е била малко градче около /30 000 души/ с име „Акмола“. Самата дума „астана“ на казахски означава столица. А тук свободна площ колкото искаш – на доста високи сгради се качвахме и на където да погледнеш се вижда необятна степ чак до хоризонта.

       АСТАНА

Столицата Нур-Султан

Когато почнах да пиша този пътепис имах намерение да пиша за столицата Астана, но междувременно по предложение на новия президент на Казахстан Токаев в знак на признателност към заслугите на „човека слънце за Казахстан“ Назарбаев, градът беше прекръстен на „Нур-султан“. Въпреки това този гостоприемен град е с удивителна история и символ на съвременните тенденции към грандоманство на петролните държави. От едно обикновено градче с име Акмола с 30-40 хил. жители, в много кратки срокове се превърна в модерен мегаполис с уникална архитектура, запомнящи се сгради в азиатски стил и многообразни, интересни и уникални атракции. Градът толкова се е разраснал, че вече наближава 1 мил. жители. Прилича много на Дубай , но с много повече зеленина и вода. И в двата града се убеждаваш, че това, което не става с пари, става с много пари – особено ако са от нефт, газ и уран. Защо „народният водач“ Нурсултан Назарбаев е преместил столицата на Казахстан от топлия, уютен и пълен с история Алма Ата, в степта със 6-7 месеца зима има редица предположения? Но най-вероятното е да избяга от Китай и Узбекистан и да също да има простор да разгърне фантазията си и да сътвори град, в който да личи новата мощ на Казахстан. А тук свободна площ колкото искаш – на доста високи сгради се качвахме и накъдето да погледнеш се вижда необятна степ чак до хоризонта.

Акмола

Да разгледате важните забележителности на града е много лесно и евтино. Хотелите в новата столица са доста луксозни и много евтини. Ние спахме в четиризвезден хотел с огромна стая и баня, със закуска и вечеря за около 40 евро на ден. Градският транспорт е много добре уреден и ще ви отведе до всяка важна забележителност на града. Автобусите са два вида – бързи, с по- дълги маршрути и автобуси, обслужващи конкретен район. Цената на билетите е доста приемлива – за бързите  180 тенге, другите 100 тенге /430 тенге -1 евро/. Местната валута се казва „тенге“ и от нея произлиза руската дума за пари – денги. На пръв поглед ще ви се стори, че такситата са много малко или почти няма. Но както по-късно се убедихме, тук всяка кола е потенциално такси. Е, вярно, нелегално и без отличителни знаци, но затова пък много евтино и с отзивчиви шофьори. Единственото, което се иска от вас, е да вдигнете ръка и на двадесетата секунда някой ще си предложи услугите. Цената определяте вие, обикновено в рамките на града е 1000 тенге, а до летището 2000 тенге. Както казах, всяка кола е потенциално такси, вършейки някаква друга работа, пътьом ви откарва до желаното от вас място. Така попаднахме на разносвач на пици, компютърен специалист, семейство, прибиращо се от работа. Защо да не изкарат някое тенге, като горивото тук е безумно евтино – бензинът и дизелът са около 180 тенге, газ 80 тенге?!

БАЙТЕРЕК

Кулата Байтерек

Ние започнахме разглеждането на забележителностите на столицата разбира се със символа на Републиката – кулата Байтерек. Тази кула е може би най-посещаваният обект в Астана, пардон Нур-султан. Висока 97 метра /Астана става столица през 1997 г./, тя символизира Дървото на живота. Идеята за нейното построяване на кого мислите е ….на президента Назарбаев, разбира се. Идеята му дошла на борда на президентския самолет по време на полет над столицата, и веднага „геният“ нарисувал на салфетка не само футуристичната конструкция, но и как да изглежда цялата централна част на бъдещата столица. Тази салфетка се пази като ценен артефакт в Националния музей на република Казахстан. По-късно автор на истинския проект, както и на много други съоръжения в столицата е английският архитект Норман Фостър. И още куп други талантливи архитекти вложили таланта си в превръщането на Астана в Град на бъдещето. В дизайна на кулата Байтерек е залегнала Легендата за магичната птица на щастието Самрук, която поставя яйце в клоните на познатото от фолклора Дърво на живота. Птицата кацала всеки ден на това дърво и веднъж снесла златно яйце, което донесло мир и спокойствие на света. Но се появил обаче драконът Айдахар, който искал да изяде яйцето. За да не  се случи това Самрук и Айдахар влезли в смъртоносна схватка. Победил Самрук и на света отново настанали мир и благоденствие. Самото строителство на монумента продължило 6 години – от 1996 до 2002 година. През това време грандиозният проект превръща кулата не само в символ на Нур-султан, но и на цялата държава. Отвътре монументът е разделен на три зони – на първата подземна част се намира аквариум. Втората част е тялото на самата кула, в която се движи високоскоростен асансьор. И третата и най-важна част на монумента е огромната стъклена или „златна“ 300-тонна топка, от която се открива пред туристите изключителна панорама към красивия, млад град. Буквално в центъра на кълбото се намира площадка с два символа – първият представлява дървен глобус със 17 лъча с автографи, оставени от представители на 17 световни религии. Точно до него се намира художествената композиция „Аяли – Алакан“. Това е отпечатък, направен от чисто злато на дясната ръка на президента на страната- Нарсултан Назарбаев като символ на внимателното отношение на народа на Казахстан към световния мир. На казахски, името „Аяли – Алакан“ означава „грижовни ръце”. Посетителите на монумента вярват, че ако си поставят ръката на отпечатъка и си пожелаят нещо то това тяхно желание  непременно ще се случи. По-скоро това е местен фолклор, но си струва да поседнете на кафето и от 100 метра височина да се насладите на великолепната панорама. Годишно от тук минават около половин милион туристи. Цената на входния билет е символична – 700 тенге, а за деца 300 тенге.

Отпечатъкът от ръката на Назарбаев

Кулата Байтерек се намира в средата на внушителния пешеходен „Булевард на водата и зеленината“. Той е творение на японския архитект Кишо Курокава, автор на общия градоустройствен проект на новата казахстанска столица. Дългият и широк булевард започва с уникалния развлекателен център “Ханска шатра“ и завършва с президентския дворец „Ак орда“, като оформя своеобразна зелена ос в продължение на 3 км. Този булевард обединява всички околни сгради в общ ансамбъл. В тази част на булеварда, където се намира президентския дворец, се намират и най-важните държавни и административни сгради на столицата – Парламента, Министерския съвет, много министерства, Върховния съд. Впечатляващи са двете „златни“ сгради от двете страни на булеварда. Хората, вярващи в конспирации, оприличават тези сгради на двете колони Яхин и Воаз на Соломоновия храм в Ерусалим. Този ансамбъл от административни сгради, офиси и хотели е особено впечатляващ вечер, с цялата феерия от бягащи светлини и ефекти. Най-горната част на булеварда е пешеходна зона с изобилие от тревни площи, цветя, декоративни дървета, множество фонтани и малки скулптурни и архитектурни форми на млади художници, посветени на рециклирането и опазването на природата.

„Булевард на водата и зеленината“

Размахът и парите, вложени за построяване на този три километров булевард, са в огромни мащаби. Но прави впечатление, и то не само тук на булеварда, а може би в целия град, че цялото това мащабно строителство не е съобразено с местните метеорологични особености. Макар и строен само преди 10-15 години, на много места скъпият и прескъп естествен камък-мрамор, гранит …. се е отлепил и напукал до такава степен, че се нуждае от спешен ремонт. Предполагам ниските зимни температури от -40, -50 градуса изиграват своята роля. Като стана дума за температурите през зимата, да спомена нещо, което ми направи силно впечатление. В МОЛовете, които в Нур-султан са в изобилие, зимните якета и палта се продават с етикети, на които най-важната информация е за каква минусова температура са предназначени. Има такива за примерно -5, -10 градуса, но има и за -30, -40.

Както споменах, кулата Байтерек е точно в средата на огромния „Булевард на водата и зеленината“. Така че оттук имате две възможности за разглеждане на останалите забележителности на Нур-султан – едната в посока развлекателния комплекс „Ханска шатра“, а в другата – Президентския дворец, Парламента, Стъклената пирамида /„Двореца на мира и хармонията“/. Ние избрахме по-атрактивния вариант с развлекателния център. Вървейки в посока от Байтерек към Шатрата, ще минете през грандиозната внушителна арка на една голяма административна сграда, много напомняща хотел „Atlantis the palm“ на палмата в Дубай. Вероятно нарочно руските архитекти, проектирали сградата, са търсили сходство. Тук, може да се каже, е сърцето на нефтената промишленост на Казахстан. В зданието с внушителните 18 етажа се намират офисите на  Националната компания КазМунайГаз (КМГ), казахстански оператор в проучването, добива, преработката и транспортирането на въглеводороди, представляващи интересите на държавата в нефтената и газовата индустрия на Казахстан. Също тук са и офисите на други водещи казахстански нефтени компании, «Казахойл», «КазТрансГаз», «ИнтерГаз Центральная Азия» и АО «Казахстански холдинг по управление на държавните активи «Самрук».

Но преди да стигнем до удоволствието да разгледаме Ханска Шатра, включена в книгата на рекордите на Гинес, „отхвърлихме“ още една забележителност на столицата на Казахстан.

НУР АСТАНА ДЖАМИЯ

„Нур Астана джамия“

Джамията е най-голямата в Казахстан и една от най-големите в средна Азия. Построена е през 2005 година по проект на архитекта Хафиз. Според официалната информация около 7 млрд. долара са похарчени за нейното строителството. Веднага прави впечатление нейният позлатен купол, увенчан с четирите минарета, също позлатени и 20 по-малки купола. Направена е на площ от почти 4000 кв.м. и побира до 5000 вярващи мюсюлмани. Има и специален балкон за жени. Вътрешният интериор поразява с безбройните сини килими и огромни кристални полилеи. Тук всичко е строено със символика. Височината на централния купол е 40 метра, това са годините на които е бил пророкът Мохамед, когато е получил първото откровение за Аллах. Височината на минаретата е 63 метра, символизира възрастта на Мохамед, когато почива. „Нур Астана джамия“ е подарък от емира на КатарПрез 1999 г. при посещението си в Астана той обявява, че дарява 6 милиона 840 хиляди долара като знак за особено уважение към президента на Казахстан и неговата политика за изграждането на културен ислямски център.

Може би поради съветското комунистическо минало, но ми направи впечатление, че казахстанците не са особено стриктни мюсюлмани. По улицата имаше повече момичета с къси панталони, отколкото със забрадки. Навсякъде в столицата на Казахстан ще забележите много млади хора. В Нур-султан, държавата строи евтини маломерни жилища за всяко младо семейство, като за старт в живота. И затова тук масово прииждат млади хора, които се стремят да спазват азиатската традиция да имат много деца. Не случайно средната възраст в столицата е 23 години. Навсякъде по магазини, МОЛове и заведения ще ви посрещнат млади момичета и момчета – винаги любезни и усмихнати, но без да прекаляват. За разлика от другите бивши Съветски републики, тук поколението, израснало след независимостта на Казахстан, знае руски език. Толкова икономиката им е свързана с Русия, че ако не знаеш руски, трудно можеш да си намериш добра работа. А нас това ни устройваше защото и ние горе долу говорим някакъв странен руски език, но се разбираме с всички.

В знак на религиозна толерантност президентът на Казахстан Назарбаев подкрепя изграждането на голям православен храм „Успение Богородично“. Построен през 2006 година, на неговото освещаване присъства московският патриарх Кирил. Храмът е доста впечатляващ, висок 70 метра и побира 4000 души, но се намира далеч от центъра и успяхме само да го зърнем през таксито, този път носейки пици по домовете.

От джамията до Ханска шатра се минава през един много уреден и красив парк. За да стигнеш до парка, трябва да се пресече един доста широк, но в този момент ненатоварен булевард. Все още незапознати с реда в Нур-султан и нали сме си от България, пресякохме платното не по пешеходна пътека /беше на около сто метра напред/. Веднага отнякъде изскочи един млад, строен милиционер с изрядна униформа и фуражка с висока корона. Единствено това, че сме от България, ни спаси от глоба, останахме си само с лекция за спазване на реда в столицата и десетки извинения от наша страна. Следващите дни стриктно спазвахме всички правила, а и се убедихме, че наистина има ред и дисциплина в Казахстан. Хората и колите спазваха установените правила, улиците и парковете бяха идеално поддържани и чисти. Милиционерите бяха на всяка крачка, и сигурно не си поплюваха с глобите ако някой наруши реда.

В  другия край на парка се вижда огромната сграда на „Астана опера“. За нейното построяване по инициатива на Назарбаев, разбрахме, че са похарчени 320 милиона долара. Архитектурата и от една страна наподобява „Большой театър“ в Москва, а от друга „Пантеона“ в Атина. Сградата е построена за по малко от три години от архитекти и строители от 33 държави –  германски инженери, албански строители, френски дизайнери, италиански майстори по акустиката и др. Резултатът е впечатляващ  – един от най-уникалните театри в света. Назарбаев, непрекъснато в движение, по време на самото строителство е променял проекта. Вътре не влязохме, но разбрахме, че интериора много наподобява Миланската скала.

ХАНСКА ШАТРА

Пред Ханска шатра

В другия край на „Булевард на водата и зеленината“ се намира другият запомнящ се символ на столицата Нур-султан, подобният на юрта развлекателен комплекс „Ханска шатра“.Това е едно архитектурно бижу, което е най-голямата сграда в света във форма на шатра /палатка/. Това е вторият мащабен национален строеж в новата столица, проектиран от британския архитект Норман Фостър. Сградата е проектирана във формата на шатра и напомня за традиционната казахска юрта. Централно разположения носещ стълб е с височина 150 метра. Целият покрив е направен от прозрачен материал и е окачен на мрежа от кабели. Цялата конструкция е на 200-метрова елипсовидна основа, покриваща площ от 140 000 m². Под палатката спокойно могат да се поберат 10 футболни стадиона. В този развлекателен център освен многото магазини и ресторанти, могат да бъдат открити и различни атракции и развлечения – мини голф игрище, малка изкуствена река, места за пазаруване и хапване с площадчета и малки калдъръмени улички. На предпоследния етаж има изграден голям „Дино парк“ с праисторически динозаври, мамути и екзотична растителност. Малко еднорелсово влакче минава през целия парк и на моменти излиза на височина от около 50-60 метра под купола на шатрата. Последния етаж е особено впечатляващ – изкуствен плаж, покрит с фин пясък. Басейнът е пълен с морска вода, има изкуствени вълни и дори може да се кара сърф. Тук е засадена много тропическа растителност, изобщо създадени са условия за почивка в райско кътче. Като имате предвид, че температурата отвън може да е и -35 градуса.

Ханска шатра отвътре

В „Ханска шатра“ можете да обядвате, вечеряте и да отпочинете в многобройните заведения в комплекса. В много от ресторанчетата можете да опитате казахската национална кухня. Типично национално ястие е така нареченият „бешпармак“ /пет пръста/. Прави се от конско месо от специална порода, което е най-консумираното месо в Казахстан. Така се казва, защото в средните векове казахските племена са нямали прибори, а то е било толкова вкусно, че бързо го изяждали с петте пръста на ръцете си. Други типични ястия за казахската кухня са – пилаф /по казахски плов/ и манти /много прилича на грузинските хинкали/. Но също можете да опитате и характерни просъветски специалитети, все още запазили се в кухнята на бившите републики. Опитайте непременно националното ястие на Казахстан „каурдак“ /приготвя се от телешко или овче месо, сърце, дроб и зеленчуци/. Има разбира се и бира, цена около  500 тенге в заведенията. И тук има руско влияние, старите съветски марки се търсят, но и типичните казахстански бири са доста популярни –“Карагадинское“, „Тянь Шань“. Можете да опитате и питието на древните прабългари „кумис“-  млечнокисела напитка с белезникав цвят от кобилешко мляко.

Тези впечатления и емоции ни бяха достатъчни за първия ни ден в тази различна и самобитна държава. До хотела се прибрахме с „такси“, но благодарение на нашия приятел разносвача на пици успяхме да видим къде живеят обикновените жители на града. Крайните квартали на града са новопостроени жилищни комплекси със съвременна архитектура, красиви сгради, големи паркове и добре уредени културно битови условия за живот. Животът на обикновения жител на Нур-султан е нормален като стандарт, защото работа има много, заплащането не е особено високо, но за сметка на това е доста евтино и издръжката на живот е много малка – ток, парно, гориво са на символични цени, едни от най-евтините в света. Средната заплата в Нур-султан е около 500 евро, докато в цял Казахстан е 300 евро. Минималната заплата за страната е около 100 евро, но тя е поскоро за статистиката и изчисляване на някои социални придобивки. Цената на свободния пазар на жилища в Астана е от 500 до 1000 евро на квадратен метър. Ние видяхме от Казахстан само лустрото на столицата, но по думите на местните жители положението е коренно различно, излизайки от големите градове на републиката Нур-султан и Алма Ата.

Следващия ден решихме да стигнем до центъра пеша, за да можем да разгледаме и другото, различното от блясъка на града. Хотелът, в който бяхме отседнали, се намираше реално в стария град Акмола, но завладян от небостъргачите. От терасата на 23-ти етаж се виждаше много ясно гетото, което е останало. Няколко стари квартала са се запазили без никаква перспектива, забравени от всички – много собственици, живеещи в стари разрушаващи се къщи. Големите инвеститори предпочитат да купят празен терен за своите проекти и тези имоти са изоставени на произвола на съдбата. Оградени с транспаранти с цитати на президента Назарбаев, тънат в забрава и мизерия. Огромен контраст със съседните лъскави многоетажни сгради.

 

Военният музей в Астана

Не ни беше в плана да посетим военния музей на република Казахстан, но минавайки покрай помпозната кръгла сграда на музея с голям парк пред нея пълен със стара военна техника, решихме да „хвърлим едно око“. Входът на музея е безплатен, но за сметка на това имаше поне 10 служители, които се чудеха какво да правят, защото ние бяхме единствените посетители в четириетажната сграда. Нищо особено, като се има предвид, че Казахстан няма никаква военна история- почти всичко е свързано с участието на казахстанци във Великата отечествена война. Цяла зала е отделена на вещите, които са принадлежали на някой си Иван Панфилов, герой Съветския съюз. Интерес представлява залата с личните вещи на казахските космонавти Аимбетов и Мусабаев и флага на военно-въздушните сили на Казахстан, който повече от 150 пъти е обиколил земята на борда на космическия кораб. В останалите зали са се опитали да направят някаква експозиция на древността и оръжията през вековете, но с много малко артефакти. Иначе в сградата на музея непрекъснато влизаха и излизаха от стаите някакви военни – оказа се, че тук е седалището на щаб квартирата, ансамбъла и военния оркестър на Министерството на отбраната на Република Казахстан.

Преминавайки през моста на река Ишим се убедихме, че тя вече се е превърнала наистина във визитна картичка на новата столица на Казахстан. Дори вече е почти плавателна – движат се малки туристически корабчета за атракция. Цялото поречие на реката е урбанизирано с много паркове, алеи , заведения, атракции и плаж с истинска пясъчна ивица. По протежение на другия бряг на реката има построени много банки, административни сгради, търговски центрове. От тази страна на реката започва реално и новият град, построен в степта. По протежение на големия завой на реката е изграден огромен парк с много зеленина, дървета и цветя. В комплекса се намират редица атракционни сгради, голям цирк /наподобяващ летяща чиния от някакъв фантастичен филм/, спортни зали за различни видове спорт, зимен дворец, аквапарк. Веднага след моста започва паркът и първата атракция на която попадате е Етно-мемориалния комплекс „Атамекен“ или казано по друг начин парк на миниатюрите. Открит през 2001 година по идея на президента Назарбаев, тук са построени в умален вид всички по-важни забележителности на Казахстан. Създадени са и стилизирани планини, гори, степи, езера. Интересна част е декоративния модел на Каспийско море. Входа за парка е минимален – 400 тенге, но работи само през летния сезон. Особено впечатлява закритата част на парка, където е създаден умален вид на „Булевардът на водата и зеленината“ със принадлежащи всички административни, обществени сгради и забележителности.

Център за семеен отдих „Ailand“ 

        

Най-голям интерес в атракционния парк представлява центърът за семеен отдих „Ailand“. На площ от над 8000 квадратни метра се намира уникален закрит воден парк. Тук е наистина един тропически рай в сърцето на студената столица на Казахстан. Целогодишно се поддържа постоянна температура на въздуха и около 30 градуса на водата. Голяма атракция е така наречената“ мързелива река“, която бавно тече през целия периметър на парка. Има два големи басейна, единият от които с изкуствени вълни. Цена на входа за цял ден е 7000 тенге, а за деца 5500 тенге.

Океанариумът в парка Айланд

Друга голяма атракция тук е Океанариумът – частица от Световния океан в самия център на безводната степ. Това е най-отдалеченият океанариума в целия свят от Световния океан. Намира се на повече от 3000 км от най-близкото море или океан, благодарение на тази особеност е записан в книгата на рекордите на Гинес. В огромия резервоар с вместимост от 3 милиона литра вода и 120 тона морска сол от Червено море, са създадени естествени условия за комфорта на над 3000  морските обитатели. Можете да видите и между морските обитатели истинска русалка, която създава много радост не само на децата. Входа е 3000 тенге, за децата 2500 тенге.

Другата атракция на центъра „Ailand“ е „Джунглата“ – паркът на динозаврите. Създадена е, разбира се, по идея на Назарбаев. Динопаркът заема повече от 3000 кв.м площ, която е гъсто „залесена“с различни представители на дивата растителна и животинска джунгла. Всичко разбира се е театралната аниматроника, но е доста интересно да направите едно пътешествие из криещата всякакви опасности джунгла. Вход за атракцията 2700 тенге, за деца 2200.

Пред центъра за семеен отдих „Ailand“се намира и една от големите атракци на Нур-султан, за тези които предпочитат да се наслаждават на красотите на града от птичи поглед, виенско колело „Ailand”. С диаметър от 55 метра, височината на 18 етажна сграда и тежина около 240 тона то е най-голямото в Казахстан. Работи денонощно и е на цена само 1200 тенге. Всяка кабинка е климатизирана, и в зимния период колелото работи при температура на въздуха до -15 градуса и сила на вятъра до 20 м в сек.

Ако ви е омръзнало от забавления и емоции, можете да посетите водно-оздравителния център „Керемет“, намира се по диагонала на виенското колело. Тук срещу 2000 тенге на час можете да насладите на един уникален Спа-център с много екстри – Руска баня, Финландска сауна, Турска баня /хамам/, басейн и др. За МОЛа отсреща няма нищо да кажа защото тук в Нур-султан те са безброй и на всяка крачка. Изобщо стремежа към грандоманщина и трошене на пари е първото впечатление, което остава у нас. Първите два дни  имах чувството, че всички тези лъскави небостъргачи са една бутафорна декорация за показване на мощта на Казахстан и нейния президент Назарбаев. В разговорите с местните жители обаче разбрахме, че всички тези офис-сгради са пълни и има голям недостиг на свободни площи за наемане, затова и грандиозното строителство не спира. Всички водещи световни фирми имат тук представителства. Може би идеята на Назарбаев за превръщане на Астана във финансов център на средна Азия е вече осъществена. Икономически Казахстан е най-силната просъветска държава, досега е привлякла милиарди долари чуждестранни инвестиции. Брутният вътрешен продукт непрестанно расте, най-вече благодарение на износа на суровини. Подобно на Дубай и тук се инвестира усилено с идеята за времето, когато петролът няма да има такова световно значение. Казахстан доскоро беше слабо известна по света, но благодарение на една комедия – филмът-световен хит “Борат“ със Саша Барън Коен, в която се вземат на подбив несъществуващи казахски обичаи и традиции, държавата доби световна слава. Правителството отначало се обиди на подигравките във филма , но после външният министър изрично благодари. Оказа се, че филмът е предизвикал небивал туристически интерес към азиатската държава.

Изглед към Астана от виенското колело

От разлекателния център „Ailand“ до „Булевард на водата и зеленината“ разстоянието е около 2 километра, което решихме да извървим пеша, за да видим и нещо извън туристическите потоци. Минахме покрай може би най-емблематичния за града жилищен небостъгач „Триумф“. Височината на монументалната сгада достига до 143 м и много напомня като архитектура Москоския дъжавен университет. Има 480 апартамента, зимна пързалка, плувен басейн, много магазини, спа център с финландска и турска баня, медицинска клиника,детска градина. Точно срещу тази помпозна сграда в Сталински стил се намира доста голям квартал от еднофамилни къщи запазили се от времето, когато градът е бил малко и никуму неизвестно селище в бившия СССР. Явно това е бил кварталът на по-заможните жители на Акмола, защото къщите са добре уредени и поддържани с китни дворчета.

Денят, макар и в средата на октомври, се оказа прекрасен за местните разбирания, слънчев, около 15-18 градуса, идеално време за снимки. Затвърдихме впечатленията си от „Булевард на водата и зеленината“, но този път в обратна посока към Президентския дворец „Ак-Орда“, Парламента и„Двореца на мира и хармонията“.

Президентският дворец „Ак-Орда“

Минавайки между двете златни кули и покрай красивите сгради на Парламента и Казахстанската народна банка пред нас се разкри великолепната гледка към президентския дворец-една от най-интересните забележителности на Нур-султан. Много умело вписън в голяма дъга на река Ишим, площада пред „Ак-Орда“ образува удивително благоустроен ансамбъл. Така се подчертава парадния характер на главната фасада. Тържествената атмосфера е допълнена от красивия фонтан и безбройните цветни алеи. Името на резиденцията на държавния глава „Ак-Орда“ в директен превод означава „Бял дом“.

Пред Президентски дворец

И наистина, тя е нещо като Белия дом във Вашингтон и Бъкингамския дворец в Лондон. Президентският дворец е построен през 2003 г. по инициатива президента на Казахстан. Тази държавна сграда всеки може да я посети, в определени моменти и да види къде се вземат най-важните решения за живота в Казахстан. Ак-Орда е един от символите на съвременния Казахстан. Първият етаж, където височината на тавана е 10 метра, включва просторна парадна зала с площ от 1800 квадратни метра, зали за пресконференции, церемониална зала и зимна градина. На втория етаж има офиси на президентския персонал. Третият етаж на Двореца Ак-Орда е предназначен за международни мероприятия. Например Мраморната зала се използва за подписване на договори с ръководителите на други държави, Овалната зала се използва за преговори на най-високо ниво, а в Златната зала се провеждат заседанията в тесен кръг. Освен това има зала под формата на традиционна казахска юрта. На четвъртия етаж се намира Куполната зала за срещи на държавни глави, Правителствената заседателна зала, както и Библиотеката на президента. В същото време, всички четири етажа на „Ak-Orda Palace“, имат несравним дизайн, елитни мебели и са обзаведени в най-добрите дворцови традиции.

От ляво на площада пред Президенския дворец се намира сграда на Върховния съд в република Казахстан, а в дясно Централната казахстанска концертна зала. В далечината след концертната зала се вижда новото творение на Норман Фостър, библиотеката носеща името „Център Назарбаев“. Тя е наречена окото, защото наистина сградата наподобава едно огромно око, гледащо към небето. Зад „Ак-Орда“, от другата страна на реката, се намира огромен великолепен парк с няколко символа на съвременен Нур-султан – „Двореца на мира и хармонията“, „Двореца на независимостта“ и др.

„Дворецът на мира и хармонията“

 

„Дворецът на мира и хармонията“

„Дворецът на мира и хармонията“ – тази огромна сграда под формата на египетска пирамида, е построена през 2006 година, по проект пак на английския архитект Норман Фостър. Общата площ на сградата е 28 000 кв.м., а височината е 62 м. Изцяло надземната част е изградена от стъклени витражи, върху които са изобразени гълъби. Броят на птиците е 130, които въплъщават единството на казахския народ и символизират броя на всички етнически групи, живеещи в Република Казахстан. Основната цел на построяването на „Двореца на мира и хармониката“ е провеждането на културни и бизнес мероприятия, конференции, политически срещи, концертно-оперни представления, изложби на известни художници. Нещо като нашето НДК в София. Бърз асансьор, движещ се диагонално, ще ви изкачи почти до върха на пирамидата. Но за да се насладите на прекрасната гледка, поне в едната посока вървете пеша. По този начин ще можете да се насладите и на „Hanging Gardens of Astana“, прекрасна зимна градина, която се намира на територията на двореца. Растения от цял свят ще ви очароват и ще предизвикат възхищението ви.

„Дворецът на независимостта“

„Дворецът на независимостта“

Наблизо до „Двореца на мира и хармонията“, се намира „Двореца на независимостта“, абе много дворци, много нещо. Функциите на двата двореца почти се препокриват, но в „Двореца на независимостта“ мащабите са по-големи. С оригинален дизайн и изпълнение, главно е предназначен за крупни държавни мероприятия, конгреси, срещи, форуми. В церемониалната зала се провеждат най-важните държавни събития: встъпването в длъжност на президента, срещи с чуждестранни делегации. Тук също се провеждат големи концерти и големи обществени мероприятия. На последния етаж е историческия музей на Астана. Пред „Двореца на независимостта“, се намира монумента „Казак ели“ /Страната на казахите/. Височината и е 91 метра, което символизира 1991 – годината, в която Казахстан обявява независимостта си. Главната фасада на паметника изобразява Конституцията на републиката. На върха му е птицата Самрук, символизиращата свободата, независимост и вяра в бъдещето. Да, същата птица Самрук, която е снесла „златното яйце“ на кулата Байтерек. Тук на площада на „Независимостта“ се намират и други забележителни сгради – Националният музей на република Казахстан, джамията „Султан Хазрат“. Особено впечатление със своята архитектура прави артистичният дворец „Шабит“  -мултифункционална институция за всички видове изкуства и Казахски национален университет. Сграда привлича с необичайната си външна форма-една гигантска полусфера отправила поглед към висините.

 

Дворецът Шабит

На връщане към хотела късно вечерта, този път не случихме на такси. Първата кола, която ни спря, беше около 30 годишна Лада Самара. В първия момент не обърнахме внимание на достолепността на руското возило, но точно под задните седалки се чуваше някакъв пукот и от време на време гърмежи. И в час пик, на най-голямото движение, в самия център на Нур-султан, нещо страшно изтрещя и бяхме до тук. И тук като в България, надуха се едни клаксони и подвиквания, но с общи усилия на хора от близката спирка, успяхме да избутаме символа на съветското автомобилостроене. Ние си стопирахме друго такси /семейна двойка/, но как се е оправил горкия шофьор не знам. Макар и повечето коли от автопарка в столицата на Казахстан да е на възраст повече от 10 години, се забелязва тенденцията към купуване на нови автомобили, може би около 20 % от колите са съвсем нови до 3 години.

Специализираното Експо под темата „Енергийно бъдеще“, с цел да покаже устойчиви решения и иновативни технологии в съществуващи, възобновяеми и алтернативни енергийни източници,  беше завършило преди година. Специално за изложението казахстанското правителство, по настояване на президента Назарбаев отпуска 2.1 милиарда долара за построяване на нов огромен комплекс в края на града, точно срещу университета „Назарбаев“, в посока летището. Целия комплекс обхваща 173 хектара  и е проектиран от британската компания „Чапман“ (Сhapman Taylor). Комплексът се състои от централен изложбен център, заобиколен от жилищни сгради с около 4000 апартамента, нов хотел „Хилтън“, образователни и здравни заведения, търговски центрове, паркове и булеварди. В сърцето на проекта е Павилион Казахстан /„Нур-Алем” / – символ на изложбата и ориентир за града. Около сферичния уникален павилион има още няколко павилиона, сега след изложбата са празни, но им се търси предназначение за други цели.

 

„Нур-Алем” е главният символ на изложбата „ЕКСПО Астана” –  това е една гигантска сферична сграда с диаметър 80 метра. Особеността на конструкцията е, че тя е първата в света цялостна сфера. На върха на топката са две вятърни турбини, които генерират енергия, като по този начин намаляват консумацията на енергия от мрежата. Структурата се състои от осем нива, всяка от които разказва за един от алтернативните енергийни източници – “Енергия на Космоса”, “Енергия на слънцето”, “Енергия на вятъра”, “Енергия на биомасата”, “Кинетична енергия”, “Енергия на водата”. На осмо ниво се намира музеят „Бъдеще Астана”- тук можете да се възхитите на изглед към град Нур-султан /вижда се и стадиона „Астана Арена“, където Мъри Стоилов направи име и история с футболния отбор на Астана/. Също можете да видите визуализирано как ще изглежда  бъдещия град през 2050 г., задвижван от устойчивото развитие и използването на енергийно ефективни технологии. Основата на сферата е 5000 кв.м. и е разделена на две зони: запознаване с Казахстан и „Креативна енергия“. Енергиен музей представя проектите на казахстански учени и стартиращи проекти на млади специалисти в областта на „зелените” енергийни източници. От целия изложбен център в момента работи само именно „Нур-Алем” и само срещу 1500 тенге може да се потопите наистина в бъдещето. На всяко едно ниво много ефектно и интерактивно е показано използването на различните алтернативните енергийни източници. Всичко е визуализирано, с много роботи и технически средства. Наистина всичко е много впечатляващо и запомнящо се като архитектура, дух и атмосфера.

Специализираното Експо под темата „Енергийно бъдеще“, с цел да покаже устойчиви решения и иновативни технологии в съществуващи, възобновяеми и алтернативни енергийни източници,  беше завършило преди година. Специално за изложението казахстанското правителство, по настояване на президента Назарбаев отпуска 2.1 милиарда долара за построяване на нов огромен комплекс в края на града, точно срещу университета „Назърбаев“, в посока летището. Целия комплекс обхваща 173 хектара  и е проектиран от британската компания „Чапман“ (Сhapman Taylor). Комплексът се състои от централен изложбен център, заобиколен от жилищни сгради с около 4000 апартамента, нов хотел „Хилтън“, образователни и здравни заведения, търговски центрове, паркове и булеварди. В сърцето на проекта е Павилион Казахстан /„Нур-Алем” / – символ на изложбата и ориентир за града. Около сферичния уникален павилион има още няколко павилиона, сега след изложбата са празни, но им се търси предназначение за други цели.

За да стигнета от спирката на автобуса до сферата „Нур-Алем”, най-лесният и приятен начин е да минете през най-големия МОЛ в Казахстан „Мега Плаза“ (Mega Plaza). Новият мол обаче ще е уникален не заради размерите си, а заради подземните транспортни връзки, които ще има с университета „Назарбаев“ и със спирка на високоскоростната градска транспортна мрежа. Сградата  е широка 160 м, а дължината и е 470 м. Атриумът на мола е цели 25 м, което се равнява на височината на 8-етажна сграда. Разбрахме, че сградата все още не е завършена и се предвижда освен завършване на връзката с надземното метро и построяването на увеселително влакче, виенско колело и делфинариум. Центърът ще има още изкуствено езеро, десет кинозали и ледена пързалка.

Тези четири дни минаха като миг.  Има държави, в които като отида веднъж, после нямам желание да посетя отново /примерно скандинавските/. Не че имам нещо против Северните държави, но там всичко е стерилно, подредено, без изненади.  И след пет години да посетиш някоя от тях, пак ще бъде същото – ред и сякаш някаква меланхолия в хората. Но има и такива държави, които с удоволствие бих посетил във всеки един момент, една от тях определоно е Казахстан. Тук животът кипи и хората са много сърдечни и благоразположени. Вярно е, че Назарбаев с неговите „гениални“ идеи, меко казано е прекалил. Вярно е и че в новата столица Нур-султан няма автентичен казашки дух, няма го вкусът на Изтока, но определено бих се върнал тук, този път за по-дълго време и непременно с посещение на „южната“ столица Алма Ата.