Цветан Четъшки пред dolap.bg:”Важно е във всяка работа за влагаш творчество“

Фотограф-художникът Цветан Четъшки е роден на 27 юни 1969 г. в Стара Загора. Възпитаник е на Математическата гимназия „Гео Милев“. Завършва в София Техническия университет (MEИ), а в Шуменския университет -специалност „Графика“. Технически директор е на старозагорската фирма Pro Drone Sys за производство на дронове. Има над 20 самостоятелни фото изложби у нас и по света. Послучай 50-годишния си юбилей на 23 юли 2019 г. в Градската художествена галерия Стара Загора той откри изложба „Живопис, графики, книги“.

Господин Четъшки, как се чувствате на 50 години?

Това не е голям героизъм. С възрастта ни само Господ Бог разполага и няма никаква човешка намеса. Годините ни са дар свише.

Всеки идва с някаква задача на този свят. Разбрахте ли каква е Вашата?

Не съм сигурен в задачата си и още я търся.

През какви пътища сте преминали в това дирене?

Пътят е един. Творческият процес е един и той няма граници, независимо в коя област ще се реализира човек – в изкуството, науката, ежедневието. Всичко е интересно, когато има изкуство.

Първите ми стъпки бяха във фотографията, но тя е само изразно средство. Дали ще правиш образи с фотоапарат, с въглен, с бои или с компютър е все едно и също. Фотографията е средство, което ползвам доста свободно заради опита си. Пишещите ползват думи, художниците -четка и бои, фотографът -камера, композиторът – ноти, но става въпрос все за едно и също. Това не означава, че човек, ако е музикант, не може да пише поезия.

Освен с фотография с какво друго се занимавате?

През последните седем години се занимавам с приложна наука. Това са приложения за дронове, за летящи роботи. На пръв поглед те са по-далече от обичайното занимание с изкуство, но също е много интересен творчески процес. Аз и компанията „Про Дрон Сис“ проектираме дронове и приложението им в земеделието, в геодезията. Приложната наука е работа не само в лаборатория, но и на терен. Изключително интересно е да навлизаш в тези сравнително нови пространства и да се чувстваш максимално полезен на хората, на бизнеса, на обществото.

През годините си създадохте име на водещ български и европейски фотограф-художник. Неслучайно всички очаквахме изложбата, посветена на Вашия юбилей, да бъде с най-добрите Ви фотографии или поне и те да имат място в експозицията.

Когато нещо се показва, трябва да бъде селектирано по теми, по принципи. На настоящата ми изложба показваме неща, които няма как друг път да се видят. Това са картини от личната ми колекция. Някои съм купувал, някои са подаръци, други са като размяна, четвърти като заплата за извършена работа. Принципът е, че с всички хора, чиито платна и графики показвам съм общувал. Към голяма част от картините имам личен сантимент. Имам картина от професора ми по живопис Димитър Чолаков, от професора ми по графика Валери Чакалов, от Свтлин Русев имам графика, от Любен Диманов… Показваме около 60 работи от общо стотина, които притежавам.

Много важна част от експозицията са книгите. Това не са просто издания от колекция, а книги, по които съм работил. Това са репродукции на картини, монографии на книги на изкуствоведите проф. Марин Добрев, на доц. Ружа Маринска, Пенка Седларска, Анжела Данева…Когато изпълняваш някаква такава задача, тя приключва. Слагаш книгата в библиотеката. Изненадах се, когато се събраха на куп, преди да се поставят във витрините. Оказаха се за изминалите 30 години над 100 издания – на Националната галерия, на Софийска градска галерия, на Пловдивската, Старозагорската, Бургаската, Казанлъшката, Сливенската…на художници, които са учили в Италия… Много и най-разнообразни за изминалите 30 години на сериозна работа…

Къде съхранявате платната, чиито брой е достоен за самостоятелна галерия?

Живея между тях: в жилището ми, в ателието ми, в лабораторията. Често ги преаранжирам с удоволствие, защото отново си спомням за красиви приятелства и съвместни усърдни часове, месеци и години.

На какво Ви научи животът?

Едно е да научиш нещо, друго е да използваш наученото. Все още не съм се научил максимално да използвам наученото. Бизнесът е много агресивна среда.

Когато живееш с усещането, че не си се родил във времето си, научаваш този урок, но не можеш да направиш нищо. Всичко, което съм учил в Математическата гимназия, в МЕИ и Шуменския университет ползвам в работата си, познания в изкуството, в ежедневната част, в програмирането. Всичко това е важно.

Как присъства Стара Загора в живота и творчеството Ви?

Присъства във всичко едновременно. Това е моят град. Тук живея, тук е семейството ми, тук се реализирам. Сигурен съм, че така ще бъде и годините занапред.

Росица Ранчева