„Последният човек“- световна премиера на Старозагорския куклен театър

На 31 юли 2019 г. Държавен куклен театър Стара Загора ще представи премиерния си спектакъл за възрастни „Последният човек“ по романа „1984“ на Джордж Оруел.

„Това е наша отдавнашна мечта и аз съм много щастлив, че й дойде времето да осигурим условия, да й намерим театралния еквивалент и да се превърне в художествен сценичен продукт“. Това каза на пресконференция на 24 юли т.г. Дарин Петков, директор на театъра. – „Това не е готова пиеса. Създадена е в продължение на повече от година, както от постановъчния екип, така и от актьорите, от техническия персонал, от всеки, който работи в театъра. Имаме отговор на въпроса защо правим този спектакъл. Нашата гражданска позиция ни задължава да „произведем“ точно този продукт. Позицията ни е, че непременно трябва да го има, на всяка цена. Време е да кажем честно какво ни вълнува, какво мислим във връзка с този велик роман, който за жалост е актуален и за жалост е вечен“.

„Първото заглавие, което Оруел е обмислял преди да финализира романа „1984“ е „Последният човек в Европа“, обясни Веселка Кунчева – режисьор на постановката и автор на драматургичната версия. – Избрахме заглавието „Последният човек“, защото нашата задача е не да вървим плътно по романа. Задачата ни е, чрез текста на Оруел да се опитаме, както той е предвидил бъдещето на своето време, така и ние да предречем какво ще се случи с нас, ако вървим по пътя, по който сме тръгнали уверено. Избрахме „Последният човек“ защото нещата отиват към последния човек.

Това, с което се занимаваме, е бъдещето което ще ни се случи, като се базираме основно върху предвижданията на Оруел. Анализирайки текста му осъзнахме, че този цикъл на аморалие, на израждане на ценностната система, на унищожаване на човечността в човека, всъщност е много дълъг и стар път, по който вървим все по-бързо и по-бързо. В момента ние спринтираме по този път. Ако не се осъзнаем, ако не си зададем въпроса кои сме и защо сме тук и защо сме хора, какво е значението на думата човек, много скоро ще достигнем до последния човек. А след това идва нещо много страшно. Т.е. вълнува ни изместването на ценностната система, на морала, изтриването и пренаписването на историята. Пренаписването на литературата. Изместването на всичко. Оруел казва, че когато унищожиш в човека неговите основи – историята му, миналото му, когато преместиш центъра на морала, когато изместиш неговите интереси и ги превърнеш в нещо безсмислено, тогава той губи своите основи и става абсолютно манипулируем. Това е нещото, което ни вълнува. Затова и сценографското ни решение е такова – всичко е затворено. Ние започваме живота си в свят, който е изцяло затворен в кутии. Човекът няма свобода. Свободата не съществува“, сподели Веселка Кунчева.

Авторът на сценографията и на куклите старозагорката Мариета Голомехова обясни пространственото решение на постановката. Според нея, човешката глава като знак за мисълта, за духовността, за разума е затворена в една кутия. От тук и невъзможността на човешкото тяло да участва в избор. Липсата на избор и възможността да видиш настрани какво се случва довеждат до идеята да затвори човешката глава в кутия. По този начин единствената гледна точка е само напред. Човекът е като в клетка.

„Изходихме от средновековните уреди за мъчение , при които са хванати и ръцете и главата. Съвременният човек не осъзнава тези ограничения, в които сами ние се вкарваме и се подчиняваме на тези закони. Забравили сме да бъдем свободни“, каза г-ца Голомехова.

Оруел коментира в книгата си жестокия социализъм, на който днес сме минали отвъд. Както е тръгнало, нас ни чака нещо още по-страшно – лоботомия. Това е много лека операция, която разделя предната мозъчна част, която отговаря за мислите, за съзнанието,от задната мозъчна част – на инстинктите. И приемаме с удоволствие само да живеем, да се храним, да работим, да умрем, да живеем, да се храним, да работим, да умрем, да живеем, да умрем… Това за което говори и Оруел при пролите: „За да въстанат, трябва да се осъзнаят, но да се осъзнаят, трябва да въстанат. А те никога няма да се осъзнаят“.

На брифинга присъства и хореографката Мария Димитрова. Според нея движението запълва целия театрален език на спектакъла. Тялото се движи по определени правила, чрез които още по-ясно се разчита заложената концепция. Оригиналната музика е на Христо Намлиев и Милица Гладнишка. 3D Mapping– Полина Герасимова. Художник на декорите е Мирчо Мирчев. Фотограф е Александър-Богдан Томпсън. Участват актьорите Милица Гладнишка (гост) в ролята на Биг Брадър, Латина Беровска, Таня Георгиева, Мария Джойкева, Любен Чанев, Калоян Георгиев, Кирил Антонов и Цвети Пеняшки. За актьорите режисьорката се произнесе, че са абсолютно рефлективни, целенасочени, максимално отдадени на идеята и допринасят изключително много да доразвиването й. Говорят си на един и същ език и много бързо се разбират. Натоварването им е изключително, но те с радост го приемат, защото по този начин се изказват на още едно по-високо професионално ниво.

„Започнахме миналата година работа по темата в творческата лаборатория, разбира се подпомогнати от Община Стара Загора и от Министерство на културата. Такъв продукт не може да се създаде за две седмици или за месец. Това е раждане на нова рожба. Нея я няма никъде. Има една гражданска позиция, която ни вълнува, има текст, който още по-силно ражда инвенции… Ние не вземаме готова пиеса …Ние раждаме продукт почти от нищото, тръгвайки от активна гражданска позиция, че не искаме така да бъде! Съпротивяваме се на това. Ние нямаме рецепти. Само поставяме проблемите- сподели Дарин Петков.- Дълъг е пътят. Това натоварва целия организъм освен на постановъчния екип като мислене, концентрация, като колебание, съмнения и какво ли не, но натоварва и целия театър. Ние сме жив организъм и всеки е зависим от другия – какво и как работи, как мисли. Много горд съм, че нашият театър сякаш има нужда от точно такива провокации и може да ги понесе. В други театрални организми това няма как да се случи. Театърът ни вече е заразен със заразата да иска отново да понесе нещо, с което само ние можем да се справим. Такъв вид създаване на високо художествен продукт е изключително труден и сериозен, но и великолепен процес“, категоричен е Дарин Петков.

„В театъра цари невероятна духовна среда и енергия, сподели зам.директорът Татяна Калчева.- Всяко ъгълче на театъра е оползотворено. Идват и външни хора, които искат да помогнат по някакъв начин. Дори когато актьорите и техниците са свободни от репетиция, те продължават да са там и да надграждат. Това в голяма степен се дължи на страхотното умение на Веселка, Мариета и Мария да увличат артистите и те са им вярват. Да, възнагражденията в театъра не са големи, но никой не може да си плати удоволствието да си част от Държавен куклен театър Стара Загора и всеки ден да се чувстващ щастлив. Като сме избрали този път го следваме“, каза г-жа Калчева.

Че се очаква уникално представление в последната вечер на м. юли говори фактът, че преди две седмици, буквално за един ден бяха разпродадени абсолютно всички билети за премиерата. Пуснати са в продажба нови за следващите спектакли – на 18 и 19 септември 2019 г.

„Последният човек“ Старозагорският куклен театър ще представи в извън конкурсната програма на 11-то издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“, който ще се проведе от 24 до 29 септември 2019 г. в Стара Загора.

Росица Ранчева