Костюмите на Денис Иванов за спектакъла на операта „Трубадур“ на стадион „Берое“

На 7 юли, от 21.00 часа на стадион „Берое“ в Стара Загора ще оживее безсмъртната опера на Джузепе Верди „Трубадур“. Сценографията е на художника на Старозагорската опера Тодор Демеров, вече утвърден майстор в „опитомяването“ на огромни пространства и трудни терени. Творческият екип се обединява около идеята да представи „Трубадур“ като една класическа, но необикновена постановка – извън конкретното време, нестандартна, тайнствена, населена с призраци и привидения, но и с цветовете на любовта. Такава е режисьорската концепция на Огнян Драганов, по която Денис Иванов нарисува скици за костюмите и избра платовете, а вече е на прага на реализацията на своите фантазии, заедно с майсторите от ателиетата на Старозагорската опера. „Трубадур“ е втората мащабна оперна постановка, в която талантливият артист е ангажиран да подготви костюмите – миналата година Денис Иванов проектира и направи солистичните костюми за спектакъла на операта „Набуко“ отново на стадион „Берое“. Младият художник спечели възхищението на световната оперна дива Мария Гулегина при нейното първо идване в България. Тя изпълни ролята на Абигайл от операта „Набуко“ на третото издание на Опера на стадиона в костюмите на Денис.

Тази година режисьорът и директор на Старозагорската опера Огнян Драганов не се поколеба да възложи на Денис Иванов отговорната задача да „облече“ новата постановка на операта „Трубадур“ , която се подготвя специално за четвъртото издание на „Опера на стадиона“- 2019.

„В творческото си проучване и художествени търсения по костюмографското решение на постановката на операта „Трубадур“ изследвах късната готика – актуалният за произведението стил и епоха на действието и конкретно Бургундската мода – кратък и не толкова експлоатиран стил, но добре познат на всички от средновековните гравюри и фрески на приказни легенди и митове. При разговора си с режисьора – Огнян Драганов, се изненадах приятно от неговата концепция и посока, които ми дадоха възможност за експерименти и по-смел кръгозор от изразни средства. Неговата идея за „Граф ди Луна – Граф Дракула“ е дръзка, обективна и изцяло се съдържа в драматургията на операта и тази конкретна посока за „страшната приказка на ужасите“ събуди у мен интерес към задълбочаването в естетиката на късната готика. Конкретната режисьорска линия на Драганов, че Леонора е единственото човешко същество в спектакъла, а всички останали са демони и бесове, чиято жертва става тя,  рефлектира върху цялостното ми костюмографско решение. Лишен от традиционната цветност и в силно ахроматизирани тонове, силуетът на костюмите е крайно семпъл, лаконичен откъм фини детайли и ненужни украси и пряко кореспондира с индивидуалността на образите. Извел съм, като лайтмотив готическия витраж, който присъства във всички солистични костюми и ще въздейства на аудиторията така, сякаш артистите са „излезли“ от чудните стъклописи, актуални за епохата. Костюмографията е силно повлияна и от архитектурата, с нейните геометрични и кубистични форми, акцентиращи линията на времето и създаващи едно модерно и актуално внушение и излъчване. Единствената буквална препратка към историческия период е островърхата дамска шапка, позната от чудните гравюри със средновековна тематика. Все пак – това е период на изключителен романтизъм и лиризъм, както и на голяма агресия и примитивност. Време, в което хората са вярвали в дракони и вещици, време на идеята за „дамата на сърцето“ и рицарството, с войници поети и певци – трубадури, възпяващи своята дама на сърцето, очакваща любимия във високата кула…

За свое постижение смятам интерпретацията си на образа на Азучена. Образ любим на публиката, но и страдащ от определена шаблонност, насложена през годините в различните постановки. Аз видях в образа на циганката призрака на нейната майка – изгорената вещица, като обладана от демони, магьосница, гадателка. Азучена е измъчвана от ужаса, който е преживяла и манията й за отмъщение, както и обсебването от духа на майка й я превръщат в изпепелено от огъня на омразата призрачно видение… чудовище…  Тя е самата кукумявка, явяваща се в полунощ на пълнолуние…

За любителите на мистиката и трилъра, както и на любовните страсти и рицарски битки, „Трубадур“ на Стадиона ще възкреси тази вълшебна легенда и ще пренесе зрителя в света на приказките, най-страшните, но и най-въздействащите…“

На 7 юли зрителите ще видят в главните роли от операта „Трубадур“ великолепните оперни изпълнители Зоран Тодорович, Кирил Манолов, Елена Баръмова, Даниела Дякова, Александър Марулев, Ивайло Йовчев, Емилия Джурова, Игнат Желев и др., оркестър, хор на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“, деца от сдружение „Свят без граници“. Спектакълът ще дирижира главният диригент на Старозагорската опера Ивайло Кринчев. Диригент на хора Младен Станев.

Денис Иванов е роден в Стара Загора.  През 2013г. завършва магистратура в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ София със специалност „класическо пеене. През същата година дебютира на сцената на ДО Стара Загора в спектакъла на операта „Пощальонът от Лонжюмо“ /премиера за България/. Има студиен запис в ролята на Олд Шетърхенд от премиерното представяне на мюзикъла „Винету“ от проф. Румен Нейков, Участва в оперни спектакли и концерти на сцената на Старозагорската опера /“Мадам Бътерфлай“, „Кармен“, „Дидона и Еней“, „Фантомите на мюзикъла“, „Макс и Мориц“ и др./

През 2015 г. завършва магистратура, отново в НМА София със специалност  „Музикално-сценична режисура“. През февруари същата година прави и своя режисьорски дебют в Държавна опера-Стара Загора с адаптиран вариант на оперите „Сватбата на Фигаро“ и „Вълшебната флейта“ от Моцарт, със своя сценография и костюми. На сцената на Държавна опера-Стара Загора Денис постави с изключителен успех операта за деца „Пинокио“ от проф. Александър Йосифов. Приказният спектакъл гостува на много сцени в страната и винаги се посреща с възторг от детската публика. Негови са и костюмите за детския мюзикъл „Едно лято в едно блато“. През 2017 направи и своя успешен дебют в голямо балетно заглавие – Денис Иванов е художникът на костюмите и декорите за балета „Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски. Денис Иванов е автор на костюмите на главните герои в операта „Набуко“ от Джузепе Верди с участието на световната оперна дива Мария Гулегина на стадион „Берое“на 8 юли 2018. Младият и изключително талантлив Денис Иванов получава през 2016 г.  правата на „Малкият принц“ – това последно произведението на маестро Йосифов лично от композитора.

В момента Денис Иванов продължава своето обучение в магистърската програма „Сценография за музикален театър” при проф. Светослав Кокалов и доц. Марина Райчинова в Националната художествена академия.

От 2007 г. Денис Иванов се занимава с дизайн и изработка на сценични костюми за оперите „Дон Карлос“, „Йоланта“, „Евгений Онегин“, „Макбет“, „Мадам Бътерфлай“, „Борис Годунов“ и др. През 2013г. негови костюми играят на сцената на НМА София в студентската  постановка на операта „Вива ла Мамма“ на режисьора Румен Нейков През август 2014г. е поканен като асистент-художник за премиерата на операта „Отело“ на сцената на Варненската опера, с режисьор Емануел Кордолиани. През септември 2014г. прави първото си ревю-спектакъл, на което представя 60 от най-добрите си костюми.

От 2013г. е педагог по специалността „актьорско майсторство“ в НУМСИ „Христина Морфова” – Стара Загора

През годините организира и участва в множество концерти и спектакли с именити артисти като: Калуди Калудов, Анна Дитри, Елена Баръмова, Елена Чавдарова, Ивайло Джуров, Тихомир Андролов и др.

Работи в екип с пианистката Полина Влахова от 2005г. по различни проекти.