Художниците баща и син Стоеви откриха изложба „Будни сънища“

В навечерието на най-големия празник на духовността, на българската просвета и култура и на славянската писменост, на 15 май 2019 г., в зала „Лубор Байер“ Стара Загора баща и син – Светлин и Данко Стоеви откриха първата си съвместна изложба. Показани са 80 творби. От тях 16 живописни платна са на Данко, останалите, от които и 16 пластики са на неповторимия и уникален Светлин.

Под заглавието „Будни сънища“ Светлин Стоев показва три свята. Единият е зверският – сблъсъкът между каракачанското куче и вълка, нощната буря, студа и озверелият хищник в името на стадото, т.е на дълга. Борба до смърт. Вторият е морето, такова каквото е усетено от художника – с неговите приятели, с брега и пясъците, с калкана и оваляните от вълните камъчета като ювелири. Морето като творец, като буря, като ласка… Артистичният свят е третия цикъл – един спомен от операта и театъра, където авторът е работил. Тук са и превземката, и позата, и кодоша и въздействието на емоцията върху хората с фини сетива.

Прави впечатление, че единственият женски образ в цялата експозиция на Светлин Стоев е в пластиката му. В малката пластика има много динамика и сила, висока естетика и внушение. Темите са бикът, първичното, дивото, мъжкото, изконното начало, деликатността, недостъпността и елегантността на музите, на жената, която вдъхновява мъжа и го тласка към творчество.

Натюрмортите на Данко са бисерчетата в цялостната изложба. Върху големите платна са изобразени вълненията от дългите нощни пътешествия из планините и посрещане на изгрева на слънцето, което е невероятно усещане. Тук са емоциите в дивата природа, самотният мъж, който със свещ в ръка търси правдата, вкусът на времето…

„С тази изложба слагам точка на досегашното си творчество и тръгвам по съвсем друг път- с нови идеи, нов заряд, нови изразни средства, сподели пред dolap.bg Светлин. – Няма да изневеря на себе си, но и аз като самурая – освен един меч- друго няма. При мене освен четка и длето, чест и достойнство в изкуството – друг път нямам.

Ние сме в ръцете на Бога. Открих го в самопризнанието и в прошката. На по-млади години много юмручни права раздавах на предателите. Сега виждам, че има по-важни неща от това да се занимаваш с простотиите на живота. Това са изкуството и вътрешната свобода. Важно е да казваш истината и личният ти пример да бъде на дело. Във всяка моя работа, Божията искра присъства, същевременно има и лъжичка катран от демона. И ако единият изгражда, другият – руши. Там между двата свята между доброто и злото намирам своя път, за да направя пътека през тръните. Но своя си пътека. Аз я правя и не ми тежи. Но въпросът е да я направиш бос. Т.е. да минеш през страданието, през болката и мъката. Другото е само пожелание.

Така стана и при признаването на породата на каракачанското куче, през патентоването й след 30 години битка с бюрокрацията. Сега гледам как нещата си вървят по своето русло.

За мене новото беше, че преоткрих света на графиката, живописта, шаржа и пластиката. Много силно и въздействащо е върху психиката ми. Много безсъния и лишения, но и огромно удоволствие е.

Онова, което сега ме занимава е изкуството на траките, тяхното съвършенство. Как са леели бронза, колко познания са имали. Всеки от нас открива света около себе си и творческия свят

и житието и битието си, категоричен е големият художник.

На Възкресение Христово си зададох въпроса:Аджеба, ние как ще възкръсваме, ако не чрез децата си? Или с делата си? Т.е. един от начините да възкръснеш е това, което си създал, не толкова изложбата, колкото сина ми, който седем години беше в пълен застой. Нито рисуваше, нито коментираше изкуството. Занимаваше го стрелба с лък, езда на коне и стрелба с лъкове, скитосване по балкани и баири и изведнъж – съзря. Всичките 16 работи, а има и още толкова, той ги направи за последните два месеца. Това за мене е голяма радост и гордост. Благодаря на Господ“! – каза Светлин Стоев.

Завърших графика, но няколко години я бях оставил да си почине. Други неща ме вълнуваха. Първи стъпки в живописта имам от три-четири месеца, сподели за dolap.bg Данко Стоев.- Живописта се оказа много по-интересна от графиката. Наистина ми се рисува. А темите бъкат край мене и ме карат да бързам.

Инициативата и предизвикателството да направим съвместна изложба с баща ми е на Ангел Филипов. Каза, че такова нещо много рядко се случва. А аз самостоятелна изложба досега не съм правил. Помогна ни със закупуването на материалите, хванахме се с баща ми и изложбата е факт“.

Младият мъж призна, че баща му никога не го е учил как и какво да рисува, каква техника да прилага. Категоричен е, че в изкуството му няма никакво влияние на Светлин. Но като за първи в живописта, работите му са перфектни във всяко отношение. Явно генът си казва думата.

Все е имало публика при откриването на изложби, но стълпотворение като това, не е имало. Салонът беше претъпкан с почитатели и приятели на баща и син Стоеви. Тук беше и кметът на Мъглиж Господин Господинов с повече от дузина деца. Оказа се, че това да ученици на Светлин Стоев, на които той безплатно дава уроци по живопис и надявам се по нравственост. Тук беше бащата и дядото на авторите на изложбата – писателят Йордан Стоев, Малката Брада (братът на Светлин Илко), както и останалата рода. Спомоществователят Ангел Филипов беше безкрайно удовлетворен от реализиране на идеята му. Всъщност, кредото на този млад човек е да подпомага изкуството в родната Стара Загора.

Доц. Злати Златев говори приповдигнато за изложбата, за изкуството и за необикновения талант на баща и син Стоеви.

Благодаря на всички присъстващи тук тази вечер. Вашето присъствие е символ не само на отношението ви към тези двама талантливи художници, но и израз на почитането и преклонението ви към тяхната дълбока и безгранична човечност и витална душевност. Това каза в приветствието си Диана Атанасова, началник на отдел „Култура“ в Община Стара Загора.

Светлин Стоев наистина е космополитен човек в мислите си, в търсенията си, с поетичните наименования на творбите си. Той е много земен, истински, щедър в общуването си човек. До него е прекрасен млад мъж. Очаква го широк и дълбок път с много ровове и предизвикателства. Има време в това пътуване да се усъвършенства. Но това, което е успял да направи в краткия си житейски път, да спечели толкова много любов и доверие го прави щастливец. Това, което Данко е направил за два-три месеца говори, че има талант свише. Тепърва ще очакваме от него нови изповеди и открити светове.

В навечерието на най-хубавите празници, когато духът е буден и тържествува, вие баща и син Стоеви ни предлагате такова незабравимо пиршество. Благодаря и на добър час!“- каза г-жа Атанасова.

Изложбата ще може да се види до края на месец май.

Росица Ранчева