Да почетем на 11 май Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий

На 11 май Българската православна църква почита паметта на Светите братя Кирил и Методий, канонизирани като светци от Българската православна църква. На името на Кирил е наречена създадената по-късно азбука, която става основа на всички славянски езици – „кирилица“. Канонизирани са като светци заради превода и популяризирането на най-необходимите за богослужение църковни книги на старославянски език, както и за разпространяването на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. Православната християнска църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

Св. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година, а Св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема името Кирил. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука – глаголицата. Като оригинално творческо дело, азбуката предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Св. св. Кирил и Методий.

Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език.

В Моравия отиват през 863 г. и остават три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. те отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“.

Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

На 11 май 1851 г. в Епархийското училище „Св.св. Кирил и Методий“ за първи път денят се чества и като Празник на българската просвета (24 май – нов стил). Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата свети братя, докато 24 май се отбелязва като ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

На 11 май 2019 г., освен официалните служби, 17 църкви в Старозагорска епархия ще имат и храмов празник, т.е. техни небесни покровители да Светите братя Кирил и Методий. В Старозагорска духовна околия това са храмовете в селата Кирилово, Самуилово, Борилово, Сулица, Християново, Хан Аспарухово и Плоска могила. В Казанлъшка духовна околия двоен празник ще имат храмовете в град Николаево и селата Александрово и Хаджи Димитрово. В Новозагорска околия – храмът в село Асеновец. В Чирпанска духовна околия – храмът в град Чирпан и в селата Партизанин и Мирово. В Харманлииска духовна околия – в селата Бисер и Мусачево. В Свиленградска духовна околия – в село Мустрак.

В посланието до българския народ, произнесено на 5 май 2019 г. в София, папа Франциск припомни и делото на братята Св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молитви, находчивост и обща апостолическа дейност са станали примери за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен диалог, хармония и на братска среща между църквите, държавите и народите! Нека техният блестящ пример да породи много последователи дори и в наши дни, и да се появят нови пътища на мир и хармония, призова Франциск.

Dolap.bg