Д-р Калоян Дамянов пред dolap.bg: ”Където и да съм по света, сърцето ми винаги е в Стара Загора“

Калоян Дамянов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършил е Пето ОУ „Митьо Станев“ и СУ „Иван Вазов“. В Тракийския университет получава бакалавърска степен по специалността „Специална педагогика“ и „Доктор по специална педагогика“. Магистратура защитава във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а втора магистратура във Венеция, Италия.

Бил е началник на отдел „Закрила на детето“, дълги години е директор на Ресурсен център в  Стара Загора. От няколко години е директор на Регионалния център за приобщаващо образование в София-град и председател на Националната асоциация на ресурсните учители, учредена преди 7 години в Стара Загора. Преподавател е в СУ „Св. Климент Охридски“, в ПУ „Св. Паисий Хилендарски“ и НБУ. Отскоро е национален координатор на Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование в Брюксел.

На 21 февруари 2019 г. д-р Калоян Дамянов представи в родния си град първата си книга „Помощникът на учителя в приобщаващото образование“.

Г-н Дамянов, в недалечно минало бяхте координатор на ПП „Движение България на гражданите“. Бяхте сред учредителите и в Националния съвет на НДСВ като представител на младежкото му движение. Защо се оттеглихте от политиката? Защото в нея вече няма романтика и идеализъм ли?

Първо, когато се занимавах активно с политика, бях едва на 19 години. На 27-28 г. вярвах, че в България могат да настъпят промени. Продължавам да се интересувам от политическите промени, но осъзнах, че като експерт в сферата, в която се реализирам, мога да дам много повече и да бъда много повече полезен. Всъщност контактувам с основните политически сили поради естеството ми на работа. Заедно организираме редица инициативи. Докато, когато човек е ангажиран само с една политическа сила има по-ограничен периметър. Това не означава, че младите хора не трябва да бъдат мотивирани и да не участват в политиката. Напротив! Колкото повече млади хора участват в реалната политика, а не само във фигуративната, за да изтъкват, че дадена партия има млади хора, толкова по-бързо ще се случат промените в нашата страна.

Сега имам възможност да преподавам в университета и виждам, че младите хора са много по-различни от моето поколение. Още по-различни са от поколението, което сега се реализира в управлението. Те имат друго мислене. Нямат никакви предразсъдъци, нямат стар товар, който да им тежи. Когато в България дойде да управлява набор 2000, вярвам, че едва тогава страната ни ще тръгне радикално напред. Имаме нужда да скъсаме с някои наши стари привички и аз нямам съмнение, че днешните 17-18-годишни българи ще застанат на кормилото на държавата.

Свидетели сме, че при управлението на НДСВ в България пристигнаха „юпитата“ и  заеха министерски постове. Всъщност те не успяха да покрият очакванията на народа, нали? Какво се случи?

Заради тях се включих в политиката. Те всъщност дойдоха с тази идея за промяна, но се срещнаха с местната конюнктура. Много бързо усвоиха навиците на съществуващите модели в политиката и нещата бързо се опорочиха. Но не е за подценяване фактът, че точно в този период България се подготви за членството си и в Европейския съюз и в НАТО.

„Очаквам нашата партия да бъде първа сила. Искам да бъда политик на 21 век“. Тези думи на Меглена Кунева се превърнаха в амбициозен старт на „България на гражданите“. Реална ли е мечтата да бъдеш политик на 21 век в България, страната в която думата „политик“ е натоварена само с негативизъм?

Да, реална е, само че за съжаление, както е посочено и в цитата, г-жа Кунева много бързо беше подложена на много сериозни атаки, на компроматни  и лъжливи новини. Тогава не беше толкова популярен изразът „фейк нюз“ – фалшива новина. Но тя стана типичната им жертва. Както и сега, на такава атака са подложени и други политици и държавници. Започнаха постоянни лъжи как тя е участвала в банка „Париба“, как е затворила АЕЦ „Козлодуй“ и ред други атаки, които по никакъв начин не кореспондират с истината. Освен това, там съществуваше и друг проблем. При конструирането на Реформаторския блок, в партиите от така наречената модерна десница, всички искаха да бъдат лидери. Всички бяха с много силно его, въпреки сам по себе си всеки да имаше своите добри качества. В крайна сметка това не прави екип, не може да бъде устойчиво и видяхме на практика разпада на това политическо обединение.

Тази дама къде е сега, с какво се занимава?

Меглена Кунева е посланик на Европейската комисия в Съвета на Европа. Яви се на публичен конкурс, като индивидуален кандидат и го спечели по най-блестящ начин в много силна конкуренция. Надали  можете да ми посочите поне един друг политик, който е участвал наживо в предаване по Би Би Си, директно на английски език, със задаване на атакуващи я въпроси като политик и тя да отговаря изчерпателно, спокойно и безапелационно.

А Вие имате ли политически амбиции?

Категорично не, на този етап, но се интересувам от политика, защото смятам, че всеки активен гражданин трябва да участва в това дело.

Г-н Дамянов, малцина знаят за Вашето увлечение по турския език и интереса Ви към турската култура и история. Имате два сертификата за владеене на езика. Откъде е тази страст? Кои са откритията Ви в тази посока?

Наистина харесвам турския език и турската култура. Интересът ми се дължи на многобройните ми посещения в тази страна. Тя е много достъпна за нас. Наш съсед е. Много пъти съм бил там и то не в популярните туристически дестинации, а в сърцето на Турция, на границата й със Сирия и т.н. Разбрах, че има много общо между турския и българския начин на мислене, което е съвсем нормално, тъй като живеем в един и същи регион. Едно от предизвикателствата, за да се занимавам задълбочено с Турция са десетките предразсъдъци и стереотипи у нас против турците като цяло. Това ме амбицира да разчопля нещата докрай и да разбера дали имаме основания за това. Открих много провокации и откровени лъжи, които се тиражират като обществено мнение. Това допълнително ме мотивира да се срещам и общувам с такива хора и да разбера, че ние преди всичко имаме полза, че имаме такъв комшия – голяма и мощна държава, отколкото това да е проблем. Радвам се, че  сегашното управление на България узря за тези неща. Видяхме на практика, как едни добросъседски отношения с Турция могат много да помогнат и на българската култура. Трябва да се знае, че турската държава винаги е имала положително отношение към българската култура. Тя поддържа и финансира българските православни църкви в Турция и по никакъв начин никога не е искала никого да претопява. Напротив. В турската държава има много етнически групи. Независимо кой е бил в управлението, винаги е било важно, да се съхранява различния етнически състав, а не да се прави единна нация или нещо подобно. В България често има изкривено мислене по този въпрос.

Трябва да кажа, че продължава нестихващото ми  любопитство към Турция и ученето на езика й. Той е много красив, но и много труден, защото има падежна структура. Това е модерен език, реформиран изцяло от Кемал Ататюрк. Зная и английски и в сравнение с него, е много по-подреден език.

Явно имате влечение към екзотичните народи и култури. Съпругата Ви е от Тайланд. Направо смаяхте всички с екзотичната Ви сватба там. Как и къде се намерихте с прекрасната Ви съпруга?

С Випада се запознахме преди две години, когато бях на почивка в Тайланд. Тя е от град Удон Тани, град горе долу с размера на Стара Загора. Срещнахме се в един МОЛ, където работеше. Започнахме да общуваме. Прекарахме заедно ваканцията ми. След това се върнах при нея няколко пъти, докато се решихме на тази стъпка. По време на Коледните празници тя беше за първи път  в България два месеца. Запозна се с моите близки и приятели.

Винаги съм се стремял да провокирам и себе си и околните, като развалям съществуващи определени предразсъдъци и стереотипи. Такова беше и решението ми да се обвържа с Випада.  Оказа се, че това наистина е много голямо предизвикателство, тъй като културните различия са провокация, но и бариера. Тук имахме сериозни бариери по празниците. Например метереологичната обстановка. В България разликата в температурните градуси е 30. На нея й беше непрекъснато много студено. Беше й трудно да се адаптира към нашия климат. Това се отнася и за храната. Кухнята е коренно различна. Те ядат много лютиви подправки. Като казвам лютиво имам предвид в пъти повече от испанската кухня и от колкото ние в Европа сме свикнали.

Всъщност тя за първи път пътува в чужбина и за нея това беше инфарктно преживяване, но ще свикне.

В личен аспект големите ни различия са, че аз имам много широк кръг от приятели. Обичам да излизам, да се забавлявам, да ходя по нощни заведения и т.н. и в столицата и в Стара Загора. Докато тя е точно обратно – домошар човек. Предпочита да си стои вкъщи и да има по-ограничен кръг познанства. Този сблъсък създаде известна трудност, която сега преодоляваме заедно. На 24 февруари  пак заминавам за Тайланд при моето момиче.

С какво се занимава съпругата Ви?

Завършила е предприемачество и търговия. Работеше в голям търговски център, но се наложи да го напусне, тъй като й се налага, заради нашите семейни отношения, много често да пътува. В Тайланд в годината човек има право само на 7 дни платен отпуск. А ние често се срещаме по средата между двете държави. Сега работи на почасова заетост.

Какви са тайландците?

На пръв поглед са доста различни от българите, но имаме и  сходни неща. Например много повече от нас са свързани със семейството. Синовете и дъщерите са обвързани за цял живот с родителите си. Независимо, че те могат да сключат брак, продължават много близките връзки със семейството  до такава степен, че всеки е длъжен да се грижи за родителите си до края на живота им. Да се грижи финансово, физически, всякак. Това също е характерно за България, но не в такава степен. Това ми е и интересно, и притеснително, защото всъщност Випада и аз поддържаме постоянна връзка с много широк кръг от роднините й, което е много изморително. Има само един брат, но много братовчеди, с които е в постоянна връзка.

На какъв език говори любовта Ви?

На първо място на езика на тялото, а след това на езика на емоцията. Имахме с нея езикова бариера, тъй като тя не говори добре английски, аз пък не говоря тай (тайландския език). Това ме накара да започна да уча и тай, което е много трудно. Засега не се справям много добре. Но въпреки, че не говорим общ език, имаме разбирателство по друг начин.

Как живеете разделени?

Много хубаво, защото всъщност не си омръзваме. През тези две години аз бях там един месец, тя беше тук два. Срещаме се често на половината път между Тайланд и България…

А къде ще живеете постоянно?

Планирахме това да бъде България, в София. Но след последния ни коледен експеримент, нещата са доста по-сложни. Засега със сигурност ще бъде на двете места.

Г-н Дамянов, много ходите по света. Коя е страната, в която се чувствате най-комфортно?

Много страни харесвам. Азия е континентът, който най-много ми допада. Но аз винаги се чувствам щастлив и доволен в собствения си дом. Напоследък, все повече ми се иска да съм в Стара Загора. В моя роден град се чувствам много спокоен. Имам много близки хора от една страна, а от друга – това е градът на детството и първата ми младост, на мечтите ми. И това винаги ме кара да се завръщам.

Стара Загора ми липсва. Аз обичам Стара Загора и правя всичко възможно поне веднъж на два-три месеца, да бъда тук за няколко дни. Никога няма да прекъсна връзката си със Стара Загора. Където и да съм по света, сърцето ми е винаги в Стара Загора!

Въпросите поставиха Росица Ранчева и Уляна Кьосева