За книгата „Опърничавите“ – преди премиерата на едноименния филм

На 18 декември 2018 г. в Литературен клуб „Книгата“ в столицата бе представена книгата на Драско Закеф (псевдоним на Младен Стоянов) “Опърничавите“. На 11 януари тази година книгата имаше премиера и в Клуб „Дръмс” в Стара Загора, където живее и работи авторът й.

През месец февруари предстои на голям екран да излезе и игралният филм „Опърничавите“ с режисьор Георги Костов, а в главните роли са актьорите Симеон Лютаков и Анастасия Левордашка.

Предлагаме ви мнението на Христо Рашев за книгата, станала основа на филма, който очакваме в кината.

„Набързо и почти на шега прочетох ,,Опърничавите”от писателя-бизнесмен Младен Стоянов (Драско Закеф). Поне такъв беше първоначалният ми подход.

Неочаквано и приятно съм изненадан от интереса и много силното задържане на вниманието, което извиква четивото. От сюжета и остроумния диалог, от динамиката и неизвестността, от силно предизвиканото очакване на събитията, които авторът рисува  с някаква  неподражаема  лекота. Книгата наистина се чете на един дъх и трудно можеш да я оставиш. Впечатлението, което оставя – че е написана лесно и набързо, е измамно. В това е майсторството. Нещата да изглеждат като много лесно направени. Сюжетът е съвременен и дава среща на двама представители от различни поколения, които животът събира.

Познавам автора на книгата индиректно като точен и честен човек. Това, което прочетох  от него в интервюто, дадено за  Долап.бг пред един от безспорните доайени на журналистиката в Града на липите, г-жа Росица Ранчева, обаче може би нямаше да го науча никога. И може би нямаше да прочета и книгите на Младен Стоянов, които той след интервюто и беше подарил. (интервюто може да прочетете ТУК)

http://dolap.bg/2019/01/27/%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D1%82-%D0%B8-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D0%B8%D0%BD%D0%B6-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5/

Росица Ранчева беше впечатлена, какъвто се оказах  и аз. Това само говори, колко много не познаваме хората, с които живеем. Откровенията на един човек могат напълно да променят представата ти за него.

Книгата може би е и художествена и автобиографична. Това няма значение. Онова, което има значение е, че когато четивото, което предлагаш е интересно и приковава вниманието – можеш да изпратиш на хората посланията си, да им посочиш ценностите, на които държиш, своята представа за това, какви биха могли да бъдат светът и човешките отношения. В книгата прозират разбиранията на автора за това, кое е истинското богатство в живота (децата), за това, че малко скромност и уважение към другия, непознатия, никога не са излишни, за това, че арогантността и високомерието трябва да получават необходимите уроци. Героят му с достойнство отговаря на обидите и предизвикателствата на младото поколение, на което той обаче е готов да подаде ръка и от което също е готов да бъде очарован и да се учи. Ще ми е много любопитно дали филмът по тази книга ще бъде също толкова интересен и колоритен  колкото нея. Може би…!”

Долап.бг