На Антоновден се гонят болестите

На 17 януари православната църква почита паметта на Преподобния Антоний Велики. Празникът е наричан от народа Антоновден.

Антоний Велики е роден около 251 г. в село близо до Йераклеопол, което се намира в Среден Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. На 18 годишна възраст младият Антоний остава сирак. Две години по-късно по примера на първите светци мъченици и той раздава своето имущество на бедните.

Според житиеписеца му Атанасий Александрийски, светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора,с които беседва с часове. Когато изтичат тези 20 години Св. Антоний се заселва в Писпир, който се намира на 30 км. от рeка Нил. Неговият живот минава в молитва и проповед.

На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството.

Доживява до дълбока старост. Светецът умира на 105-годишна възраст на 17 януари 356г. Погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве.

Старите българи си представяли, че живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден (на 18 януари) са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти. Но на някои места се среща и варианта майстор и калфа. В много от древните религии е засвидетелствано божество, което е изобразявано като ковач. Обикновено хората, които го практикували в древността са шаманите ( жреците ). Те играели важна роля в древните общества. Поради тази причина и Свети Антоний се счита за покровител на майсторите ковачи. Ковачеството е занаят, който има древен произход и в миналото е бил много разпространен по нашите земи.
Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец“, тогава задължително на трапезата трябва да има печено свинско, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед, ракия, вино и др.

На този ден празнуват Антон (от гръцки език – ценен или „който увеличава цената“), Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антония, Андония, Антонка, Антоанета, Тона и Тони, Тонка, Дона, Донка и други.

Dolap.bg