Кметът на Стара Загора Живко Тодоров пред dolap.bg: ”Оптимист съм за бъдещето на Стара Загора“

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров е роден на 21 септември 1981 г. в Стара Загора. Завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“ с английски и немски език и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Европеистика“. Професионалната му кариера започва като експерт в изготвянето и управлението на проекти за кандидатстване по програми на Европейски съюз в Община Стара Загора и в Областната администрация в града.

Избран е през 2009 г. за народен представител от ПП ГЕРБ от 27-и Старозагорски избирателен район и е областен координатор на партията в Стара Загора.

От 29 юли 2009 г. до 5 май 2010 г. е заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана, като от 5 май 2010 г. до 2 септември 2010 г. е неин председател. От 2 септември 2010 г. до 2011 г. е член на Комисията по външна политика и отбрана. От 4 септември 2009 г. до 26 януари 2011 г. е ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

От него са внесени законопроекти за изменение и допълнение на Конституцията на Република България и проект на Изборен кодекс.

На 30 октомври 2011 г. Живко Тодоров печели изборите за кмет на община Стара Загора, с резултат на балотажа 67,12% от гласовете на старозагорци (41 006 валидни гласа). На длъжността кмет на община Стара Загора встъпва след полагане на клетва на 7 ноември 2011 г. по време на първата сесия на Общинския съвет на Стара Загора за мандат 2011 – 2015 година. На изборите през 2015 г. е преизбран на първи тур за кмет на града с резултат 79,04%.

Господин Тодоров, каква според Вас, беше отминалата 2018 г. за Община Стара Загора – по-добра и успешна или по-трудна?

2018 г. беше година на много работа. Въпреки и с известни трудности, за града се случиха хубави неща. Изпълнихме и изпълняваме тежки, но необходими проекти: и пешеходната зона, и моста, и Аязмото… Като приключат през 2019 г. ще носят само позитиви на хората.

В сравнение с предишни години беше по-трудна поради това, че имаше голямо обществено напрежение, поради изпълнение на проектите и затваряне на половината град, което се случи. Хората започват да нервничат дали се спазват сроковете, всеки бърза… Понякога в пиков час някой бърза, започва да нервничи, да изразява недоволство към Общината, но това са нормални неща.

За последните малко повече от седем години сте на най-висока позиция в Община Стара Загора , а и в Изпълнителното бюро на ПП ГЕРБ. Какво е усещането?

Това е много сериозна отговорност, която тежи на раменете ми. Но в същото време се чувствам комфортно, защото имам добър екип и имам с кого да работя и да реализирам идеите си пълноценно. На практика „избутахме“ много тежки проблеми, благодарение на тази екипна работа и на общите ни усилия. Аз се боря за финансиране, заместниците ми се борят с ежедневните ни задачи и така, в екип, водим заедно нещата. Госпожа Сотирова изнася огромна част от културните и образователните мероприятия. Краси Чахова много добре се включи в екипа в областта на спорта и туризма. Инж. Калоянов работи чисто административно в общината. Николов – също. Всеки си има мястото в екипа и си изпълнява задълженията. Налага ми се много често да пътувам, да съм в София, защото там се решават голяма част от проблемите, които имаме в момента – било с проекти, било с привличане на финансиране. В днешно време и при тези условия, няма как кметът да бъде закован на едно място.

Професия или начин на живот е кметуването?

Според мен – нито едното, нито другото. Човек не бива да го приема нито за професия, нито за начин на живот, въпреки, че през тези години, това е така де факто. Човек не трябва да се сраства с позицията. Винаги трябва да си остане земен, да плува в нормални води. Виждам много хора в страната, които са се отделили от нормалното си амплоа и са се вживели в ролята си на кметове или на други длъжности и това ги променя. Смятам, че човек трябва да си остане нормален, да живее по същия начин, но да осъзнава отговорността, с която е натоварен и да се съобразява с позицията, на която е. За мен това е позиция, на която съм до време и на която трябва да спазвам съответните отговорности, които са задължителни за тази длъжност. За мен това е до време. Човек няма как да живее с мисълта, че е вечният кмет, че с него започва и завършва всичко.

Старозагорци живо се интересуват дали ще се кандидатирате за трети кметски мандат и в интерес на истината желаят това да се случи. Какъв е отговорът Ви?

През месец май, след провеждане на евроизборите, ще заявя решението си. Сега все още е рано да се говори. Обявяването на кандидатура е политически акт. В момента като кмет, се стремя да съм по-настрани от политиката, да съм повече на терен, да работя по проблемите на хората и на общината ни като цяло.

Не деля съгражданите си на хора от БСП, на десни и други. За мен са всички граждани на Стара Загора. Винаги съм се старал по време на тези два мандата да се отнасям с уважение към всеки един и да помагам да решаване на проблемите. Мисля, че това ме отличава много от мои предшественици, които деляха хората на десни, леви и всякакви други, което считам, че не беше правилно. За мен партийността няма значение. Важно е човек да има качества. По отношение на помощта, гледам да помогна на всеки, който се нуждае от подкрепа.

Доверявате ли се на интуицията си?

Доверявам се, защото за големи неща не ме е лъгала.

Кой е най-дългият Ви работен ден?

Най-дългият ми работен ден, и той не е само един, е от 6 сутринта до 24 вечерта. Това е обикновено, когато пътувам. Денят ми започва в общината, следобед тръгвам за София да свърша нещо и се прибирам чак късно вечерта. Нямам обедна почивка. От време навреме, ако си взема нещо, хапвам в кабинета.

Имате ли удари „под кръста“?

Имало е, най-вече по време на изборите. Тогава ударите зачестяват. Честно казано съм свикнал. Мисля, че хората в България видяха, че политиката в голяма степен е това – удари под кръста. Това не е честна битка, а нечестна игра в много случаи. Винаги съм гледал да играя честно, ясно и открито по време на избори. Никога не съм нападал никого, нито критикувам опонентите си, нито съм нанасял мръсни удари. Винаги съм заявявал какво ще направя и говоря за себе си, защото мога да отговарям само за моите постъпки. Останалите, честно казано, не ме интересуват. Ако искат да се занимават с мен е тяхна работа.

Как реагирате, когато по фейсбук се сипят какви ли не нелицеприятни коментари?

Който да е на тази позиция, винаги върху него ще се изсипват подобни обвинения и коментари. Много от хората са така устроени и фейсбук им е отдушник поради една или друга причина. Някои може просто да не ме харесват без причина, други са се подразнили от нещо, трети считат, че са много по-добри, всезнаещи и всеможещи… За мен няма драма. Това е нормалният живот. То и във всичко друго е така и човек без да е кмет, има едни, които го харесват, други не, говорят зад гърба му, критикуват го… При кметската работа е в големи мащаби и е публично, защото постът е такъв и предполага това.

Но Ви обвиняват в какви ли не прегрешения и грехове, в непрестанни кражби, забогатяване…  Не сте ли потърсили правата си по съдебен път?

Завел съм няколко дела и съм осъдил няколко човека. Правя го заради лично удовлетворение и защото зная какво правя тук и какво не.

Хората винаги си говорят. На Аязмото съм се срещал с много хора и сме говорили и за тези прословути обвинения. Всичко, което е вложено като пари, се вижда къде е. Откъде да открадне човек? Може да открадне нещо, което го няма. Например да е платено за него, а то да не е свършено. Или пък да е опропастено. Сигурно има дребни грешки по някои проекти, но това не са кражби, а пропуски или обикновено грешки на строителите, които се коригират.

Нека някой да докаже какво съм откраднал. Свикнал съм с подобни обвинения и ги оставям на съвестта на всеки. Честно казано вече не ме дразнят. Човек като е седем и повече години на такава позиция свиква. Зная, че винаги ще има такива гласове. За мен е важно градът да върви напред и да се случват нещата. Защото преди не се случваха.

Станах кмет, защото не се случваха нещата. Това е истината. Хората ме избраха и очакваха от мен като млад човек да има пари в града, да стават промени, да се подобрява инфраструктурата. Това искат хората. И затова ме избраха преди 7 години. Защото тогавашният кмет, почти нямаше с какво да се похвали, че е направено. А започна с над 20 млн. лв. в хазната готови пари и приключи с над 7-8 млн. лв. минус, които трябваше да платим в последствие. Хората могат да направят разликата между тогава и сега. Сега прави ли се, работи ли се? Може ли някой да каже, че не се работи? Да, допускат се грешки, когато се работи, защото всеки който работи с кадри знае, че някой от екипа, може в даден момент да допусне грешка. Безгрешни са само роботите, но те все още не са навлезли в управлението. Смятам, че всичко е в рамките на нормалното и нещата в Стара Загора се случват по правилния път. Направиха се паркове, много инфраструктура, депо за отпадъци, канализация, обнови се целият градски транспорт… Какво му трябва на един град – точно това!

В мандата на кмета преди мене се отказваха дори проекти. Когато встъпих в длъжност, имаше няколко отказани проекти, които трябваше да се борим за включване – канализацията нямаше да стане, социалните жилища… В първите ми кметски дни имаше експерти в общината, които ревяха и не можеха да обяснят, защо са се отнасяли по този начин с тях и защо са отказвани проекти. Имаше много неща, които не бяха наред. И моята задача беше да ги оправя. Беше продадено преди години общинското предприятие за транспорт и карахме със стари 20-годишни автобуси. Моята задача беше да развалим стария договор и да направим общинска фирма. Чистотата и уличното осветление – също. В момента плащаме над милион по-малко отколкото преди. Това са нещата, които се правят и ставаме по-ефективни.

Междувременно, без да вдигаме данъците от 2012 г. сме направили повече неща, отколкото преди. На тези, които казват, че се краде, казвам, че ако се крадеше, нямаше да имаме отбор по баскетбол -жени и мъже, нямаше да имаме волейбол…За първи път имаме баскетбол мъже в елитната лига? Това струва пари! Някой преди, вместо да търси спонсори за създаване и издръжка на тези отбори, явно е търсил спонсор за себе си…Това е начин, по който се доказва, че някой работи не за себе си, а за града ни. В „Берое“ се случиха хубави неща. Смятам, че във всичките си действия съм се ръководил от това, Стара Загора да е добре и да стои много по-добре на картата на България, отколкото бяхме. Преди никой не говореше за Стара Загора по какъвто е да е повод. Сега имаме спорт, с който се гордеем, водещи културни институции. Операта, Кукленият театър, Драматичният театър, Художествената галерия са институции, които носят висок рейтинг и много позитиви.

Когато станахте кмет преди малко повече от 7 години, как виждахте в мечтите си Стара Загора?

Мечтаех си Стара Загора да бъде хубав, спокоен и уреден град за живеене. През годините съм си поставял малки цели, които да гоня и реализирам. Всяка постигната цел ме е доближавала до мечтата ми. Смятам, че един ден Стара Загора ще се превърне в такъв град. Все още има проблеми, които да се решават, но пътят е постлан, а целите са ясни. Аязмото ни стана прекрасно. Като направим през тази година Летния театър и Зоопарка, целият комплекс става уникален. Новият парк „Артилерийски“ правим 140 дка. Салона в Синдикалния дом ще ремонтираме. Музей „Литературна Стара Загора“ ще отвори врати. Дворецът за даровити деца на името на проф. Петър Жеков ще стане желано място за малките таланти…Имаме още една-две детски градини за ремонт и още толкова училища, другите са напълно реновирани и обзаведени, всички детски ясли са в идеално състояние. Сега светофарите ще се оправят, в градския транспорт автоматичната система ще бъде въведена.. Гарата ще стане тази година. Остава само да се асфалтират улици, да се подменя подземна и надземна инфраструктура. Градът започва да насмогва на големите проблеми.

Аз съм оптимист за развитието на Стара Загора. Убеден съм, че Стара Загора ще бъде един от хубавите, предпочитаните и едновременно с това – спокойни градове. Ако погледнем Бургас, София – може ли човек спокойно да пусне детето си да играе, да се разхожда или само да отиде на училище? Не! В София престъпността е огромна – да го оберат, да го пребият, да не говоря какви други неща се случват. В Бургас са известни групировките… Стара Загора е спокоен град, в който нормално човек може да си пусне детето да играе. И това за мене е най-голямото предимство на града ни. Тук моите съграждани имат спокойствие, каквото няма никъде другаде. Заедно с това Стара Загора е много добре и като бизнес развитие. Градът ни има икономика. Според статистиката сме на второ място в страната след София по заплащане на труда. Фактически нямаме безработица, а глад за работна ръка.

Господин Тодоров, колко често се налага да пренебрегвате личния си живот, за сметка на кметските ангажименти?

Често се налага. Не съжалявам за това, защото е било за смислени неща. Не съм си пропилял времето във вършене на глупости. Много хора казват, че това са най-хубавите ми години. Така е, само че какъв е изборът на човек. В днешно време, много млади хора се интересуват от забавления, безцелно шляене…Добре, но в даден момент, човек си прави равносметка и търси какво смислено има зад себе си. За мене тези години не са нито загубени, нито безцелно преживени. През цялото време съм правил смислени неща, което ме прави много щастлив. Тези емоции, които съм изпитал, например когато „Берое“ спечели купата на България, или когато станахме втори, и хубави мачове сме правили…В залите по баскетбол също. Когато Операта ни излезе на Форума „Августа Траяна“ и направи концерт под диригенството на митрополит Киприан, спектаклите на Операта на Стадиона, хубавите концерти, които сме правили в града, походите на целия град до Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“ за 3-ти март с пренасяне на 300-метровия трибагреник и за 31-юли, когато честваме събитията при отбраната на града по време на Руско-турската освободителна война през 1877 г. , откриванията на учебните години в училищата и в Тракийския университет, сега на Нова година, когато на площада имаше толкова много радостни хора…Тези емоции ме правят щастлив и ми е хубаво.

Да, работата ми взема много от личното ми пространство, но ми дава двойно повече. И ако човек може да ги оцени, ще се чувства щастлив от тях. Ако не може да ги оцени, значи не е разбрал защо реално е на тази позиция. Или пък, в приемния ми ден, толкова много хора идват. Помагам им, колкото е възможно. После ги срещам, говорим си, пишат ми във фейсбук. Поздравяват ме за рождения ми ден или за празници. Щастлив съм, че съм успял на различни хора да помогна, да си решат проблемите.

Какво е за Вас личният успех?

Личният успех е първо човек да се докаже в това, което прави. За мене личен успех е когато останалите кметове се отнасят с уважение към мене, заради постигнатото в общината с моя екип и те го уважават и ценят. Личен успех е, когато получиш уважението и доверието от своите съграждани. Чувствах се много горд на предните избори, когато видях колко много хора са гласували за мене. Това наистина беше уникално и аз съм им изключително благодарен, че те ми дадоха това доверие. То ми даде още повече сили и амбиции в този мандат да работим.

Обществената работа не е лесна заради огромния натиск, който се упражнява върху позицията. И непрекъснато някакви интереси, които се съсредоточават върху кмета. Благодарение на обществената енергия на хората, успяхме да направим много неща в града и да се предпазим от много негативи. Ако не беше това голямо доверие, ако не бяха тези 26 общински съветници, които са зад гърба ми, избрани от мнозинството, те са и повече с останалите, щеше да е много по-трудно. Започват тогава уговорки, идва някой който иска нещо, за да те подкрепи…Ние сме се предпазили тотално от такъв подход. В момента имаме възможност да провеждаме реална политика. Затова се случват нещата в Стара Загора. Ако знаете по другите градове какво е: караници, сделки…Защото кметът не може сам да проведе желаната от него политика. Трябва да седне с другите, които искат едно, второ, трето и се започват компромисите.

В какво е бедата на общността ни?

Според мен бедата на общността ни е в духовното падение през последните 30 години. Това е най-неприятното. То е във всякакъв аспект – в музиката, в културата и възпитанието ни, в приоритетите, особено пред младите хора. Много сбъркани приоритети и ценности. Но затова е виновно цялото ни общество, защото не се показват истинските и хубавите неща.

Прекалено много негативизъм се сипе отвсякъде – от медиите, политиците, Парламента. Парламентът ни излъчва изключително негативни послания. От парламентарната трибуна се изказват какви ли не неща, които присъстват в речника на даден политик. А какви са споровете между лидерите на различните партии? Те са слезли буквално на махаленско ниво, което се мултиплицира навсякъде. И да стигнем до речта на президента в новогодишната нощ. Може ли , когато хората са се събрали да си кажат наздраве, да слушаме пак политика. Това, което той изговори не е за хората, а да може един да събори друг, за да му вземе мястото. Ето, там е големият проблем. Хората искат да имат добри примери, че нещата се случват в България, а не само да се показва какво не се случва. Да това, всеки може да посочи. И всеки българин знае какво става и какво още не. Добре, дайте да видим как да направим нещо. Това е по-важното. Няма вече хора, които да правят, да създават, да дърпат напред. Има само критици и които дават акъл. Ама някой, когато трябва да го свърши – няма! Няма такива! Всеки бяха от отговорност. Ето, това е най-големият проблем. Според мене повече хора трябва да мобилизират.

В годините между 1945 и 1989 г. има много неща, които могат да се отрекат, но не може да се отрече, че през това време е направено много. Кой може да го отрече? И обществото е имало енергията да бъде активно и да върши добри дела. И е било ангажирано за това. Сега какъв е този негативизъм, който ни е обладал повсеместно! Нали хората трябва да бъдат мобилизирани, да работят всеки ден да се случва нещо. Дядо ми, ми е разказвал, че от село Яздач до училището всеки ден е трябвало да ходи пеш десетки километри в калта, защото пътища е нямало. Когато аз ходех на училище, имаше пътища, тротоари и построени хубави училища. Имаше подготвени учители… Правело се е много, защото хората са имали енергията за това. Сега се стои отстрани, дюдюка се, приказват се празни приказки. До тук ли я докарахме? Всеки ден трябва да се работи на максимална степен, ако искаме да стигаме някои и да имаме по-добър жизнен стандарт. Само с приказки, без работа, няма да стане. Ето това ме възмущава в днешно време. Много е ниско нивото на културата, на възпитанието, примерът който се дава и най-вече, че не се работи. Важно е всеки ден да работиш, да вършиш нещо и да си полезен с конкретни резултати. А виждам обратното на много места.

От какво зависи успехът на един човек – от неговите качества или от мястото където живее?

Зависи от упоритостта и от амбицията му. Виждал съм хора, които нямат толкова качества, но с упоритост, амбиции и ежедневен труд, успяват да постигнат много повече отколкото други. Днешният свят е такъв, че без упоритост, без амбиции и без труд не може да се постигне нищо.

Христо Стоичков беше тук преди няколко седмици, за да получи символите за Почетен гражданин на Стара Загора. Да, обвиняват го за езика му, за начина, по който се изразява за всичко, но видно е, как с амбиция и труд е успял в неговия спорт да стане много добър. Иначе, в личен план има много хора, които го критикуват, но може ли някой да каже, че на терена не е добър?! Затова считам, че особено младите, трябва да са по-целенасочени, да натискат, да се развиват, да бъдат упорити и амбициозни и да вървят напред. А това май се забравя. В даден момент се сещаме, когато „колата закъса“, че сме загубили годините назад в живота си.

Вие в какво инвестирате свободното си време?

Най-вече спортувам, разхождам се и се виждам с приятели, защото това ми липсва.

Как да се научим да живеем в полза на другите?

Трябва да бъдем по-малко егоисти и по-малко алчни. Алчността е друг порок, който в днешно време заема все по-големи размери. Искам да кажа, че много малко са хората, които въобще помагат за нещо, което искрено ме възмущава. Знаете ли колко много са хората в Стара Загора с много пари? Но на колко от тях им се е откъснало да помогнат за нещо? На пръстите на едната си ръка мога да ги посоча, не повече! Когато ги търсим за спорт или за нещо друго, хора, които инвестират милиони в бизнеса си, една стотинка не са дали за обществена полза – например за болно дете, за спорт… Няма ги. За мен тези хора реално са богати материално, но бедни духовно.

Като какъв човек се самоопределяте Вие?

Много съм целенасочен. Когато имам задача, непрекъснато ми се върти в главата, докато не бъде свършена. Дядо ми винаги ми е казвал, че на първо място човек трябва да бъде справедлив. И да работи така, че хората да го уважават. Смятам, че в голяма степен това правя. Винаги съм гледал и гледам нещата да бъдат справедливи. Никога в общината не съм позволявал на някой да се възползва от положението си, за да причини на някой друг несправедливост. В предходни мандати, дойде кмет и започне да мачка всичките си опоненти, да ги навира в ъгъла, както и всички, които са им помагали. Моята първа задача, като влязох като кмет, беше да поканя опонентите си, да ги изслушам, да разбера какво имат да кажат. В Стара Загора това е много отдавна забравено, въпреки че в други градове все още се случва, което е жалко. Не искам никога да използвам поста си, за да разчиствам сметки.

Защо сте оптимист за бъдещето на Стара Загора?

Защото е млад град, има млади хора, т.е. има бъдеще. Стара Загора успя да пробие, да изкара трудните години на прехода и да се запази в добро състояние. От тук нататък предстоят само позитиви. Въобще за България предстоят по-добри години. В това съм убеден! Стара Загора успя, за разлика от други градове, които загинаха по време на прехода.

Какво искате да кажете на старозагорци в началото на 2019 г.?

Да са живи и здрави, да са уверени в силите си и да са оптимисти, защото има за какво. Животът ни реално става по-хубав. Да не се поддават на брътвежите на критикарите. Когато бях малък, нямаше тези материални блага, които имаме сега. Сега децата живеят много по-богато, по-добре, по-щастливо, с много по-високо качество на живот. Трябва да се радваме, че светът върви напред и се развива и че живеем все по-добре.

Интервюто направи Росица Ранчева