Щрихи от живота в Стара Загора през януарските дни на минали години

Първият ден на януари е белязан през различни години от няколко събития в историята на Стара Загора, които са свързани с организация на живота и ежедневието на гражданите. През 1926 г. за първи път след Освобождението започва номерирането на къщите с четни и нечетни номера. През 1928 г. се поставят табелки, изработени в емайлната фабрика на Петър Петров, намираща се на гара Филипово, Пловдив. Всеки номер струва 35 лв. и трябва да бъде заплатен от собственика на постройката и на дворното място. На всеки 20 поръчани номера, фабриката дава безплатно табелка с наименованието на улицата.

От 1 януари 1927 г. е изменението на чл. 25 от Наредбата за  благоустрояването на Стара Загора, чрез което се забранява строежът на едноетажни сгради в центъра на града – по улиците „Цар Симеон“, „Митрополит Методий“, „Димитър Наумов“ и улица „Цар Борис“.

Утвърдено е и приключването на търга за отдаване под наем на Старозагорските минерални бани. Спечелен е от Митю Колев за 1 година на сума 361888 лв.

В първите дни на януари 1928 г. Стара Загора е разтърсена и от неочакван кметски конфликт и кратък период на двувластие! За събитията пише и старозагорският в. „Дума“, излизал по онова време в поредни броеве от 56 до 62 със заглавия: „Злоупотребленията в ст.-загорската община. Какво установява анкетната комисия. Големите щети на общината. Кои са злоупотребителите“; „Из общината на гр. Ст. Загора“; „Кметският въпрос в Стара Загора. Безначалието в общината. Законно или незаконно е днешното заседание на съвета“. През декември 1927 г. действащият кмет Стефан Кюмюрев (1882 – 1958)  подава оставка след обвинения за слаб контрол върху дейността на общинската администрация. През есента на 1927 г. в Общината е предизвикана ревизия, която установява злоупотреби с парични средства. На  свое заседание от 4 януари Общинският съвет заявява, че кметът е морално отговорен за проблемите и му изказва порицание. Демократическият сговор, чиито член е Стефан Кюмюрев го изключва от редовете си заедно с помощник кмета К. Бунарджиев. Общинският съвет избира за кмет на града архитект Желязко Рашев (1890 – 1961), който от своя страна със заповед № 7 от 12 януари 1928 г. известява на всички учреждения в града, че встъпва в длъжност.

Недоволен от развитието на казуса Стефан Кюмюрев заминава за София и търси съдействие от централната власт. На 16 януари окръжният управител Акрабов нарежда да се върне на поста си Кюмюрев, а от 18 януари отстранява новоизбрания арх. Рашев. Документи се издават и подписват и от двамата кметове, като съответно се и оспорват яростно. В брой 66 от 2 февруари в. „Дума“ с едър шрифт на първа страница съобщава: „Снощи късно старозагорският народен представител г. Иван Ангелов ни съобщи по телефона, че лично пред него министър-председателят  Ал. Ляпчев е подписал указа за назначението за кмет на г. Рашев и го е изпратил в двореца.“ И после – в брой 68 от 4 февруари 1928 г. отново с едър шрифт, под главата на вестника: „Снощи късно от достоверен източник ни съобщиха, че указа за назначаването на г-н архитект Рашев за кмет на Стара Загора е подписан от Негово Величество Царя.“ Указът пристига и в Стара Загора. В броя от 8 февруари се съобщава, че представител на вестника е взел кратко интервю от новоназначения кмет арх. Рашев. Фактически архитектът е начело на управлението на града ни по-малко от година. След него е избран Васил Карагьозов. А скандалите, наред с другото са и плод на междупартийни борби в царството!

На 1 януари 1933 г. в града ни е създадено Общинско стопанско предприятие за водоснабдяване на Стара Загора и благоустрояване на Старозагорските минерални бани. Определят се такси за ползваната вода. Определя се и лимит. Семействата, които имат водомер имат право на 2 куб. м. вода месечно на член от семейството. Всеки кубик струва по 2 лв. Изразходваната над това количество вода се заплаща тройно. За ползваната вода от общинските чешми се плаща по 2 лв. За крайно бедните тази цена е 1 лв.

Снежана Маринова