Почетен плакет за изключителни заслуги към балетното изкуство и Старозагорската опера получи голямата Снежана Дескова

Премиерното балетно представление „Дон Кихот“ на балетната трупа на Държавна опера Стара Загора на 15 декември 2018 г. беше посветено на първата изпълнителка на главната роля Китри през 1984 г., примабалерината Снежана Дескова, която на 24 декември т.г. ще навърши 80 години. 31 от тях тя отдаде на балета на Старозагорската опера като ненадмината Лауренсия, Китри, Жар птица, Дяволицата, Принцеса Маша… Елегантна, нежна, силна, страстна, волева, прекрасна, недостижима. 31 творчески сезона! Десетки роли, фестивали, конкурси, аплодисменти, хореографи и партньори, екзерсиси, музика, сцени… И работа, работа, работа!

И още едно амплоа – всичко, което знае и може, да го предаде на децата и идните поколения. Преди 45 години тя създаде уникална балетна школа при НЧ „Родина“ Стара Загора. Нейна идея, рожба, тревоги и радост и над 1500 момичета и момчета, докоснали са до най-великото изкуство – балета. Възпитаница на Школата е и сегашната примабалерина  на операта Анелия Димитрова.

Преди да се вдигне завесата директорът на балета Силвия Томова връчи на г-жа Дескова високото отличие – Почетен плакет за изключителни заслуги към балетното изкуство и Държавна опера Стара Загора. „Вие сте Човек мост между поколенията! Вие сте красив пример и мярка за високо изкуство и национална гордост!“ – каза Силвия Томова.  Анелия Димитрова поднесе от името на всички голям букет и Поздравителен адрес, в който се казва:

„Уважаема г-жо Дескова,

Посвещаваме Ви с огромна любов и признателност  този спектакъл на балета „Дон Кихот“!  Това е най-скромният жест, но от все сърце, с който искаме да Ви благодарим – за това, че бяхте първата Китри в „Дон Кихот“ на сцената на Старозагорската опера през 1984 г. Тогава този спектакъл беше обявен от критиците за „празник на танца“, а Вашето  изпълнение бе специално отличено за „изключително високо техническо и актьорско майсторство“.

Благодарим Ви, че изградихте основите на характера и на професионализма на сегашната Китри – очарователната Ви ученичка Анелия Димитрова, Примабалерина на нашата Опера! Ентусиазмът и огромната жажда към Танца Вие предадохте и на Ани!

Благодарим Ви, че посветихте своята кариера на Държавна опера Стара Загора! Отплатата е една единствена  и тя е в овациите и любовта на публиката, в огромната признателност, която хиляди старозагорци изпитват към своята Примабалерина Снежа Дескова – и тогава, и сега, и винаги!

В навечерието на светлия Ви юбилей още веднъж Ви казваме, че Ви обичаме много и Ви желаем преди всичко здраве, кураж, творческо дръзновение, което да предавате на малките таланти от Вашата школа!

Благодарим Ви за всичко!

Колегите от Държавна опера Стара Загора“

Преди това, в  кафенето на операта, колеги и приятели организираха среща с големия човек и изключителен и неуморен творец и педагог Снежана Дескова.

Имах щастието да работят с Вахтанг Чабукиани – световно известен хореограф и личност, която те обсебва, сподели г-жа Дескова. – Танцувал е в Мариинския театър. Поставял е по целия свят. Той е създател на версията „Дон Кихот“, която се изпълнява по всички големи сцени. Нашият „Дон Кихот“ направихме през 1984 г. и го изиграхме 84 пъти.

Чабукиани  държи на правилата  в танца, на характерите, на всички детайли.  При моята Китри испанският стил, испанският дух, испанският танц, цялата експресия на танца трябваше да излезе на бял свят. Той казваше: “Като скочиш, във въздухът ще почиваш, а долу ще танцуваш както трябва!“ Имах голям скок и той ми разпореждаше: “Като скочиш – почивай там, на върха!“ Никога не разреши и най-малката промяна на някои от движенията. „Така го правеше Мая Плисецкая, Дудинска, така го правеше Цигнадзе – неговата партньорка в Тбилиси и ти така ще го правиш!“ Умееше да налага това, което считаше за най-правилно. Като кажеше „Ти можеш“ и можеш – не можеш, трябва да се събереш така, че да докажеш че можеш.

Направихме постановката „Дон Кихот“ по време на Декемврийските музикални дни. Много от моите колеги от Софийския балет бяха с операта и гледаха една черна репетиция. Репетирахме на сцена, защото залата ни беше четири пъти по-малка от сцената. Тогава моите колеги за Китри се произнесоха, че съм възприела начина на завършване на вариациите с неговия апломб, с малко хъс напред. Вече не можеше да танцува, но позите правеше страхотно.  Това много ме зарадва, защото явно съм взела най-хубавото от него, припомни маестрата.

Заради Чабукиани, който беше световна величина, по време на представления в Стара Загора се „изсипваха“ министерства, дипломати и други специални гости.  След края на представлението, той влезе в гримьорната ми с огромен букет, а аз съм скапана от умора. Ставам от стола и той поставя цветята в краката ми с думите: “Ти си страхотна балерина! Мога да те сравня с Дудинска  и Плисецкая. Те бяха върха и ти се нареждаш до тях!“  Цветята бяха в балетните ми крака! Това години наред ме е сгрявало!

С Чабукиани много лесно се работи, но денонощно. Той беше със здравословен проблем. Трудно се движеше, защото бедрената му кост, беше „заварена“ за таза. Ходеше като дървено човече. Имаше специален стол, като на контрабасистите, за да сяда по малко. На всяка почивка на балета винаги ме караше да бъда там, за да не почивам.

За мен Чабукиани работеше преко силите си. Това само един грузинец може да направи. Имаше изключително желание да танцува. „Ако ставите ми бяха във форма, щях да изиграя един Базил“.

С Чабукиани съм правила две постановки – „Лауренсия“ и „Дон Кихот“. За тези постановки получих званието „Заслужил артист“.

Бях работяга, но той ме научи да работя неистово. Той ми напомняше непрекъснато: “Никога почивка! Никога не си позволявай да почиваш!“ Лятно време, през почивните дни – никога не почивай!  В моята творческа работа никога не съм имала почивен ден.“

Снежана Дескова  с вълнение и обич се върна години назад, на сцената на Стария театър, където започва нейния творчески път, където всеки милиметър е напоен и с нейния труд, пот, работа, репетиции, представления, успехи, търсения. А от 45 години – с реализацията на Балетната школа при Читалище „Родина“.

Други спомени я отведоха при изключителния колега и балетмайстор Неделчо Изов, който е бил невероятен организатор. Той е „докарал“ в Стара Загора Чабукиани, Маргарита Арнаудова, Нина Кираджиева и други водещи хореографи.

За първата постановка „Лауренсия“ на съмнителен руски език Неделчо Изов разговаря и увещава Чабукиани  да постави балета в Стара Загора. Попитан колко е балетният състав,  Изов му отговаря 40 души, а в действителност са били 20. Чабукияни заявява, че „Лауренсия“ е мащабен спектакъл, в никакъв случай не може да се направи с по-малко от 80 души и му затваря телефона. Изов, обаче настоява повторно, шесторно и пр., като обещава, трупата да стане исканите 80. Пристигна Чабукиани в началото на сезона.

„Още не бяхме във форма и бяхме едва 20 души. Той искаше да види състава на сцената и ние всички се преобличахме и събличахме от представяните до тогава постановки, в които сме участвали, за да „хвърчим“ на сцената. През цялото време Изов убеждаваше госта, че това са все различни хора… Така или иначе започнахме работа. Особено внимание отдели на мен. Той пред мен, зад мен, иска да ми партнира. Имах чувството, че ще го съборя, ще го счупя, но нямаше отърване нито почивка… Кръвта излезе върху палците ми. Попита ме: “Что такое?!“ – „Ничего“! – отвърнах и продължихме нататък.

Той беше личност, която знае какво прави, знае какво може и изисква до краен предел. „Ще играеш както е в оригинал! Нищо не се променя!“

Аз съм традиционалистка. Щом правиш класика, тя трябва да бъде класика. Щом се прави модерно – да бъде модерно!

Имах големия късмет да попадна на страхотен учител – учителката Валя Вербева. Тя ме направи балерина.

Балетът ми донесе много щастие. Целият ми живот е само балет. Съпругът ми Васил Станишев, който беше оперен певец, заобича балета повече от операта. Вече съм на 80 години и продължавам да съм му вярна и предана и така до края на дните ми“.

Любовта към балета у Снежана Дескова започва в най-ранното й детство. В семейството на родителите й винаги е имало отношение към танцуване, към музика, към изкуствата въобще. Дядо й и бил учител.  За 24 май селските училища винаги са се украсявали  и са се правели големи празници с концертни програми.  Като дете на 4-5 години, Снежа много е настоявала да танцува на сцената. Баба й е правила рокличка от разтегателна хартия. Зад кулисите тя  е пеела, а момиченцето е танцувало в несвяст на сцената. От там започва. В някой минал живот може би е имала общо с танцуването.

„По време на конкурсите, особено във Варна, присъствахме на екзерситите на всички гостуващи артисти сподели г-жа Дескова. – Най-трудна е скандинавската школа. Руската е навсякъде в Европа. Скандинавската се отличава от всички останали. Трудно можеш да хванеш от първи раз техния екзерсис. Те работят от средата с падьомите и скокчетата. Тяхните падьоми са като ръкавички.

През краката ми са минали френска и английска школи, руската си ни е постоянна, тя е наша. Унгарци, поляци бяха също на руска школа, но също имат интересни екзерсиси. Изключително полезно е да минаваш през различни педагози, школи… Краката ти се обработват изключително. Пожелавам на всички балерини такава възможност. Слава Богу, че балерините, които са в Старозагорския балет са от различни краища на света, т.е. носят съответните елементи на училищата, които са завършили. Това също е добра възможност за обмяна на опит.

Научен си – научен в училище, но трябва да обработваш краката по всякакъв начин. Да вървят краката безотказно във всичко. Е, разбира се и цялото тяло. Спектакли не се правят само с крака, но те са много важни. Моята учителка казваше: “Девет години учим в балетното училище, т.е. научил си се гладко да четеш и пишеш. И тук-там си прочел по някое разказче. Романите започваш да четеш в театъра, когато започват да работиш с различни балетмайстори, което също е богатство. Всеки балетмайстор си има своя трактовка на спектакли, на постановка, на образи, така че винаги влизаш в неговата кожа.

Една вариация от „Лауренция“ танцувах във випускния концерт в Балетното училище. Никога няма да забравя учителя ми по пиано. Какво му дойде наум и ми втълпи: “Това ще бъде ролята на живота ти!“ Вариацията е две минути и половина, но с много турове, скокове… 17 години след това „ролята на живота“ ми дойде на голямата сцена на Старозагорската опера. Действително „Лауренция“ е моята любима роля. Тя ми даде успехът в моя живот.

Щастлива съм, че в Държавна опера Стара Загора виждам истински класически балет. Защото повече от 20 години тук нямаше нищо подобно. Аз съм класическа балерина и смятам, че класиката е нужна на всяка балерина. Така са ни учили и в училище: Трябва да минеш през класиката.

Анелия Димитрова прави изключителен образ на Нестинарката от едноименния балет на Марин Големинов. Шапка й свалям! Нейната Демна е феноменална. Това е нейното вътрешно „аз“. Анелия е нежна, фина душа и чудесна балерина. Радвам се за нея. Тя е дете, което израстна в ръцете ми в нашата школа. 14-15 години беше при нас. Изстрадал човек е, който в „Нестинарка“ изкара душата си. Много, много хубава балерина. Да е жива и здрава и да продължава да работи с пълна пара. Радвам се и се гордея с нея. Успях да й вдъхна любовта към балета. На много хора съм направила това, въпреки че не се занимават в живота си професионално“.

Снежана Дескова гледа за първи път представлението „Дон Кихот“, посветено на нейния юбилей. В него имаха дебют като Мерседес – Мартина Префетто, Еспада – Фредерико Пинто, Амур – Рихо Хирано, Повелителница на Дриадите – Рио Сузуки, Двойка приятелки – Харука Суга, Джулия Рагуза.

Накрая изрази възхитата си и гордостта от факта, че балетното изкуство в Старозагорската опера е на такова високо ниво.

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров за Държавна опера Стара Загора