„Ангажираност, страст и професионализъм“ – Дарина Такова за „Палячи“ на Държавна опера – Стара Загора

В две последователни вечери (на 19 и 20 ноември) под купола на Цирк „Балкански“ в столицата Държавна опера – Стара Загора гостува с представлението на операта „Палячи“ от Р. Леонкавало. Това е поредният успех за Операта ни, след гостуванията тази година на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ с операта „Лучия ди Ламермур“ на 5 юни и в Софийска опера и балет с мюзикъла за деца „Машина на времето“ (16 октомври)  и балетните постановки „Нестинарка“  (17 октомври) и „Делвата“ и „Фантастичното дюкянче“ (18 октомври).

Сред зрителите на постановката на „Палячи“ снощи бе оперната прима Дарина Такова, която публикува своето мнение за спектакъла в личния си профил във Фейсбук. С изричното й разрешение, екипът на Долап.бг го предлага на вашето внимание.

Ние, като списващи за културните достижения в града ни, не можем да не сме доволни от добрата оценка на такава личност за продукция на Държавна опера – Стара Загора.

„Опера в цирка. Проследих внимателно процеса от идеята, през премиерата в Стара Загора и поредица от интервюта, предхождащи събитието в София. Ако обикновеният зрител трябва да се информира от тези интервюта, а 98% от зрителите не са професионалисти и „опера“ не им говори нищо, се разбира следното: Калуди Калудов срещнал академик Балкански на улицата, решили да обединят двата жанра в спектакъл, Калуди представя поредица от спектакли в цирк в различни градове на страната, за да отбележи своите 40 години на сцената.

Това вече е добре и сякаш достатъчно.

На логичния въпрос защо точно „Палячи“ и не се разбра защо, отговорът е лесен, защото действието на операта по либрето и партитура се развива в цирк.

Разбира се, необичайна е срещата на точно тези две диаметрално противоположни изкуства, които нямат допирна точка. Нито една. Едното е масово изкуство за деца и техните родители, другото е сюблимно, високо, елитно, елитарно, както и да го наречем, на другия полюс от цирка.

Това, което в наши дни ги обединява е, че все по-често срещаме цирк в операта, като търсен ефект за забавление и привличане на публика, за която операта е велика скука, но най-вече за пълна зала и продадени билети.

Това е големият тумор с метастази, който образува Вежди Рашидов със своята реформа за сценичните изкуства и така наречения делегиран бюджет- дяволски бич за изкуството в България в почти всичките му форми.

Скоро министър Банов в телевизионно интервю по повод финансовите драми в Русенска опера заяви, че не това е най-страшното, ако е на ниво „художеството“, но кой определя дали е на ниво то…

Въпрос с голяма въпросителна…

Аз съм професионалист – ектремист.

Освен това съм публика.

За разлика от всички мои колеги, аз гледам редовно спектакли и то не само в София.

Така се поддържам акордирана, неразчитайки на това кой какво ми е казал, или публикувал тук във Фейсбук, където всичко е „браво“…

Огромен проблем за театрите като цяло и техните директори е непрекъснатата борба с делегирания бюджет и неговата система „продаден билет – левче“. Особено за провинциалните театри е тежко до непосилно.

Това оправдава стремежът към нови и странни идеи, усвояването на необичайни за операта пространства като цирк, площад, стадион, езеро, шлеп в река, пещери, скали, поляни, ливади и шубраци.

Искам да направя едно малко уточнение.

Естествената среда на операта е оперният театър.

Точка.

Оттук нататък всичко е деформация на звука с микрофони и изкуствено озвучаване, което изкривява гласовете, лишавайки ги от обертонове и блясък. Унифицира ги, не се разбира кой какъв интрумент носи. Озвучаването обикновено е супер зле, получава се микрофония, на един гласът щръква, на друг глъхне, общо взето, поп концерт.

Нищо общо с операта.

„Палячи“ на Старозагорска опера в цирк „Балкански“

Въпреки всичко казано дотук, ще кажа, че се възхищавам на режисьора Огнян Драганов- директор на театъра, на много нива. Този човек е неизчерпаем източник на идеи.

Драганов направи чудеса с един напълно фалирал театър, затънал до гуша във финансови дългове, на прага на затваряне.

За кратко време Огнян го спаси и вдигна във висините.

Дотолкова, доколкото позволява ресурса на един провинциален театър, който обслужва град от 150 000 души и една шепа оперни фенове..

Сложно…

Огнян Драганов залага не само на интересни заглавия и съчетаване на различни жанрове, печелившата карта е стремежът към усъвършенстване на големите състави – оркестър, хор, балет, както и на базисната съставка за един оперен театър, певците.

Негово величество певецът, без него не би било опера, а филхармония.

Той знае отлично това.

Снощи в цирка, въпреки всички неудобства от необичайната среда- адски шум от калорифери, машини за пускане на дим, публиката, по- скоро циркова, отколкото оперна, която ръкопляска, където ѝ падне, най-вече на цирковите номера, прахоляк и какво ли още не, искам да споделя емоцията на преживяването. Чух един отличен оркестър под палката на Ивайло Кринчев ( главен диригент), стегнат и ентусиазиран хор с много млади попълнения, поздравления за хормайстора Младен Станев.

Чудесни всички колеги в ролите си!

Ентусиазъм, това е обединяващата сила.!

Ангажираност, страст и професионализъм.

И един феноменален Камен Чанев в ролята на Канио!

Просто ФЕНОМЕНАЛЕН!

Е, щом като ме разплака!

Голям, световен артист!

Не само пеенето, но драматизмът до екстремен трагизъм, който вложи в ролята, ме накараха да изпитам онова рядко чувство на вълнение до истински екстаз!

Сложна задача, голямо предизвикателство, успешен резултат!

Bravi tutti!“

Дарина Такова