Градът на поетите, не зачете поезията

С поетичен рецитал „Градът“, днешните поети на Стара Загора почетоха на 3 октомври 2018 г. Деня на Стара Загора – 5 октомври, който тази година ще бъде отбелязан тържествено за 31-ви път. За съжаление, публиката беше почти колкото и поетите. Таньо Клисуров, председателят на Дружеството на старозагорските писатели, което е сред организаторите на събитието, с притеснение и неудобство, търсеше причините за незачитането на поезията.

Не е вярно, че поезията е предназначена за шепа хора с особени изисквания и изключително високи естетически принципи. Мисля, че причината в нашата зала да има по-малко хора не е тази, каза г-н Клисуров. – Защото аз зная и друго определение за поезията, че тя представлява думи, които се обичат помежду си. Не може едно изкуство, което носи в себе си такова силно чувство като любовта, да облъчва само една шепа хора. Това е крайно схващане. Мисля,че поезията се ползва от милиони почитатели. Доказателство за това е и нашата българска поезия с Ботев и Вазов, с Кирил Христов и Яворов, с Лилиев, Смирненски, Вапцаров, Далчев и Димчо Дебелянов… Такава е традицията и в Стара Загора. Стиховете на нашите старозагорски поети, които не са вече между нас, можеш да прочетеш по стените на старозагорските училища. Те звучат от сцените по време на празници и тържества. Няма да е пресилено ако кажем, че багрите на поезията присъстват в пъстроцветния ден на старозагорци.“

Срещата премина условно в две части. В първата актьорът Христофор Недков прочете творби на старозагорски поети, които не са между живите, но са оставили едни от най-силните стихотворения за Стара Загора: Кирил Христов, Иван Мирчев, Христо Кацаров, Рашко Стойков, Жеко Христов, Стойчо Стойчев, Анастас Стоянов.

Във втората част днешните поети на Стара Загора отдадоха своята дан в стихове, посветени на любимия роден град. Рециталът откри един от доайените – Стойчо Маджарски. След него свои стихотворения четоха Керка Хубенова, Ботьо Буков, Иван Аяров, Искра Енева от Раднево, Йордан Атанасов, Кристина Божинова, Крум Георгиев, Виолета Бончева, Димитър Брацов, Стефанка Мирчева, Трифон Митев, Йордан Пеев, Радка Баева и Таньо Клисуров.

Отново за съжаление, с две-три изключения, казвам го с най-голямо уважение, всички майстори на мерената реч са над 70 и повече години. Липсва младата смяна, която да поеме щафетата. Може би ветераните трябва да отгледат с търпение и обич бъдещите поети, както това стори предишното поетическо поколение. Освен това, вероятно е необходимо по-внимателно прецизиране на стихотворенията, които се изпълняват публично – дали това е поезия или не до там умело стихоплетство от някои автори с високо самочувствие. Може би и това е една от причините за отлив на публиката от подобни прояви. Защото предната вечер, при премиерата на новата книга на Виолета Бончева, в залата присъстваха над 150 посетители. Т.е. желаещи да слушат истинска поезия има предоволно. В това отношение може да се заимства от подхода на Представителството на художниците, които не допускат на общи изложби псевдоизкуство.

Освен на Деня на Стара Загора – 5 октомври, срещата беше посветена и на неотдавна преминалия на 1 октомври Ден на поезията и на музиката. По този случай двама млади пианисти – братята Филип и Виктор Ставреви от НУМСИ „Христина Морфова“, носители на награди от конкурси, изпълниха няколко музикални произведения.

Рециталът, който се проведе в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ беше организиран от Община Стара Загора със съдействието на Фондация за литература, изкуство и култура „Космос-АБ“ и НЧ „Николай Лилиев 2005“.

Росица Ранчева

dolap.bg честити 5 октомври – Деня на Стара Загора с две красиви стихотворения:

СТАРА ЗАГОРА

(Публикува се за първи път)

Кажи „да” на синьото ехо на дъжда,

което отеква в пъстрите клони през септември,

което обикаля правите улици на града

и всички срещи, които се случват,

изглеждат вълшебни.

Кажи „да” на крехката нощна ведрина,

на спомени за светли бури, за бурни вечери до безкрая,

за дълбоки бели зими, потънали в тишина,

за паметни случки, за които и аз още не зная.

Да”, кажи на мъжа с пълна чаша в ръка,

на жената, която осъмва всяка сутрин в топли прегръдки

и на двойката, която под воланите тъмнина,

прави своите първи любовни стъпки.

Казвай „да” на всяка усмивка и рамо до теб,

пусни монета в шапката на цигуларя,

този град ще продължи да живее и век след век

той през времето своя дълбока следа ще оставя.

Кипариси с четки зелени пишат по свода днес

имена, които вечно ще греят отгоре –

този град пази своя висок дух и своята чест,

своята дълга и светла история, Стара Загора.

Добри или лоши и ние ще минем от тук –

светът ще се радва, ще плаче след туй

или ще пее –

в Града на поетите, правите улици и липите,

отседнал на юг,

който в нашето вчера, днес

и в нашето утре

ще живее!

Виолета БОНЧЕВА

ГРАД

Пулсират градове-маяци

под свечерените простори.

А по бетонните им писти

не стихва грохота моторен.

Като светулка в лятна вечер

върху кълбото земно свети

градът на улиците прави и талантливите поети.

Не са еднакви градовете,

но в тях прицелват се еднакво.

И после кой, облечен в черно,

тук участта им ще оплаква?

Живеем върху погреб,

Бейрут пак мъртвите си преброява,

а генералите убийци се кичат с ордени и слава.

Защо светът враждува сляпо,

защо не разбере накрая:

в живота си, изпълнен с рани,

от колко малко се нуждае –

от град един с липи зелени,

и улици с посоки прави,

за да не се разминат хората от разни раси и държави;

от договор един, във който,

наместо клаузи нетрайни,

поетите да впишат думи

и искрени и всеотдайни…

Не е измислица красива –

на книга само да остане,

той съществува жив, реален

между полето и Балкана –

като светулка в лятна вечер

върху кълбото земно свети

градът на улиците прави и талантливите поети.

Таньо КЛИСУРОВ