Поетесата Мария Донева пред dolap.bg: “Любовта е вечна и потребна като въздуха“

Мария Донева е българска поетеса. Родена е на 3 септември 1974 година в Стара Загора.
Завършила е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Печелила е награди от конкурси като „Веселин Ханчев“ (1993, 1994, 1995), „Магията Любов“, Казанлък (2005), „SMS-поезия“, Нова Загора (2005), Национален конкурс за поезия — Ямбол (2006), „В полите на Витоша“ (2007). Има втора награда от конкурса за кратък разказ „Рашко Сугарев“ (2008) и др. Пиеси по нейни текстове се играят в Драматичен театър „Гео Милев“ , където е драматург, както и в няколко любителски формации. Автор е на десетки текстове за песни.
Библиография:
„Очи за красотата“;“Сбогом на читателя“;“Празнината меѓу нас“ (Охрид);“Има страшно“;
„Прикоткване на смисъла“; „Меко слънце“; „Магазин за обли камъчета“; „Перце от дим“; „Заекът и неговата мечта“; „Шепа лъскави череши“; „Чисти стихотворения“; „Тя се наслаждава на дъжда“; „Любовта идва“; „Как спрях да крада“; „Щастливи времена“ и двете й преводни книги за деца „Патилата на метлата“ и „Разбойникът плъх“.

Госпожо Донева, за радост, Вашите почитатели, тази година, преди още да е свършила, се сдобиха с още две нови книги. Кои са те и към кого са адресирани?

В края на месец юни излезе стихосбирката със заглавие „Щастливи времена“, а на 15 септември – детската книга в стихове „Разбойникът плъх“ на Джулия Доналдсън. Това е книжка за малки деца. Лексиката изобщо не е сложна. Магията е да е в стихове, да звучи добре. Първата ми преводна книга „Патилата на метлата“, пак от същата авторка, много се харчи. Надявам се и „Плъхът…“ да се хареса. Премиерата на „Разбойникът плъх“ беше в София на 15 септември.

Джулия Доналдсън е една от най-популярните английски авторки. Сравнително млада е. Тази година навърши 70. Превежда се на всички световни езици, които са ми известни. Това лято пътувах доста и хобито ми беше да влизам в книжарници и да я намирам. Във всички книжарници в Швеция, Норвегия, Германия, Чехия, Унгария, навсякъде намирах нейна книга. В България вече са четири, от които двете съм превела аз. Превела съм още три, които чакат ред за отпечатване. Много съм щастлива, защото много ми харесва това занимание.

Джулия Доналдсън работи с няколко художници. До тук, книгите излезли на български език и следващите няколко, ще бъдат илюстрирани от Аксел Шефлър. Те са много цветни и забавни, с много детайли. На една картина можеш да откриеш 100 неща.

Детските книги печатат в Сингапур. Агентите са Джулия работят така: Например тази година се предлагат за превод и печат 10 заглавия. Преводачите на съответните езици, изпращат преводите си до определена дата. Когато се съберат всички преводи, книгата се отпечатва в Сингапур с всичките цветове и най-накрая на съответния език. Така във всички държави едновременно са пристигнали новите детски книжки.

Плюс това, с тези преводи, ми се допълва детския и бебешкия репертоар. Много ходя по училища. Канят ме да гостувам и на деца. Като отида при малки дечица, ще има какво да им говоря освен за зайците, за Метлата, сега и за Плъха. Мога да им чета и други приказки, макар че още не са издадени. Това е по една програма „Писател на заем“. Сега започва втората година.

А сега малко повече за „Щастливи времена“?

Това ми е 14-та книга, издадена от Издателство „Жанет 45“. Предишната беше с разкази. Корицата направи Кирил Златков, както и цялото оформление. Редактор е Марин Бодаков, който ми е добър приятел и аз много се гордея с това. Той е много деликатен редактор. Всичките му препоръки са уместни и заслужават да са чути.

Заглавието на стихосбирката е „Щастливи времена“, но повечето от стихотворенията не са много весели. Излязло ми е име, че пиша весело и щастливо, игриво, скокливо. Но напоследък, след като ми излезе нова книга, хората пишат:“Този път Мария звучи малко тъжно. Много сме изненадани!“

Защо се изненадвате, хора? Аз съм човек на възраст. Преживяла съм много неща и не всичките са весели. Колкото и отношението ми към нещата да са с доброта, с прошка, с позитивизъм, понякога обективно са лоши. Някой те разочарова, ти разочароваш някого. Това не е хубаво, колкото и с добри очи да го гледаш.

Остарява ли любовта?

„Когато остарее любовта…“ е първото стихотворение от книгата ми. Някога хората просто спират да й се радват. Не я възприемат като чудо. Започват да я приемат за даденост. Уморяват се. Затичват се към нещо ново, по-интересно. Никой не си мечтае за това, но често се случва. Може би любовта към детето ти, или към родителите ти е по-трайна и пак хората изпадат в неразбирателство.

А любовта между мъжете и жените, тези, които се обичат до смърт, се разделят по някое време, без да спрат да се обичат. Случвало се е на всички, предполагам.

В друго стихотворение казвате обаче, че „любовта не намалява“.

Това стихотворение говори за това, че любовта сама по себе си не изчезва. Можем да спрем да се обичаме, но любовта като любов може да отиде при други хора, може да се промени, но тя съществува. Това звучи оптимистично. Колкото и да сме лоши, любов си има. Тя не е само наша отговорност и наше притежание. Любовта е нещо като въздуха. Въздух винаги има и ще има. Ако някой се задушава, кашля, много е болен -въздухът не е спрял да съществува.

А какво може да Ви накара „Някой ден ще вампирясам“!?

Ако ме ухапе вампир! Мисля, че ставаше дума за това, че искам да съм добричка, да съм миличка…Някога на човек му писва да е толкова добър и отстъпчив. И би могъл да вземе нещата в свои ръце.

Всъщност гневът може да бъде много градивен. Когато човек е много пасивен, много тъжен, съжалителен, тъгата му изсмуква силите и той не променя нищо. Някога, когато се ядосаш и удариш по масата, нещата се случват.

Истина ли е, че „невярната любов е по-красива“?

Любовта е остро, кризисно състояние на душата и тялото, ако я сравним с болест. Първо човек има всички симптоми на треска, а после може да се хронифицира и да обичаш дълго и трайно. Пък може и да ти мине. Често ти минава. Любовта има много лица и всички те си заслужават да бъдат преживени, макар че почти винаги е свързана със страдание. Понякога човек трябва да си позволи да страда. После да си позволи да изживее цялата красота. Дето се вика, човек не знае какво да си пожелае. Копнееш за любовта, а тя ти обърква живота.

Така че си пожелай каквото дойде да го изживееш пълноценно и достойно. И в рамките на закона.

Кои, според Вас, са щастливите времена в човешкия живот?

Времената, в които живееш пълноценно с всичко, което го има. Да имаш работа, да се умориш ужасно. Да се провалиш, да успееш, да си почиваш. Всичко, което ни е дадено, е щастие и то не може да се върне.

Мой близък беше болен и аз изведнъж осъзнах, че всичко вече ще се промени. Ще имаме много месеци на лечение, на търсене на помощ, страх от неизвестното. И изведнъж, всичко, което сме преживели до тук, ми се видя толкова сладко, хубаво и необратимо.

Вие сте много продуктивен автор. Когато спите, сънищата Ви в рими ли са?

Не! Чувала съм предложения да оставя публиката да очаква. Мисля, че когато спре да ми се пише, когато нямам нови мисли, и да искам няма да се получи. Така че да се въздържам нарочно, не само не бива, но дори е грехота.

Преди няколко години си преброих книгите и казвам на мой приятел: “Знаеш ли, че имам 10 книги издадени“. А той ми отвърна:“Браво, Миме, ти си като една майка свиня с 10 прасенца“. Вече са 15.

Това лято бях в Швеция на една литературна резиденция и беше много хубаво. Там преведох две книжки на Джулия Доналдсън, писах си мои неща. Беше толкова красиво и спокойно. И просто друг свят. Сближих се с две преводачки от Грузия. Запознах се с издател от Швеция, с когото се харесахме и като идеи, и като разбирания, и като политика. Ако всичко е наред, другата година може би ще имам книга на шведски език. Това ще бъде повод отново да отида. Бях там през пролетта по покана на българската общност в Малмю. Там видях, че животът може да бъде съвсем различен. Трябва наказателно да ни водят в такива страни, за да гледаме и да се учим. Да разберем как всичко това е постигнато.

През последните години винаги за Коледа издавате книга. Какви са изгледите за тази Коледа?

По повод шведското приключение поискаха неримувани стихотворения, които ще са по-лесни за превеждане. Първоначално казах, че нямам такива. Но като се поразтърсих, намерих достатъчно. Просто не ги слагам в книгите си, защото ми се иска да бъдат стилово единни. Класическият стих ми харесва много повече. Начинът на изказ. Оказа се, че имам цяла книга с неримувани стихотворения, която мога да издам. Може би няма да е по Коледа, защото не съм направила премиера на „Щастливи времена“. В Стара Загора представянето на книгата ще бъде на 2 ноември 2018 г. в рамките на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. Предстоят премиери в Троян, в Пловдив, в София. Вече бях в Русе, Варна, Бургас и Свищов. Много е хубаво да пътуваш с книгите си. Там където ме канят за втори, трети, пети път имам истински приятели. Отивам им на гости и те ми гостуват в Стара Загора. Така светът става много по- уютен и отворен за мене.

Как се чувства една жена на 44 години?

Прелестно! Не искам да съм на по-малко години. Въобще рожденият ден е най-хубавия празник на човека. Но за съжаление е само веднъж в годината. Ако на всяко трето число на месеца имам рожден ден, лошо ли ще е? На кого преча? При именния ми ден въпросът е решен по-добре, защото Мария може да празнува 4-5 пъти в годината – на Голяма Богородица и на Малка Богородица, на Въведение Богородично, на Благовещение, на Покров Богородичен. Премиерите на книгите са голяма радост. Премиерите на спектакли, в които по някакъв начин участвам – също. Тази година например работих с трупата към Съюза на слепите – Театрална трупа“Виж“. Ходихме на фестивал в Тополовград. Една от актрисите ни Силвия Дойчинова взе награда за главна женска роля. „Патилата на метлата“ направихме с артистите от Дневния център за възрастни „Св. св. Козма и Дамян“. Играхме я в библиотеката. Всички са много талантливи и много сърцати. Как да се оплача от недостатъчно празници..?

Какво Ви предстои в най-скоро време?

Почти приключвам с моите ангажименти към театър „Възраждане“ за постановката „Въздушната принцеса“. Правя им песните.

В Старозагорския куклен театър работя с Янчо Иванов по новата му постановка за бацилите. Миналата година направихме заедно „Чорапкова приказка“ и се прие много хубаво.

Имате и много текстове за песни, нали?

Основно са по проекта „Джазът пее на български“ в състав Венци Благоев, Антони Дончев, Марина Господинова и аз. Между песните говоря смешки и гушкам публиката. Празнувахме 8-ми рожден ден. Девета година правим всеки месец по не по един концерт.

Какво искате да кажете на читателите на dolap.bg в началото на есента?

Да се обличат топло, да се обичат, да се прегръщат повече. Да се радват на всичко в този красив живот.

Росица Ранчева