„Сватбата на Фигаро“ е новата премиера на ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора

На 20 септември 2018 г. Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора ще представи първата си за сезона премиера „Сватбата на Фигаро“ от Пиер дьо Бомарше. Адаптацията на текста по превода на Банко Банов и режисьор на постановката е Мартин Киселов. Сценографията и костюмите са дело на Мартина Варийска. Ролите изпълняват Граф Алмавива, върховен съдия на АндалусияДимитър Митев; Графиня Розина, негова жена – Весела Петрова; Фигаро – камериер на Графа – Иван Калошев; Сюзан, камериерка, годеница на Фигаро – Мария Пенчева; Марселина, икономка – Галя Александрова; Керубино, паж на Графа – Илчо Димитров; Бартоло, доктор от Севиля – Стефан Делев; Базилио, учител по клавесин – Георги Райчев, Антонио, градинар, вуйчо на Сюзан и баща на Фаншета – Кольо Стайков; Фаншета, слугиня, дъщеря на Антонио – Дилона Дилова, Петя Милкова; Гипсолей – слуга – Велин Величков.

Сватбата на Фигаро“ е една от онези «класически» пиеси, които са правени толкова пъти, че човек просто няма как да не се притесни, споделя Мартин Киселов. – Всички знаят операта на Моцарт, всички знаят «Фигаро-тук! Фигаро-там!», всички знаят всичко. Какво ново да кажеш на зрителите? Как да го направиш по-оригинално? «По-така» дето обичат да казват по-отраканите… Когато се заехме с представлението, решихме, вместо да се правим на интересни, да се поразровим в по-дълбоките пластове на тази иначе чаровна, бърза и остра комедия. И открихме залежи от простички и много човешки истини – емоции, ситуации и взаимоотношения отвъд фарсовия карнавал на сюжета, които ни развълнуваха дълбоко. Бомарше ни впечатли с изключителното си познаване на любовните и властовите отношения, на човешкия характер, на природата на чувствата. Колкото повече изследвахме тези нови (за нас) елементи на текста, толкова повече си казвахме – трябва да споделим това със зрителите. И дръзнахме да включим няколко своеобразни «интервюта» с персонажите в различни моменти от действието, монологчета, в които те споделят моментните си мисли, своите илюзии, заблуди и мечти. Тези «интервюта» придадоха една особена перспектива на «безумния ден» на Фигаро. Перспектива, която превърна пиесата в показен коментар на безумието на любовта, на брака, на изпитанието да търсиш начин да живееш в мир със своите желания и интересите на другите. Така, без да отнемаме от силата на комедията, открихме, че пиесата може да говори на много нива и да вълнува не само с хумора, но и с дълбочината си. Дано сме намерили по нещо за всеки зрител“ – предизвиква Мартин Киселов почитателите на музата на комедията Талия.

На 24 януари 2018 г. се навършиха 265 години от рождението на Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше – знаменит френски писател, драматург и публицист. Той се ражда през 1732 г. в Париж. Син е на парижки часовникар, сравнително богат за времето си буржоа. Ходи на училище до тринадесетгодишната възраст, а след това чрез самообразоването си успява да блесне като един от най-начетените хора на своето време. Младият Карон започва да усвоява занаята на баща си, но се увлича от музика и поезия. Луи XV го назначава за учител по музика на дъщерите си. В двореца той прави някои усъвършенствания на арфата като музикален инструмент. По това време прибавя към фамилното си име и дьо Бомарше. Своето място на талантлив драматург Бомарше успява да извоюва с двете си комедии „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“. Сюжетът на комедиите е испански, действието се развива в Испания, но всички разбират, че стрелите на сатирата са насочени към грохналата в пороци аристокрация във Франция. След представянето на голяма сцена на „Сватбата на Фигаро“ през 1784 г. братът на Луи XV -граф Провансалски издействал от краля заповед за арестуването на Бомарше и авторът бил хвърлен в затвора. Париж се развълнувал от кралския произвол и само пет дни по-късно драматургът бил освободен. Последната му пиеса е „Новият Тартюф или престъпна майка“, написана след революцията. Умира на 18 май 1799 г. в Париж.

Представяме ви цитати от Бомарше:

„Най-виновните са най-малко великодушни, това е общо правило.“

„Клеветете, клеветете, от клеветата винаги остава нещо.“

„Стига да не пиша за правителството, религия, политика и други институции, съм свободен да отпечатам всичко.“

„Що се касае до любовта, прекалено много никога не е достатъчно.“

„Бързам да се смея на всичко, преди да са ме накарали да плача.“

„Не е задължително да разбираш от нещо, за да спориш за него.“

„Пиенето, когато не сме жадни, и правенето на любов по време на всички сезони, мадам, ни различава от останалите животни.“

„Ако нещо не си заслужава да бъде казано, изпей го.“

„Великият човек върши достатъчно добрина, като не ти вреди.“

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

„От всички сериозни неща бракът е най-абсурдното.“

„За да си изкарваш прехраната, е по-добре да си хитър, отколкото умен.“

„Без удоволствие човек би живял като глупак и скоро би умрял.“

„Да живееш – това е борба, да се бориш – това е да живееш.“

„Когато жената се сърди, не търси здрав смисъл в думите и.“

„Който има добро сърце, на него благодарността не тежи.“

„Интригата рано или късно разрушава този, който я е започнал.“

„Умният човек няма смисъл да слуша всеки подред, той и така се досеща.“

„Където няма свобода на критиката, там никаква похвала не може да бъде приятна.“

„Чистосърдечното разкаяние не се отличава по нищо от добрата постъпка: то даже донася награди.“

„Глупостта и суетата ходят ръка за ръка.“

„За достигане на поставени цели деловитостта е нужна не по-малко от знанието.“

„В любовта е недостатъчно даже „прекаленото“.“

„Ревност – просто едно глупаво дете на гордостта или една болест на безумеца.“

Мартин Киселов е роден в София през 1977 г. Син е на режисьора Младен Киселов. В средата на 90-те години свири в групата “Децата на вятъра”. Завършил е журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” и кинорежисура в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Дебютът му като режисьор на българска сцена е “Формата на нещата” от Нийл Лабют (коопродукция на ДТ “С. Огнянов” и театър “София”), следват “Скъпа Елена Сергеевна” от Людмила Разумовска (Театрална работилница “Сфумато”) и “Лунните деца” от Майкъл Уелър (НАТФИЗ). Работи по селекцията на лентите, попадащи в програма Sofia Meetings на “София филм фест” и като драматургичен консултант. Дебютира на ямболска сцена с постановката „Цената на истината”, която обединява две пиеси на Стефан Цанев – „Последната нощ на Сократ” и „Другият живот на Жанна д`Арк”, премиерата на която беше на 30 септември 2017 г.

Росица Ранчева