Толерантност – думата, характеризираща съвременен Иран (впечатления от едно пътуване)

В началото на месец август т.г. група от Туристическо дружество „Сърнена гора“ Стара Загора посети Иран. dolap.bg писа http://dolap.bg/2018/08/08/ Целта е изкачване на най-високия в Иран връх Дамаванд, 5671 м в планините Алборз и разглеждане на културни и исторически забележителности в някои ирански градове. На 23 август 2018 г. представители на групата и на дружеството в нарочна пресконференция споделиха впечатления от пътуването. Групата е от десет човека с планински водач – Митко Жечев и ръководител Даниела Вълева. В пресконференцията участваха още Мая Илиева, Златка Стоянова и Марта Пашова. Пътуването е реализирано чрез местна (иранска) туристическа агенция. И тук е мястото веднага да кажем, че нашите туристи са очаровани (не са очаквали!) от организацията, отношението, обгрижването и професионализма на местните водачи. Идеята за изкачването на връх Дамаванд се заражда през 2012 г., когато старозагорски алпинисти се завръщат от експедиция в Иран.  Физическата подготовка започва от месец октомври 2017 г. с изкачване на няколко четирихилядника. Митко Жечев: „Освен подготовката, налице беше и нашата мотивация и известна доза късмет.“ Изкачването става от юг, по традиционния маршрут (по препоръка на домакините), а не както е било първоначалното намерение – от североизток. От цялата група трима достигат върха (5671 м) – Митко, Златка и Мая. Останалите успяват да преодолеят различни височини. Както и самите наши туристи споделят изкачването на този връх е затруднено и от височината, и от факта, че той е утихнал (угаснал) стратовулкан, от кратерите на който все още има серни изпарения (Мая и Златка с усмивка казват „понякога усещахме как под краката ни земята като че ли „ври“ и се движи, от различни цепнатини изригваха облачета серен въздух!“). Планината Алборз е различна, споделят старозагорци. Има друга красота. Няма висока растителност, повече скали и причудливи фигури от застиналата лава. Тръгват около 5 ч. сутринта на 7 август и като време преходът е малко повече от шест часа. Теренът е сух, с малки участъци със сняг. Върви се бавно, дишането е затруднено, чувстваш се замаян, и от височината и от изпаренията. Към върха вятърът докарва гъст облак сяра, който пари, изгаря очите и дробовете! А ходенето и дишането с маски е още по-трудно. И самите местни водачи разказват, че преодоляването на този връх не е лесно (а единият от тях го е изкачвал около 50 пъти!). Според Златка необходимият адаптационен период трябва да е по-дълъг, а не както при тях – два дена. Остават на върха около половин час, при температура около минус 5 градуса. А долу, в градовете, температурата е плюс 45!

След спускането от върха групата посещава и столицата Техеран, град Исфахан, древната столица Шираз с много добре подбрана и организирана програма. Навсякъде е интересно, любопитно, различно! Местните, иранците, или персите, както предпочитат да ги наричат, са приветливи, със самочувствие, доброжелателни, услужливи, усмихнати. Любопитни и отворени към непознати. Готови да помогнат, с желание повече чужденци да дойдат и се запознаят с тяхната страна и народ. Нашите туристи харесват прекрасните ръчно тъкани килими, майсторски изработените сувенири. Споделят, че в една от вечерите се е наложило посреднощ да търсят вечеря и с готовност са ги посрещнали в почти затворената пицария със специално приготвена за тях храна. Хората в Иран обичат музиката, обичат семейството. Традиционна гледка в градовете вечер е разходка на цялото семейство, с децата, с приятели. Обичат да се забавляват и да си общуват. Създават усещане за единство, сплотеност и спокойствие. Толерантни са към различните. Автомобилното движение е доста хаотично (на нас така ни изглеждаше!). Местната кухня е с вкусна храна – месо – агнешко, пилешко, ориз, традиционен хляб, много различни подправки и… разбира се… никакъв алкохол! Работят по-често мъжете, но на някои места има и работещи жени.

Общото впечатление е отлично. Спомените – приятни и разбира се с планове за следващи интересни пътувания!

По-подробно, с повече снимки участниците в това пътешествие ще разкажат пред интересуващите се през декември в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, каквато е традицията в Туристическото дружество.

Снежана Маринова

Снимките са от архива на пътувалите.