Десетки голи тела населиха изложбена зала „Лубор Байер“

Навръх деня на надеждата – 7 август 2018 г. в култовата зала „Лубор Байер“ Стара Загора, беше открита изложба „Еротиката в изобразителното изкуство“. 15 майстори на четката, длетото, пастела и молива представиха своята „гореща“ гледна точка за еротиката като част от човешкото битие, като игра, мечта, фантазия и спомени.

Експозицията започва с четири елегантни платна на Атанаска Янева – „Сватбена“ и „Девойко мари, убава“. До нея Райчо Чакъров предлага гледната си точка по темата с четири офортни „Композиции“. Петър Петров е нарисувал мечтаната „Жена“. На централната източна стена са разположени 5 голямо форматни „поеми“ – „Интимност“, „Сирена“, „Тя и той“ на Злати Златев. Всъщност, след Дечко Узунов, през последното десетилетие, именно доц. Златев разчупи консервативния морал и смело предложи на публиката своята естетска еротика в рисунката. Ако някой сър с ограничен тестостерон си закупи от неговите огнени картини, гарантирано ще си реши здравословния и емоционален проблем.

С две работи – „Нежна е нощта“ се представя Мария Петкова. Неуморимият и безкрайно продуктивен Валентин Дончевски се е „разположил“ върху половината от южната страна на галерията. Изящни са неговите „Баварски импресии“ с галерия от голи баварки, „Утро“, цикъл рисунки ала Пикасо и три големи „точкови“ платна, които вероятно визират хилядите флуиди, които излъчва по-красивата половина на човечеството.

През последните години кроткият Тошо Стефанов най-вероятно е попаднал под стрелите на Амур, които го провокират към все по-смели и вълнуващи творчески решения. На еротичния салон той впечатлява с дълъг, дълъг триптих „От синьото дъно нагоре“, където прекрасна Сирена предизвиква с „невчесани мисли“ всеки, който спре погледа си на нея.

Мачото Светлин Стоев отново е романтичен с двете рисунки „Очакване“ и „Влюбени“ и перфектен с новата си страст – малка пластика. Сашо Сандев изобразява „Тежестта на времето“, а Никола Москов – портрет на „Мина“.

Голяма част от западната стена е ангажирал гостът от Велико Търново проф. Иван Бочев с цикъл рисунки. Иван Арабаджиев е изобразил еротичните си чувства с пастел. Иван Дамянов е нарисувал своите „Съноведения“. Владимир Кондарев е предпочел върху малък формат да разгърне силни чувства и страсти „Даная“, „Сладостна нощ“, „Знойно лято“ и др. С три ярки рисунки Злати Златев приключва емоционалната разходка в горещото лято.

Ароматен цвят са няколкото пластики на Велин Дечков от Казанлък и Светлин Стоев.

В началото на събитието председателят на Представителството на СБХ Стара Загора Злати Златев въведе присъстващите в еротичната атмосфера с няколко мъдри мисли от големи мъже за еротиката в изобразителното изкуство. Той припомни, че темата е вълнувала и вълнува художниците от древността до наши дни. Помпей има най-прекрасните фрески на голи тела. Рисунките по античните съдове са украсени с еротични сцени. Непокорени върхове са творбите на Микеланджело. Когато той умира на 92 години, намира се друг художник, който се наема „да облече“ голите му тела, защото много хора се срамували от тях. След това друг негов събрат отстранява тези драперии. Великият „моралист“ придобива само прозвището Гащарят. Леонардо да Винчи прави невероятен цикъл от еротични рисунки, които са притежание на Английския музей на изкуствата, но и до ден днешен не се показва това съкровище.

„В българското изобразително изкуство невероятният Стоян Венев прави стотици шаржове и рисунки, които в повечето случаи носят еротични закачки, сподели доц. Златев. – Другият е Илия Бешков. С една кибритена клечка той рисува „горещи“ лелки и какички. В този смисъл еротиката като познание за света не е от днес“.

Журито отличи с грамоти неколцина от авторите за високи художествени постижения: Атанаска Янева за картината й „ Девойко мари, убава“; Велин Дечков за пластиката „Диана“; Мария Петкова за „Нежна е нощта“; Владимир Кондарев за „Знойно лято“; проф. Иван Бочев за цикъла рисунки. Грамотите връчи Диана Атанасова – началник на отдел „Култура“ в Община Стара Загора. Тя поздрави авторите на изложбата и публиката с новата оригинална експозиция и пожела летни творчески вдъхновения.

Освен художниците, при откриване на еротичната изложба свои стихотворения прочетоха поетите Таньо Клисуров – председател на Дружеството на писателите в Стара Загора, Йордан Пеев, Ботьо Буков и Искра Енева.

„Еротиката включва, както голото човешко тяло, така и физическата любов, обясни Таньо Клисуров. – Еротиката съществува и в изкуството на словото. Иван Вазов, който в късните си години издава „Люлякът ми замириса“, още в юношеството си е влюбен в съседка и й посвещава няколко неумели, но весели от наша гледна точка редове. Той много харесва гърдите й и ги оприличава с „два портУкалЯ“. Надявам се не заради римата той заключава, че „искам да ги погаля“. В началото на 30-те години на миналия век Федерико Гарсия Лорка пише знаменитото си стихотворение „Невярната съпруга“, където има един прекрасен стих: “Тъй гладка кожа нямат ни охльовът, ни кринът нежен“. Но две-три десетилетия преди него старозагорският поет Кирил Христов, който е в Италия, пише чудесни еротични стихотворения: “Пепина“, „Черните очи“… В едно от тях той пита Розалия, която е негова хазайка: “Кога, три дена вече стана…” Тя му е обещала любовна нощ. Но съпругът й Батиста е доста ревнив. Все пак реализират с Розалия своя замисъл и слагат рога на Батиста. В българската литература еротичното присъства дори преди модерната западно-европейска поезия. През 50-те години на миналия век Иван Пейчев и Иван Радоев публикуват за пръв път цикли интимна поезия. Критиката е възмутена и остро ги критикува. През 60-те години един млад поет старозагорец Стойчо Стойчев написва чудесно стихотворение „Трамваят“: “…Спирката последна. И този дъжд, ах този дъжд…! И никога не ме погледна, тъй както се поглежда мъж“. А Жеко Христов изповядва пред своята любима Антония, че детството свърши и това той чете по цвета на косата й и песента на тяхното легло. Ние съвременните старозагорски поети също се опитваме да пишем на любовна тема“, каза в заключение Таньо Клисуров.

Изложбата ще бъде открита до края на горещия август.

Росица Ранчева