Хиляди старозагорци запалиха свещи и се помолиха за миналото и бъдещето на града си

На 31 юли 2018 г., на величествения Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“, който се издига в източната част на града, хиляди старозагорци и гости присъстваха на паметната вечер – спектакъл под надслов „Моление за Стара Загора“. Събитието бе посветено на 140 г. от Освобождението на България от турско робство и 141 г. от Боевете за защита на Стара Загора по време на Руско-турската война 1877/1878 г..

Повече от час преди началото му върху два големи екрана се прожектираха кадри, свързани с героичната история на България, с примерите на героизъм и саможертва при боевете за Стара Загора, с показване на миналогодишната „Молитва“ пак на същото място, по повод 140 години от кървавия апокалипсис в града-герой, от уникалното шествие-поклонение на старозагорци на 3 март – водени от 300-метровия трибагреник.

В 21:00 ч. под 50-метровото стоманено Самарско знаме, в чието подножие се съхраняват тленните останки на повече от 2000 герои и мъченици, загинали преди 141 г. по време на старозагорското клане и опожаряването на града, зам.-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова се обърна към присъстващите с думите: „Днес отбелязваме 141 години от боевете край Стара Загора и 140 г. от Освобождението на България. На това паметно място, на тази сакрална могила, в която лежат костите на хиляди старозагорци, дали живота си за свободата на Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война, днес всички изпитваме изключително уважение и почит към подвига и саможертвата им. Днес тачим подвига и на всички, които съградиха Стара Загора след нейното опожаряване. Ние старозагорци сме щастливи, че живеем в този град, който притежава единственото знаме, наградено с Орден за храброст – Самарското знаме. Градът, който е дал началото в участието на Освободителната война със Старозагорското въстание през 1875 г. и чието знаме се превърна в основополагащ символ на националния ни трибагреник. Тези величави примери трябва да предаваме на младото поколение. Щастлива съм да видя толкова много млади хора тук. Това означава, че ние, гражданите на днешна Стара Загора, живеем и творим за съвременна България в нашия любим град, който се развива в модерен европейски център. Длъжни сме да тачим нашата история и да я предаваме на бъдните поколения. Да се гордеем с традициите, сътворени от предшествениците ни и да ги пазим. Тази паметна вечер е посветена на всички родолюбиви старозагорци, на миналото, на настоящето и на светлото ни бъдеще. Нека всички сведем молитвено глава в почит и признателност към саможертвата на предците ни. Поклон!“

Хиляди свещички бяха запалени, задържани за минута в ръце и после, с кръстен православен знак, положени на земята.

От името на присъстващите зам.-кметът постави красив букет върху гробното място.

Каква метаморфоза на времето! От историческа гледна точка, 141 години са нищожно малко време. На този ден тогава, Чадър могила е била превърната в огнена сцена между две неравни, не само по брой, но и по дух сили. Кръвта на стотици български опълченци и руски войни, още не е застинала. Тя крещи не за отмъщение, а за памет. И за отстояване на завоюваната с толкова жертви, болка, мъка и жал свобода. И ето, че тази арена, в която се изковава първият стълб, който слага край на петвековното турското, от признателните потомци беше преобразена в сцена на сценичното изкуство, в място за моление, възпев и памет.

Средната площадка на комплекса беше превърната в подиум за сборен хор на Операта и казанлъшкия „Петко Стайнов“, сборен оркестър – на Операта, Военния духов оркестър при Втора тунджанска бригада и Общинския духов оркестър и оперната певица Емилия Иванова. На диригентския пулт застана Негово високопреосвещенство старозагорският митрополит Киприан. В топлата лятна вечер, сред боровата гора и под синьото звездно небе, прозвуча прекрасно част от ораторията на Найден Андреев „Моление“. Музикалното произведение за духовно лице, голям оркестър, хор и солисти е изградено на базата на молитвени песнопения на православната ортодоксална църковна музика.

Няколко десетки прожектори и лазерни устройства изпращаха лъчи от Самарското знаме към публиката, като послания от мъртвите към живите, от небето към земята, като вечен мост от миналото, към настоящето и бъдещето. На фона на красивата музика, този лазерен спектакъл беше изключително въздействащ.

На специално изградено сценично пространство беше представен „Нестинарски танц“ от Танцовата драма

„ Нестинарка“ по музика на Марин Големинов, спектакъл на Балета на Държавна опера Стара Загора. Внушението от затрогващото високо изкуство буквално хипнотизира хилядите присъстващи и те замлъкнаха в проследяване съдбата на нестинарката Демна, в изпълнение на примабалерината Анелия Димитрова. Надали балетът някога е имал толкова много и заслужено – толкова предана публика.

В третата част беше изпълнена „Тържествена увертюра 1812“ – във версията с хор от Пьотр Илич Чайковски. Пресъздадена с вдъхновение и настроение, „Увертюрата“ е апотеоз на руската мощ, сразила най-великата за тогавашното време Френска империя, начело с най-добрия генерал в света Наполеон Бонапарт.  Написана по повод победата на Русия в Отечествената война през 1812 г. тази увертюра има до ден днешен голяма популярност заради ефектното си звучене, което на финала в оригинал е съпроводено с камбанен звън и оръдейни залпове. Финалните акорди се смесиха със светлинно звуковия небесен спектакъл. Такава възхитителна и дълга заря градът не помни.

Искрена благодарност заслужават главният организатор на събитието Община Стара Загора, всичките 150 участници в грандиозния спектакъл-поклонение, начело с постановчика Огнян Драганов – директор на Операта, Старозагорският митрополит Киприан, представителите на МВР, които осигуриха нужния ред и порядък, както и всички съпричастни в този паметен форум на българския дух.

Росица Ранчева

Снимки Емил Енчев, Радио Стара Загора