За пианиста Симон Павлов, за Милена Александрова и приятели – с любов от Долап.бг

С клавирния концерт на Симон Павлов, абитуриент от НУМСИ “Христина Морфова“ вчера, 28 юни 2018 г., приключи творческият сезон със събития в РБ “Захарий Княжески“. Стилната програма на концерта на Симон бе представена вдъхновяващо от неговия преподавател по пиано Милена Александрова, а в едно от изпълненията в програмата „Танц на смъртта“ от Камий Сен-Санс Симон бе на пианото, а на маримба-та бе  Галин Пенев , негов съвипускник и бъдещ професионален музикант.

За Симон Павлов и неговия талант сме писали много в Долап.бг. Той беше нашето предложение за носител на наградата „Млада Загора“ за 2017 г. И я получи. И заключителният му концерт на 28 юни беше изряден и изящен. Симон израства физически и на талант. Вече е приет от предварителните изпити едновременно в два факултета в Националната музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“– в изпълнителски и в теоретико-композиторски и диригентски факултет. В този последния факултет е приет още един голям талант от Музикалното ни училище – пианистът Георги Белчев, съвършено творение на природата и на своите родители и преподаватели. Тази година завърши поредния /дано не е последен, както се очертава/ талантлив випуск от млади музиканти – инструменталисти и вокални изпълнители. Повечето от децата във випуска са с по доста национални и международни награди – Симон Павлов, Георги Белчев, Здравка Василева /тромпет/……Кой идва след тях?!

Само едно /единствено/ момиче, което свири на цигулка, вече е щатен оркестрант в Операта и на което толкова се радваме – Димитринка Панайотова. Един много млад все още, но талантлив пианист – Филип Ставров, малкият кларинетист Сашо Сашев, малкият талантлив брат на Филип – Виктор Ставров. Някого да пропуснах?! Със сигурност, със сигурност. Болно ми е за общата картина на изчезващия вид „музикант в класиката“. Болно. Да оставим парите на страна и прословутото „Музикант къща не храни“. Общото внушение е, че не е престижно.

А да знаете само с каква походка вървяха двамата балетисти от Петербург, които танцуваха тук в „Лебедово езеро“. Като че ли целият свят е техен? С каква осанка само слизат от автобуса чуждестранните музиканти от оркестри? Същата такава изправена и горда. И като че ли вятърът и природата им се подчиняват.

Отплеснах се, това вероятно да има повече музиканти е и УСИЛИЕ от страна на ръководствата на музикалните школи и музикалното училище – да правят кампании в детски ясли и градини, да показват пред деца и родители, да разказват, да вдъхновяват…За да имат нови ученици.

И да ги учат такива учители като Милена Александрова – преподавателят по пиано на Симон Павлов. Бих написала самостоятелен материал за нея, но…млъкни сърце! Нейният темперамент, отдаване на професията, сърце и страст са със силата на природно явления. Например лятна буря с топъл дъжд. За 3 години работа със Симон тяхното успешно дуо спечели 8 национални и международни награди на различни конкурси.

Рационален ум /Симон/ и страстна емоция /Милена/ е взривоопасната /им / комбинация, очевидно  работещата формула за музиканта, който непрекъснато се развива и се стреми към върхове. Програмата на концерта им на 28 юни в Библиотеката бе внимателно подредена и както се казва – с нарастваща сложност. Консервативен Й.С.Бах – „Прелюд и фуга“ – един такъв стегнат и суховат стил, но не на музиканта, на музиката. Следващото – Лудвиг ван Бетовен – Соната „Прощална“ – чист разкош, тотална наслада и удоволствие и за публиката и за изпълнителя. Какво да говорим за Фр.Шопен – „Скерцо №1“ – та Шопен е „вълшебникът, душата на пианото“, както красиво го нарече Милена Александрова! Забелязала съм, че Симон за крехката си физика, свири с удивителна сила бурните моменти в една творба. За кротките няма и нужда да пиша специално – той е кротка душа и в тази територия всичко му е познато. Виж как умело се справя с бурята, е наистина много интересно за мен!

След краткия антракт Симон и Галин заедно изсвириха „Танц на смъртта“ от Сен – Санс. После Симон свири много вдъхновено Рахманинов и много технично В.Казанджиев, но ….това не беше всичко в концерта. Защото последваха разкошните 2 биса на 4 ръце – Милена Александрова и Симон Павлов свириха заедно – Йоханес Брамс „Унгарски танц №6“ и А.Дворжак  – „Славянски танц“.

Е, това си беше чиста проба музикален спектакъл – специално за публиката! Емоция, радост, удоволствие, наслада, ликуване – за музикантите и истински кеф – за нас в залата!

Може само да пожелаем На добър час на Симон, на Георги, на Галин, на Здравка, на всички деца от Випуск 2018 на Музикалното училище в Стара Загора! И да си пожелаем нови срещи с тях. Да са здрави и още по-талантливи, да останат в България. По възможност. Най-добре!

Уляна Кьосева