Примабалерината на Старозагорската опера Анелия Димитрова пред dolap.bg:”Балетът ме прави свободна и щастлива“

На 23 май 2018 г. Старозагорската опера представи премиерната си балетна постановка  „Нестинарка“ по музика на Марин Големинов и хореография на Маргарита Арнаудова. Спектакълът предизвика фурор след публиката, а специалисти го определиха като огромно постижение на българското  балетно изкуство.

В многонационалната балетна трупа реализирала музикално-танцовия шедьовър, безспорно се откроява примабалерината Анелия Димитрова, която блестящо пресъздаде образа на нестинарката Демна. Година преди това младата очарователна госпожица изигра по същия неоспорим начин  Одета-Одилия в постановката „Лебедово езеро“ по музика на П.И.Чайковски и хореография на Силвия Томова. В солистичния й репертоар са още едноактните балети „Ромео и Жулиета“ и „Снежанка и седемте джуджета“ по хореография на Силвия Томова.

 28-годишната Анелия Димитрова е родена в Стара Загора. Завършва в НУМСИ „Христина Морфова“ специалност „класически балет“ в класа на Алида Бонева. Паралелно с това от 5-годишна и до сега посещава Балетната школа на Снежана Дескова.  Кариерата й като балерина продължава в чужбина. От м. март 2015 г. е част от балетната трупа на Старозагорската опера.

Госпожице Димитрова, в Старозагорската опера започнахте работа в корде балета, нали? Как и кога – за толкова кратко време станахте прима балерина?

 Първата ми голяма  роля беше в „Лебедово езеро“. Един огромен скок. За невероятно краткия срок от два месеца беше почти невероятно от корде балета да изиграя много сложния и труден образ на Одета – Одилия. Беше изключително голямо премеждие за мене. И двете героини са с много сложни характери и много  различни. Едната фино, нежно, деликатно, неземно същество, другата – експресивна, дръзка, агресивна. Радвам се, че успях да се справя, а сега да пресъздавам тези две героини е истинско удоволствие.

Детска мечта ли Ви е балетът или амбиция на родителите Ви?

Пътят ми към балета посочи майка ми, Бог да я прости. Бях на 5 години, когато ме заведе на постановка на Школата на Снежана Дескова и аз се влюбих. Оказва се за цял живот. Тогава ме записа и аз малко по малко му се отдадох. Успоредно с това  продължих в балетния клас на Алида Бонева в Музикалното училище. И така балетът стана моя съдба и начин на живот.

Кой е най-ценният урок, който Ви предаде г-жа Дескова?

 Никога да не се отказвам от балета. Никога. Няма значение с каква трудност е. Настояваш докато нещата станат такива, каквито трябва да бъдат. Това е изключително важно и в балета, и в живота. Тя ми е  безценен учител не само в балета, а и в живота, и аз й благодаря.

Какъв е езикът на тялото? В „Нестинарка“ Вашата Демна е вулкан от емоции – любов, нежност, палавост, жал, отдаденост. Това постигнахте с изящни ръце, корпус, крака, глава, очи, нечовешка енергия и сила, висша естетика и в най-дребния детайл…

 Езикът на тялото е огромна съвкупност от разнообразие на движенията. Танцът е вид говор, с който трябва да изразиш дадена история, емоция, послание. Това става и чрез хореографския текст и до каква степен той ти помага. При „Нестинарка“ хореографията е наистина гениална, защото всяко движение, всяка стъпка има своето послание.  Всяка частица на тялото, главата, корпуса, раменете, китките, пръстите, всеки жест има огромно значение. Дори само едно показване с ръка е един дъх. Той може да бъде рязък, но  може да бъде и нежен.

Според Вас, върхът до който сте стигнали, дар Божи ли е или само огромен труд и късмет?

 Съвкупност и от двете. Естествено е, че трябва да носиш у себе си усета към танца и да ти е дадено от Горе, но и да се развива ежедневно. Всеки талант е даденост, но си има и много висока цена, за да изпълни предназначението си.

Познавахте ли „Нестинарка“ предварително?

 С „Нестинарка“ се запознах за първи път, когато Петър Луканов я постави със  старозагорския балет през 2005 г. Като ученичка в Музикалното училище участвах в масовите сцени. Тогава чух музиката на Марин Големинов, научих разказа „Нестинарка“ от Константин Петканов…Много се бях вдъхновила от ролята на Демна, която тогава изпълни Ромина Славова. Музиката също много ми допада.

Колко време работихте върху образа на Демна? Любопитно е, даден фрагмент, например с Вашите изящни ръце, които показвате по време на спектакъла, колко  пъти го  повтаряте, за да се постигне това съвършенство?

Започнахме репетиции от началото на годината, но с доста големи паузи, поради заетост на постановчика Олеся Пантикина. Според мене най-голямата магия, най-големият майсторлък е да съумееш да  представиш балетния текст лесно и да изглежда естествено. Без значение е какви усилия ти коства. Повторенията са хиляди. Работиш неуморно. Гледаш се в огледалото, педагогът също те гледа и се пробва сто, двеста, хиляда пъти – по-изразено да бъде, по-дълбоко да е чувството. Мисля, че при мене се получи толкова въздействащо, защото сякаш себе си виждам в ролята на Демна. Сякаш аз съм това сираче, разкъсвано между два еднакво желани полюси – любовта към Найден и вярата в силата на Св.Константин и нестинарството.

И нестинарството и балетът изискват пълна отдаденост на човек към тях. Сигурна съм, че не само аз, а и много мои колеги балетисти, са изпадали пред този сложен избор. Демна е на кръстопът – да бъде нестинарка или да избере любовта си и да живее обикновения живот. Така е и в нашия свят на танца. Ние избираме дали да се отдадем изцяло на балета или на  обикновения живот – любовта към човека до тебе, към семейството, към децата.

Много малко са хора, които могат да разберат тази наша отдаденост.

Това жертва ли е, саможертва ли е или начин на живот?

Това е осъзнатият избор, че това е твоето призвание, че балетът е нещото, което те кара да бъдеш жив. За мене балетът е единственото нещо, което ме удовлетворява изцяло и ме прави щастлива. Балетът е свобода. Когато танцуваш ти чувстваш себе си. Забравяш за ежедневието, за проблемите и неприятностите, които те съпътстват в живота и се чувстваш свободен.

Балетът ли е по-важен или любовта?

Балетът също е любов. Без любов няма живот. За голямо мое щастие до мене има човек, който ме разбира и ме подкрепя в работата ми. И, слава Богу, изборът който някои колеги  трябва да направят, при мене не се налага. Ако някой те обича истински, никога няма да те застави да правиш избор между нещо друго и себе си. И затова смело мога да кажа, че моята голяма любов е балетът.

Каква е ролята и мястото на партньора Ви в балетната постановка?  Как Ви партнира албанецът Фиорди Лоха в ролята на Найден? Признавам, че нищо по-красиво и романтично не съм видяла на сцената въобще, от любовния ви етюд в „Нестинарка“, който изиграхте без музикален съпровод. Вие двамата обичате ли се?

Да, в „Нестинарка“ ние се усещаме и се обичаме един друг. Това много рядко се получава на сцената – с партньора си да имате една мисъл, един дъх, да се подкрепяте един друг, да разкривате по най-добрия начин взаимните си чувства. Фиорди е абсолютният партньор, към когото нямам никакви претенции. Той е още много млад и има върху какво да работи, но е   талантлив, работлив и тепърва ще расте.

Случва ли се да изпитвате неприязън към даден колега, а в спектакъла се налага да играете заедно, да интимничите, да му се отдавате?

Дори много често се случва. Тук решаващ фактор е какъв артист си и как можеш да се абстрахираш от личното настроение  в името на изкуството.

 Какви са предпочитанията Ви – класически балет  с палци, модерен балет или игра на бос крак, както е в „Нестинарка“?

 Палците са моя природа. За мене представата за балерина, е игра на палци. Не омаловажавам и другите техники, но при „Нестинарка“ ми беше много трудно. Разликата е огромна чисто физиологически. Балансът на тялото е различен, позицията на тялото, на стъпалата. Когато съм на палци имам чувство, че летя.

Как прима балерината Анелия Димитрова поддържа това изваяно прелестно тяло?

 Избрала съм здравословен начин на живот. Ставам около 8 часа. Правя много лека закуска, най- често овесени ядки с кисело мляко и чия. После пия задължително кафе – чисто, късо и без захар. Влизам в репетиционната и започвам половин час самоподготовка за тялото. Следва задължителният екзерсис,  който продължава час, час и половина. После започват репетициите. Имаме една пауза от час, през която хапвам нещо хранително, за да имам енергия до края на деня, но да не бъде голямо количество. Предпочитам кисело мляко с пълно зърнести  брускети. Изцяло съм забравила месо, млечен шоколад, черен -да. Не приемам нищо, което съдържа рафинирана захар. Обичам много плодове. В кратките паузи хапвам банан или ябълка, която дава енергия. По всяко време на деня, когато имам възможност, пия фрешове. Вечерята ми е от  прясна салата. Суровите ядки са също много важна част от менюто ми. Алкохол – много рядко, чаша бяло вино. Преди четири години окончателно се разделих с цигарите.

Извън сцената и репетиционната зала с какво се занимавате?

 Обичам много да рисувам. За съжаление това мое увлечение изисква доста свободно време, каквото сега нямам. Живот и здраве, след години,  когато не съм чак толкова активна балерина, ще  имам повече възможност. Обичам да излизам сред природата да рисувам. Това е невероятна релаксация. Предпочитам маслените бои и графит. Преди време сформирахме една групичка за любители художници и ни е много приятно да обсъждаме кой какво е постигнал. След време може и изложба да вдигнем.

Кои български и световни балерини предизвикват възхитата Ви?

За мене на първо място е Снежана Дескова. Тя е човекът, който ме запозна и поведе в балетното изкуство. Тя е еталон за висока класа. Няма значение, че преди много години е била прима балерина на Старозагорската опера. Формулата й за успех, за мене е вечна:“Да не се отказваш!“ Харесвам много Светлана Захарова, Мая Плисецкая, Маринела Нюнес, директорката на балетната ни трупа Силвия Томова. Тя е пример не само за вдъхновение. Тя е човек, който работи с огромен замах. Тя ме мотивира да не се огъвам, да преодолявам трудностите. Тя е човекът, който ми помогна да си повярвам, че мога от корде балета да стана прима балерина. Трябваше ми доста голяма доза подкрепа и тя ми я даде, за което ще й бъда благодарна цял живот.

Силвия Томова има невероятен усет за откриване на таланти и да ги отглежда. Не зная как „надушва“, че някой има качества, дори да е на заден план. Подава ръка и той блясва на сцената. Пример е за упоритост, целеустременост и отдаденост на балетното изкуство. Аз й се възхищавам и я следвам.

Като какъв човек се самоопределяте?

Много съм емоционална, чувствителна, ранима, но пък и упорита и последователна в работата си. Водя битка с прекалената си чувствителност.  Вярвам в силата на Бог, която нарежда нещата така, както трябва. Вярвам още, че това, което правиш ти се връща. Затова прави добро, за да получаваш добро.

Имате ли някакъв ритуал преди да излезете на сцената?

 Имам една гривничка от манастир, дарена ми от много ценен за мене човек  с едно миниатюрно тотемче в нея. Преди да изляза на сцената си я целувам, оставям си я в гримьорната и съм сигурна в успеха.

Какво Ви предстои на сцената?

 Започваме работа по „Дон Кихот“ – друго много голямо и сложно заглавие. Предстои ми солистичната партия на Китри.

Имате ли определение за щастието?

Щастие е удовлетвореността от това, което правиш. Аплаузите на публиката са най-голямата награда. Нашата цел е да накараме зрителите в салона да се развълнуват, да почувстват и те това, което чувстваш на сцената, да съпреживеят твоите вълнения. Балетът ме прави свободна и щастлива.

За какво е молитвата Ви?

За здраве, за да имам сили да вървя напред и да помагам на тези, които имат нужда от това. И се събуждам с благодарност!

Росица Ранчева